Решение № 159 от 13.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ямбол, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Я.П. С. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200303 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Профи кредит България” ЕООД – гр. София против НП № 28-2600004 от 27.02.2026г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1100 евро за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

С жалбата се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени с разпоредбите на чл.40, чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се, че поканата за съставяне на АУАН не е получена от лице, надлежно упълномощено да получава документи от името на дружеството, поради което се счита, че актът незаконосъобразно е бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя. Наведено е и оплакване, че съставеният акт и издаденото НП не съдържат законоустановени задължителни реквизити като описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и датата на извършването му. По същество се оспорват фактическите констатации на актосъставителя и на 1

АНО, касаещи наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя и лицето К. М. към момента на проверката, като се изтъква, че отношенията между тях са изрично и детайлно уредени като граждански в представения по делото договор за сътрудничество. По тези съображения се претендира за отмяна на НП и за присъждане на разноски в размер на 76,69 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмено становище по спора, в което излага допълнителни и подробни съображения в подкрепа на тезата за наличие на гражданскоправни отношения.

АНО, също редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати сочените нарушения на процедурата, като изтъква, че лицето, фигуриращо в разписките за получаване на изпратените до жалбоподателя покана за съставяне на АУАН, АУАН и НП, работи в дружеството като *** по ТПО. По същество изразява становище, че след като М. е извършвала дейност като *** в обект, обозначен като офис на дружеството, с обявено на него работно време, на основание договор за сътрудничество за неопределен срок, и с техника, бланки и формуляри, предоставени от жалбоподателя, отношенията между тях следва да се оценят като трудовоправни. В последователност счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на извършеното административно нарушение и пледира НП да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното такова от насрещната страна.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Около 17:40 часа на 18.12.2025г. и около 14:15 часа на 19.12.2025г. свидетелите И. и Х. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – Ямбол, извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство в офис, находящ се н****, който бил брандиран с фирмата на дружеството жалбоподател „Профи кредит България“ ЕООД – гр. София. И при двете посещения на настолен компютър в обекта установили свидетелката К. М. М., 2 като при първото посещение лицето обслужило клиенти. При всяко от посещенията поверяващите предоставили на М. декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в които последната посочила, че е поела ангажимент към „Профи кредит България“ ЕООД за обслужване на клиенти по граждански договор, за което й се изплаща месечно възнаграждение във вид на комисионна, която е различна всеки месец, в зависимост от изпълнените цели. Декларирала още, че няма работно време и място и идва в офиса, ако има уговорка с клиент. В разговор с инспекторите М. съобщила още, че разполага с ключ от офиса.

В хода на проверката бил представен договор за сътрудничество № 36202 от 01.10.2021г. между М. и „Профи кредит България“ ЕООД – гр. София и общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договора за сътрудничество, видно от които страните се споразумели да си сътрудничат в областта на посредничеството при предлагането и продажбата на финансови продукти, като М. приела да извършва посредническа дейност като кредитен експерт, насочена към сключване на договори за потребителски кредит, вкл. и допълнения към тях, според валидния образец на дружеството, както и да му сътрудничи при събиране на изискуеми суми. Между страните не било договорено изплащане на гарантирано месечно възнаграждение. Съгласно чл.5 от договора, правото на изплащане на такова се придобивало само при предоставяне на финансови средства на клиент въз основа на сключен договор за кредит и при пълно погасяване на първата вноска по кредита, като размерът на възнаграждението се формирал в зависимост от извършените продажби и от събраните суми.

Освен договора за сътрудничество, в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол били представени платежни документи, сметки за изплатени суми и книга за инструктаж, от които се установило, че на М. бил проведен начален инструктаж и в периода м. октомври 2025г. – м. декември 2025г., включително, дружеството й изплатило съответно, 2636,41 лева, 1770,44 лева и 1587,83 лева.

На база установеното в хода на проверката на място и по документи проверяващите счели, че М. извършва функцията си по указания и под контрола на „Профи кредит България“ ЕООД – гр. София, и респ., че отношенията между тях са трудовоправни. И тъй като при проверката по документи не бил представен писмен трудов договор с М., предприели 3 действия по съставяне на АУАН.

С писмо изх. № 26104459/21.01.2026г. дружеството било поканено да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” – Ямбол на 26.01.2026г. за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на П. И. П. – ***, която с нотариално заверено пълномощно рег. № 3863/27.03.2024г. на нотариус В.И., с рег. № 271 на НК и район на действие СРС, била упълномощена да представлява дружеството пред всички Дирекции „Инспекция по труда“ в страната, включително да подписва и приема документи във връзка с извършени проверки, съставени протоколи и/или предписания.

На указаните в поканата време и място дружеството не изпратило представител и на 26.01.2026г., в присъствието на свидетелите Х. и И., св.

