Решение № 317 от 15.11.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Козлодуй, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20241440100886 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. М. Д., ЕГН:********** от ......, чрез процесуалния си представител адв.М. С. от АК – Враца против ...... ...... иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че А. М. Д. не дължи на ......, със седалище и адрес на управление гр.София сума в размер на 156.72 лева / сто петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки /, от които главница в размер на 78.58 лева по фактура ....... с падеж 14.03.2015г. и законна лихва в размер на 78.14 лева, считано от падежа на фактурата до подаване на исковата молба, представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот в ...... клиентски №......, поради изтекла погасителна давност на вземанията.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства:извадка от онлайн калкулатор.

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик и титуляр на партида за недвижим имот в ...... както и, че клиентският номер под който е заведен имота на ищеца в ответното дружество е .......

Твърди се, че ищецът има качеството на битов потребител по смисъла на §1, т.2а, от ДР на ЗЕ, съгласно която „ битов клиент ” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди.Сочи се, че по силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползвали електроенергия за ползваните от тях имоти, 1 присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение.

Отразено е, че електроснабдяването в имота, ползван от ищеца е било прекъснато без предупреждение на 18.07.2024г. от служители на ......, поради наличие на неплатени задължения към ответното дружество.Сочи се, че след прекъсване на електрозахранването, ищецът е посетил офис на ответното дружество в гр.Бяла Слатина, за да разбере причината, поради която е преустановено захранването.Същият е искал да му се издаде писмена справка за задълженията, в която да се посочи размера им по фактури, стойност и дата на плащане, но такава му е била отказана.Съобщено му било устно от служител в офиса на дружеството, че има задължение по фактура ....... на стойност 78.58 лева и законна лихва върху главницата, считано от падежа на фактурата.

Посочено е, че в последствие ищецът се е свързал с националния телефон за връзка с клиенти на дружеството, откъдето са потвърдили размера на задължението и номера на фактурата.Служителите на националния телефон му били казали, че като титуляр на партидата има право да получи писмена справка за размера на задължението си от офиса на дружеството в гр.Бяла Слатина.При повторното си посещение служителите от същия офис на дружеството отново му били отказали и го били препратили към централното управление на .......Сочи се, че като краен резултат, получаването на писмена подробна справка от дружеството се оказало непосилна задача за потребителя.

Отразено е, че вземането за главница представляващо неплатено задължение за фактура за ползвана и неплатена електроенергия представлявало периодично плащане, което възниквало ежемесечно, поради което се погасявало с изтичането на кратката погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Счита се, че погасителната давност за това задължение била тригодишна, като е започнала да тече от падежа на фактурата 14.03.2015г. и е изтекла на 14.03.2018г., тъй като през този срок ответното дружество не е предприемало действия по принудително изпълнение или подписване на споразумение с ищеца за това задължение.

Поради това се счита, че към момента на подаване на исковата молба вземането е погасено по давност, както и, че с погасяване на главницата на задължението се погасявали и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД.

Счита се още, че ищецът имал правен интерес от предявяване на иска за признаване недължимостта на посочените суми, тъй като имотът му е с прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения.

Посочва се още, че съгласно ОУ на ответното дружество, заплащането на всички задължения е условие да бъде възстановено електроснабдяването в имота.От значение за правния интерес на ищеца е и това, че същият не можел да ползва електрическа енергия в имота си поради съществуващите и неизчистени в регистрите на дружеството погасени по давност задължения.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен 2 такъв.

В същия на първо място е отразено, че не е спорно, че между страните е налице облигационна връзка по договор за продажба на ел.енергия с клиентски №......, регистриран на името на ищеца, за адрес на потребление ......, с точка на измерване 32Z103002162152Y, с предоставена мощност от 12 кВтч.

Отразено е, че ищецът е потребител на ел.енергия за имота още преди започването на упражняване на лицензионна дейност от ...... / 01.01.2007г. / по Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, която упражнява като краен снабдител ( тогава с наименование ...... ) и между страните за периода до 18.03.2023г. са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ...... одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ—059 от 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03 от 26.04.2010г.

(ОУ) издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), в сила от 26.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР.Сочи се, че съответно след 18.03.2023г. са действали ОУ за продажба на ел.енергия на ......, одобрени с Решение №ОУ-3/10.03.2023г. на КЕВР, издадени на основание чл.98а от ЗЕ, в сила от 18.03.2023г..Съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ, чл.986, ал.4, отм. в редакцията преди ДВ, бр.54 и постоянната съдебна практика, договорът обвързвал страните без изричното му писмено приемане.

Посочено е, че за процесния имот за периода 2015г. — 2024г. са налице неплатени задължения по фактури - главница от общо 747.33 лева и лихва в размер на 527.77 лева, считано от датата, следващата датата на падежа на първата по време фактура, до датата на счетоводната справка.

