Решение № 286 от 15.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500368 по описа за 2024 година

С решение № 26 от 13.03.2024 год. по гр. дело № 82/2023 год. Етрополският районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 93 от ЗС от Т. М. Д. от гр. П. срещу Р. А. В. от гр. Е. за осъждане на ответника да й върне собствените й 34 бр. животни – коне, заедно с паспортите, както и евентуалния иск да й заплати пазарната им себестойност в размер на 1000 лева за всяко животно или общо сума в размер на 34 000 лева, както и предявения иск за осъждане на ответника да й заплати паричната равностойност на приплода от животните за периода от м. ноември 2015 год. до датата на подаване на исковата молба – 15.11.2022 год. в размер на 200 лева на конче за година от 16 броя кобили или - общо 22 400 лева, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, която го обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответника живели на съпружески начала от м. септември 2002 год. до м. ноември 2015 год., като след раздялата ответникът останал в семейното жилище в гр. П. до 2017 год., а ищцата се преместила временно при родителите си в същия град. По време на съвместното съжителство през 1 годините от 2002 год. до 2014 год. ищцата си закупила 34 коня /18 мъжки и 16 женски/, за които грижи полагали двамата с ответника. След раздялата ищцата оставила животните временно при ответника, защото към този момент нямала физическа възможност да се грижи за тях сама, с уговорката ответникът да й плаща ежегодно на края на всяка календарна година, докато си вземе животните, паричната равностойност на годишния приплод от кобилите, както и годишна парична сума за това, че ответникът ползва конете й за работа, която парична сума следвало да уговорят устно с ответника, като ищцата си запазила правото да инспектира конете и да си ги вземе, когато има готовност да се грижи за тях и след като създаде необходимите условия за това. В началото на лятото на 2016 год. ответникът й отказал достъп до животните, както и заплащането на каквито и да било суми за тях. До този момент също не й били заплатени каквито и да било суми за ползването на животните или като приплод. През 2017 год. ответникът се преместил в гр. Е., като взел животните със себе си и заявил, че не дължи заплащането на каквито и да било суми на ищцата, което обуславя и правния интерес от предявените искове.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове с възражението, че ищцата не е собственик на процесните животни; същите не са били в негово държане и не е имало уговорки с ищцата да й заплаща каквито и да било суми за тях. Моли съда да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.

По делото е представена Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството за 2016 год., в която са посочени общо 30 броя животни с УДН, съвпадащи с тези, описани в исковата молба, с изключение на 4 бр. животни, за които ищцата е представила по делото четири броя паспорти, а именно: УДН 100000000093904 – кобила с име „Оля“, родена на 11.04.2012 год., регистрирана в ОДБХ София област на 12.08.2014 год.; УДН 100134000000348 – кобила с име „Звезда“, родена на 06.04.2015 год., регистрирана в ОБДХ София област на 10.11.2015 год.; УДН 100000000098309 – кобила с име „Мая“, родена на 06.06.2013 год., регистрирана в ОБДХ София област на 12.08.2014 год. и УДН 100000000097474, жребец на име „Величко“, роден на 26.02.2014 год., регистриран в ОБДХ София област на 12.08.2014 год.

От фактура № 1000005298/13.08.2014 год. се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 300 лева с ДДС за издаване на 25 броя паспорти на еднокопитни животни.

Съгласно справка за налични животни в ОЕЗ към 26.07.2022 год., ищцата Т. Д. е собственик на 30 броя животни - коне с посочени номера, съвпадащи с тези на УДН, посочени в исковата молба, с изключение на четири броя животни с УДН 100000000093904;

УДН 100134000000348; УДН 100000000098309; УДН 100000000097474, за които ищцата е представила по делото четири броя паспорти.

Според показанията на св. Н., която познава страните по делото от 13 години, същите се разделили преди 5-6 години. Знае, че Т. е купувала конете, които са чипирани и имат паспорти. Двамата искали да си поделят конете, когато се разделили. Знае, че ответникът имал три коня, след което тя купила още и започнали да работят в гората. Заявява, че не знае 2 кои коне са на ищцата, но „тя искала да си ги разделят“.

Съгласно показанията на св. Д. – сестра на ищцата, страните заживели заедно през 2002 год., а се разделили през 2015 год. В началото сестра й нямала коне, като само ответникът имал няколко коня. Около 5-6 години след като се събрали ищцата купила първите си коне. Заявява, че ответникът имал „от 5 до 10 коня,… с годините станали 30-40“.