И.му съставила АУАН № 28-2600004 от същата дата за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Впоследствие – на 27.02.2026г., въз основа акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу дружеството е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите С. П.-И., Н. Х., Й. И. и К. М., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в рамките на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът счита, че АУАН и оспореното НП не отговарят на законовите изисквания за законосъобразност, установени в чл.42, ал.1, т.4 и в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в тях не са отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Конкретно, липсва надлежно описание на действията на лицето, за което се твърди, че е престирало труд. Доколкото на настолен компютър и посредством обслужване на клиенти е възможно да се извършват и дейности, нямащи никакво отношение към сключване или предлагане на договори за кредит, отразеното в АУАН и в НП, че лицето е „предоставяло работна сила като кредитен експерт, извършвайки дейност 4 на настолен компютър“ и е обслужило клиенти, се явява твърде общо формулирано и е крайно недостатъчно, за да се прецени дали извършваната дейност съвместява трудовите функции на кредитен експерт. Отразеното, че лицето е предоставяло работна сила като кредитен експерт представлява правен извод, който следва да се извлече от обстоятелствата, свързани конкретно извършваната дейност, която може да се изразява в разясняване условията за отпускане на кредит, подаване на заявка за сключване на такъв и др. Липсата на такива обстоятелства, които са от значение за обективната съставомерност на деянието, представлява основание за отмяна, защото прави неясен предмета на доказване и влече невъзможност за организиране на защитата на наказаното лице.

Отделно от горното, НП следва да се отмени и поради недоказаност на нарушението.

Съгласно чл.84 ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. По силата на чл.13, ал.1 от НПК, основно задължение на съда е да разкрие обективната истина, като изясни безспорно всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК, и доколкото по съображенията изложени по-горе АУАН е издаден в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, не може да се приеме, че същият има обвързваща доказателствена сила, както е предвидено в чл.416, ал.1, изр.II от КТ. При това положение, в тежест на АНО е да установи при условията на пълно доказване тяхната законосъобразност.

В случая по делото е безспорно установено, че от правна страна жалбоподателят и свидетелката М. са уредили отношенията си като гражданскоправни. Въпросът е дали към момента на извършване на проверката действителните фактически отношения между тях разкриват белезите и на трудовото правоотношение, за да намери приложение разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ и да се приеме, че отношенията им следва да се уреждат само като трудовоправни. В рамките на съдебното оспорване АНО не ангажира доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин, че отношенията между М. и жалбоподателя притежават основните характеристики на ТПО. Съгласно чл.124 и чл.126 от КТ, основното задължение на работника по ТПО е да изпълнява срочно, точно и качествено 5 трудовите си задължения и да спазва установената трудова дисциплина, включително да се явява навреме на работа, да бъде на работното си място до края на работното време, да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество, а за работодателя – да осигури на работника условия за изпълнение на възложената работа и независимо от срочното, точно и качествено изпълнение на трудовите функции, ежемесечно да му плаща минимално гарантирано трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната (чл.128, чл.245, ал.1 от КТ). Освен това, при ТПО работникът е длъжен да изпълнява ежедневно възложената му работа под текущ контрол и ежедневни указания на работодателя, докато при гражданския договор възложителят контролира единствено крайния резултат.

В настоящия случай доказателственият материал е безпротиворечив, че при изпълнение на работата си М. не се е намирала в йерархична подчиненост спрямо наказаното дружество, доколкото не е била длъжна да съобразява поведението си с работно време, вътрешни правила и др. Установено е, че е посещавала офиса по свое усмотрение - когато прецени, че е налице необходимост да приеме клиент, и без работно време. Не се събраха и доказателства за наличие на уговорено в нейна полза гарантирано месечно възнаграждение с фиксиран размер. Доказано е по несъмнен начин, че право на изплащане на такова е придобивала само при предоставяне на финансови средства на клиент въз основа на сключен договор за кредит и при пълно погасяване на първата вноска по кредита, както и че размерът на възнаграждението й се определя в зависимост от вида и броя на сключените с нейно посредничеството договори и събрани суми. От показанията на св. М., се установява също, че в месеците, в които не е имала клиенти, не е получавала възнаграждение. Т.е., изплащането на месечно възнаграждение не й е гарантирано. Доколкото по отношение на конкретните договорености нейните показания не са изолирани, а кореспондират в пълна степен с показанията на проверяващите, с данните в декларациите, попълнени при установяването й в обекта декларации, а и с представения от жалбоподателя договор за сътрудничество, съдът ги намери за достоверни и затова ги кредитира изцяло. При това положение, тъй като въззиваемата страна не изпълни задължението си да установи при условията на пълно доказване, че отношенията между жалбоподателя и установеното в обекта лице покриват специфичните характеристики на ТПО, следва да се приеме, че нарушението 6 не е доказано съобразно изискването на чл.84 от ЗАНН вр. чл.303, ал.2 от НПК, и НП следва да се отмени.