Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2514 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11790/2022
Вид
Решение № 2514
Подписан
02.06.2023
В сила
27.06.2023
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2514 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330111790 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 11501660 срещу Г. К. Н., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна като собственик на имот, находящ се в ******, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 1045.88 лева през периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г., която не била заплатена.

Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 47.92 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед 1 за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установи задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез особения представител, с който се оспорват претенциите. Твърди, че ищецът не представя договор с ответника. Оспорва приложените към исковата молба документи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу Г.

К. Н., по което е образувано ч. гр. дело № 4917/2022 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същият е собственик на процесния апартамент или, че притежава право на ползване върху него. Това се установява от представените от Дирекция „МДТ“ документи- декларация с приложен договор и удостоверение за наследници. Съгласно договора от 23.09.1983 г. ИК на Районен народен съвет продава на Г. Н. и В. Н.а топлоснабдения имот.******г. (преди процесния период), като е оставила за наследници Г. Н.- ****, Е.

Н.. и Д. Н.- *****. Предвид тези доказателства и посочените в декларацията права 2 върху имота, следва да се приеме, че правото на собственост е възникнало в режим на СИО, която е била прекратена след смъртта на съпругата. На основание прекратената СИО и наследяването ответникът Г. Н. се легитимира като собственик 4/6 ид.ч. от имота.

От изложеното до момента се установява, че ответната страна е била собственик на 4/6 ид.ч. от апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР (ДКЕВР). Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.

От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през процесния период жилищният блок е бил включен към топлопреносната мрежа, като е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ. Било е отчитано количеството ТЕ и са отчислявани технологични разходи. Посочено е, че за имота на ответната страна всички отоплителни тела за отсъединени от мрежата. Налице е начисляване на топлинна енергия за БГВ за 1 обитател поради неосигурен достъп за отчет на устройство. В рамките на периода за обекта била разпределена топлинна енергия в общо количество от 10.17266 MWh, от които 0.51928 MWh отдадена от сградната инсталация и 9.65338 MWh за БГВ. Вещото лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства на специалната методика, посочена в Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ 25 от 20.03.2020 г.

Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.

Приета е съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която стойността на топлинната енергия доставена за обекта за процесния период e в размер 1127.36 лева с ДДС, като след извършено приспадане на погасявания, остава непогасен сума от 1045.88 лева. Размерът на обезщетението за забава е определен на 47.92 лева. Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде кредитирано.

Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а изравнителните сметки в 30-дневен срок от издаване на дебитни известия. Погасяване на задълженията не се установява.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на облигационно 3 отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По същото ответникът дължи непогасените задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ до размера на правата си от 4/6 ид.ч.

Съгласно приетите в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК, постановки, собствениците, респ. съсобствениците, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Дадени са разяснения по отношение на имот СИО, че бившите съпрузи като съсобствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, след като някой от тях не е сключил договор с топлопреносното дружество за целия обект.

По делото не се установява възникването на такова правоотношение за процесния период, поради което ответникът отговя за четири шести от задълженията за цена на топлинна енергия или за сумата от 697.25 лева и за сумата от 31.95 лева обезщетение за забава. Представената декларация за актуализация на клиентски данни е без посочена дата, поради което не се установява изявлението да е направено преди процесния период.

За тези стойности исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните претендирани като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят четири шести от разноските за д.т., СТЕ, ССЕ, особен представител и юрисконсултско възнаграждение или общо 672.92 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. К. Н., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, 4 следните суми: 697.25 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за обект на потребление, находящ се в г*****, за периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г. и 31.95 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от 03.08.2021 г. до 04.04.2022 г., ведно със законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 05.04.2022г. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 697.25 лева до 1045.88 лева И иска за обезщетение за забава за разликата над 31.95 лева до 47.92 лева, за които суми е била издадена Заповед № ****от 08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 4917/2022 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Г. К. Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 672.92 лева - разноски по заповедното и исковото производство по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5