Сочи, че след като се разделили, ответникът останал още известно време в гр. П., като продал част от конете – „четири коня продаде на мъжа ми…, тези четири коня бяха чипирани, вече не са налични“. Сочи, че тези, които ответникът откарал със себе си са били и на сестра й.

В показанията си св. В.а – снаха на ответника сочи, че след раздялата на страните през 2014 год. ответникът отишъл в гр. Е. да се грижи за баща си. Не знае ищцата да е притежавала посоченото в исковата молба количество коне. Заявява, че ответникът имал около 4-6 коня.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всекиго, който я владее или държи без основание. Фактическият състав на правната норма съдържа три елемента, които са необходими за уважаване на предявения иск, а именно: ищецът да е собственик на вещта на твърдяното основание; ответникът да държи /владее/ вещта и това владение да е без основание.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 3, т. 1, б. „б“ и т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност правото на собственост върху еднокопитни животни се доказва за новородени с паспорт съгласно Регламент /ЕС/ 2015/262; когато издаващият орган не е БАБХ паспортът се заверява от официален ветеринарен лекар; изпълнителния директор на БАБХ предоставя и отнема правомощията за издаване на паспорт на другите издаващи органи при условията на регламента, а за придобити по друг начин животни – с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността. В случая ищцата твърди придобиване на процесните животни по възмезден начин чрез покупкопродажба през периода 2002 – 2014 год. и приплод, като уточнява, че 10 броя от ЕКЖ са нейна собственост като новородени в стадото й. Същата не представя документи, които да я легитимират като техен собственик. Представени са единствено Справка за налични животни в ОЕЗ към 26.07.2022 год. и Таблица за отглежданите животни към същата дата.

Регистрирането на животновъден обект в Областната дирекция към БАБХ – София област на името на ищцата и посочването й като лице, имащо отношение към ОЕЗ не са доказателства за право на собственост върху животните, тъй като е допустима такава регистрация и за несобствени животни, отглеждани от регистриран производител. Целта на регистрирането на животновъден обект е гарантиране на здравословното състояние на животните и безвредността на получените от тях продукти, както и контрола върху заразните болести и изпълнение на държавната профилактична програма съгласно Наредба 3

№ 61/09.05.2006 год. на министъра на земеделието, а не създаване на имуществен регистър.

Съдът взе предвид също така, че за 4 броя животни, за които ищцата представя паспорти, същата не е вписана като техен собственик, като липсват и доказателства същите да са й били прехвърлени в собственост. В приложените извадки от паспорти в графа „име и адрес на лицето, на което се издава документа“ за ищцата не е отбелязано, че е техен собственик.

Не се сочат и представят доказателства за това ищцата с възмездна сделка да е придобила собствеността върху процесните животни или част от тях. Дори да се приеме, че в представените по делото ветеринарномедицински паспорти ищцата е вписана именно в качеството на собственик, не се установява идентичност на тези животни с процесните.

Освен това твърди се, че ищцата е закупила животните през периода 2002 год. – 2014 год., а видно от представения паспорт на кон „Звезда“ с УДН 100134000000348, същият е роден на 06.04.2015 год. и няма как да е закупен през посочения период. Не се доказа начина на придобиване на процесните еднокопитни животни, а именно – чрез договори за прехвърляне на право на собственост или с паспорт за новородени ЕКЖ. Приложените таблица за животните за кандидатстване по схеми за подпомагане и справка за налични животни в ОЕЗ /обект с епизоотично значение/ към 26.07.2022 год. доказват единствено факта, че ищцата е декларирала пред БАБХ притежанието на тези животни, но не се доказва правото й на собственост, нито идентичността на същите с тези, за които се твърди, че са във владение на ответника. Правото на собственост не се доказа и от събраните свидетелски показания. От същите не се установява към 2016 год., а и към настоящия момент ответникът да владее процесните животни. Съгласно показанията на св. Д. – сестра на ищцата, в началото сестра й нямала коне, като само ответникът имал няколко коня, като около 5-6 години след като се събрали ищцата купила първите си коне, а конете на ответника с годините станали 30-40.

Сочи също така, че животните, които ответникът откарал със себе си след раздялата на страните, били и на сестра й, т.е. животните са били закупувани и ползвани общо. Не се установи обаче по несъмнен начин колко и кои животни ответникът взел със себе си и дали същите са идентични с процесните. Това не се доказва и от останалите свидетелски показания.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 93 от ЗС.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 2000 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 13.03.2024 год. по гр. дело № 82/2023 год. на Етрополския районен съд.

ОСЪЖДА Т. М. Д. ЕГН ********** от гр. П. да заплати на Р. А. В. ЕГН ********** от гр. Е. сумата 2000 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5