Решение № 6325 от 24.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6325 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ Гражданско дело № 20221110105618 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 20712/04.02.2022 г., с която от името на А. Р. М., ЕГН ********** против б ООД е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.10.2021 г., в гр. София, на строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица при извършване на дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи – „доки“ и изразяваща се в счупване на двете петни кости, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 11.10.2021 г. до окончателното погасяване.

В исковата си молба ищецът А. Р. М. твърди, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021 г., сключен между ответника, в качеството на работодател и А. Р. М., в качеството на работник, се е намирал в трудово правоотношение с ответника б ООД, при когото заемал длъжността „Общ работник. Ищецът поддържа, че обичайно полагал труд на в гр. София, на строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица, със административен адрес на строителния обект – гр. София, ул. „Проф.

Марин Големинов“ № 8. Посочва, че на 11.10.2021 г., около 15:55 часа, при извършване на дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи – „доки“ на строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица, при движение по кофражен елемент – „дока“, същият се счупил, в 1 резултат на което ищецът изгубил равновесие и паднал на краката си от около 3 метра височина, при което получил счупвания на двете петни кости.

Твърди, че от страна на дружеството работодател не било дадено разрешение за сигнализиране на „Бърза помощ“ във връзка с реализирания инцидент, поради което колегите на ответника го закарали до дома му в с. Галата, обл.

Ловеч. Поддържа, че на 12.10.2021 г. посетил „ФСМП – Тетевен“, като при извършен преглед от специалист се установило, че ищецът е получил фрактури на двете петни кости. Посочва, че на 14.10.2021 г. отново посетил лекар-травматолог, при който отново било констатирано счупването на двете петни кости на ищеца. Поддържа, че доколкото бил с прекъснати здравноосигурителни права, ищецът отказал извършването на оперативна интервенция, като му била поставена гипсова имобилизация, а за болката му били предписани аналгетици.

Твърди, че с разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, настъпилата с ищеца на 11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл.

55, ал. 1 КСО. Твърди, че в резултат на сочената в исковата молба злополука, е получил следните травматични увреждания, а именно фрактури на двете петни кости.

Посочва, че първоначалното лечение било свързано с имобилизация на долните крайници и пълен покой при постелен режим. Не можел да се движи сам и имал нужда от чужда помощ за посрещане на ежедневните си нужди.

Поддържа, че и към момента на депозиране на исковата молба в съда не е настъпило пълно възстановяване и същият продължава да ползва отпуск по болест. Твърди, че за период от около три месеца след инцидента, търпял болки с висок интензитет, налагало се да се придвижва с инвалидна количка, а впоследствие и с помощни средства. В тази връзка се сочи, че след изтичане на три месеца от реализиране на злополуката болките при ищеца започнали да отшумяват. Поддържа, че и към момента на депозиране на исковата молба в съда, продължава да търпи болки в травмираните крайници, като не може да ги натоварва и се налагало да търпи редица ограничения. Подържа още, че в резултат от злополуката и получените от нея увреждания загубил социални контакти, не можел да работи и да се издържа. Сочи, че в резултат от преживения стрес на 11.10.2021 г., ищецът получил и психическа травма, изразяваща се в страх от злополуки, като сънувал и кошмари свързани с преживения на горепосочената дата инцидент.

Предвид гореизложеното се моли за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.10.2021 г., в гр. София, на строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица при извършване на дейности по монтаж на 2 хоризонтални кофражни елементи – „доки“ и изразяваща се в счупване на двете петни кости, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 11.10.2021 г. до окончателното погасяване.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021 г., сключен между ответника, в качеството на работодател и А. Р. М., в качеството на служител, е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „общ работник“. Не се оспорва и обстоятелството, че с разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, настъпилата с ищеца на 11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл.

55, ал. 1 КСО. Оспорва се размерът на предявения иск, като се излагат съображения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

В тази връзка се поддържа, че при настъпване на трудовата злополука ищецът е извършвал работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност, за които е бил надлежно инструктиран. Поддържа се, че с поведението си ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, като е отказал да се лекува, както и като не е положил необходимите грижи за здрвавето си. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от доказване в производството, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021 г., сключен между б ООД, в качеството на работодател и А. Р. М., в качеството на работник, се е намирал в трудово правоотношение с ответника б ООД, при когото заемал длъжността „Общ работник.; както и че с разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, настъпилата с ищеца на 11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до временна или трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, а също и размера на претърпените вреди, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.

3

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.

По предявения иск за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3/ неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от доказване в производството, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021 г., сключен между б ООД, в качеството на работодател и А. Р. М., в качеството на работник, се е намирал в трудово правоотношение с ответника б ООД, при когото заемал длъжността „Общ работник.; както и че с разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, настъпилата с ищеца на 11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

От представените и приобщени към доказателствения материал Декларация за трудова злополука № 5101-02-93/20.10.2021 г. и Разпореждане на НОИ – ТП Бургас № 5104-02-91/26.10.2021 г., се установява в производството, че на 11.10.2021 г., около 15:55 часа, при извършване на дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи – „доки“ на строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица, със административен адрес на строителния обект – гр. София, ул. „Проф.

Марин Големинов“ № 8, при движение по кофражен елемент – „дока“, същият се счупил, в резултат на което ищецът изгубил равновесие и паднал на краката си на долното ниво от кота +2,57 метра височина, при което получил счупвания на двете петни кости.

От представените и приобщени към доказателствения материал фиш за 4 спешна медицинска помощ № 19214/12.10.2021 г., фиш за спешна медицинска помощ № 19232/12.10.2021 г., образно изследване от 12.10.2021 г., образно изследване от 07.12.2021 г., болничен лист № 20212606602, рентгенография от 12.10.2021 г. и рентгенография от 25.10.2022 г., се установява в производството, че вследствие от получените при процесната трудова злополука ищецът на 12.10.2021 г. е прегледан от екип на ЦСМП – Ловеч и транспортиран до ФСМП – Тетевен, където е назначена рентгенография с резултат счупване на двете петни кости и ищецът е насочен към ортопед. Установява се още, че на 14.10.2021 г. ищецът е прегледан от ортопед, като му е било предложено оперативно лечение на получените травми, извършването на което той отказал, поставена е гипсова имобилизация, която ищецът носил 75 дни и е издаден болничен лист за 14 дни.

От представеното и приобщено към доказателствения материал експертно решение на ТЕЛК от 16.05.2022 г. се установява в производството, че ищецът А. Р. М. е освидетелстван като временно нетрудоспособен за период от 60 дни, като е ползвал 180 дни отпуск по болест до 10.04.2022 г. включително.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че при процесната злополука, призната за трудова с с Разпореждане на НОИ – ТП Бургас № 5104-02-91/26.10.2021 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, ищецът е получил счупване на двете петни кости, като тези увреждания засягат сериозно функцията на двата долни крайника. Установява се също, че от получените травми, ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 3-4 седмици след получаване на травмата, като и към момента на извършване на прегледа от вещото лице /20.11.2022 г./ се констатират периодични болки при смяна на времето и натоварване.