Сочи се, че сумите по фактурите не са заплатени и се дължат въз основа на подадени данни от отчет на реално потребена ел.енергия и становище от електроразпределителното дружество.

Сочи се, че изтеклата погасителна давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено е била ограничена само до доброволното му изпълнение — чл.118 от ЗЗД.Доводите в исковата молба, че вземането е „ погасено по давност “, без да се навеждали други доводи, правело отрицателния установителен иск неоснователен.

Отразено е, че в случая ответникът не е дал повод с поведението си за предявяване на иска, тъй като не разполагал с изпълнителен титул, не разполагал с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска.Ето защо дружеството не следвало да понесе разходите по съдебното дело, защото от една страна е търпяло незаплащането на предоставено вече благо, а от друга страна не следвало да търпи накърняване на финансовата си сфера заради сторените съдебни разноски по настоящото производство.Институтът на погасителната давност, уреден в разпоредбите на чл.110 - чл.120 от ЗЗД, представлявал срок, след чието 3 изтичане кредиторът по едно правоотношение губи своето право за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане.Относно погасителната давност в правната доктрина са залегнали различни мнения, но въпреки теоретичните спорове, правната същност на ефекта, който възниква с изтичане на погасителната давност, се свързвал с възможността да се откаже изпълнение на кредитора по облигационното правоотношение, в случай че той поиска това.Тоест кредиторът продължавал да е кредитор, да има вземане.Следователно за длъжника възниквало едно потестативно право да откаже изпълнение, а в същото време вземането продължавало да съществува като материално право.Погасителната давност като юридически факт, не погасявала правото на кредитора, а пораждала право за длъжника да откаже изпълнение.

Отразено е, че към настоящия момент ответното дружество не е предприемало принудителни действия за събиране на процесиите фактури, които не са платени към настоящия момент.

С отговора са представени следните писмени доказателства -ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ...... и на ......; копие от искови молби, по които са образувани ГД №884/2024г. - III състав ГД №885/2024г. — V състав - всичките по описа на РС - Козлодуй; заявление за подадени искови молби и възстановяване на ел. захранване от 22.07.2024г.; извлечение от счетоводна система на ...... за дължими суми по договорна сметка ...... и копия от 4 броя фактури.

От предоставената справка от ...... се установява, че обект ......, находящ се в ......, ползва електрическа енергия за битови нужди при доставчик ...... в качеството му на краен снабдител.Отразено е, че регистриран клиент за обекта е А. Д..

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ответното дружество и ищецът А. М. Д. е сключен договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, за обект – ......, регистриран с клиентски №.......

От представените по делото доказателства и от отговора на исковата молба се установява, че на ищеца за ползвана ел.енергия на горепосочения адрес в гр.Кнежа е била издадена фактура ....... на стойност 78.58 лева, с падеж 23.03.2015г..Върху главницата по горепосочената фактура била начислявана и законна лихва, която за периода от 24.03.2015г. до 04.09.2024г. е в размер на 79.23 лева.Горепосочените суми не били заплатени на ответното дружество от страна на ищеца в качеството му на потребител на ел.енергия.

Безспорно се установява и обстоятелството с оглед направеното признание в отговора на исковата молба, че ответното дружество не е предприемало принудителни действия за събиране на дължимата сума по горепосочената фактура.

4

Установява се още и че по постъпило искане по реда на чл.123 от ЗЕ, на 18.07.2024г. електрозахранването на обекта е било преустановено, а на 25.07.2024г., по постъпило искане от крайния снабдител, електрозахранването на обекта е било възстановено.

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване недължимост от страна на ищеца на сумата от 78.58 лева / седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки /, включваща главница по издадена фактура, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел. енергия за клиентски номер ......, за обект в ......, за периода от 18.01.2015г. до 29.01.2015г. и лихва, поради изтекла погасителна давност на вземанията.С този иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи горепосочената сума, поради което в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно доказване съществуването на това право.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от правен субект с правен интерес.Установителен иск по чл.124 от ГПК може да предяви всяко лице, което има интерес да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение спрямо конкретно лице.

С изтичането на погасителната давност – период от време, определен от закона, през който кредиторът – носител на субективното право бездейства, не се погасява самото субективно право, а се погасява правото на кредитора да иска защита на нарушеното си субективно материално право.Давността на се прилага служебно, а следва да е налице позоваване на нея от страна на длъжника, като това може да се извърши както чрез възражение по предявен от кредитора иск, така и чрез отрицателен установителен иск, тъй като длъжникът не е длъжен да чака кредитора да предяви вземанията си срещу него за да упражни правото си на защита.