Решение № 2782 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110132066 по описа за 2022 година

Предявен е иск от „РАДИАНС" ЕООД, срещу Столична Община, ЕИК ..., с адрес гр. София,......, представлявана от кмета Й. Ф., за признаване за установено че Столична община не е собственик на 6, 55 % (представляващи 55/840 идеални части), от процесния имот, както е посочено в съставения от него и вписан в СВп-София AOC-частна № 3162/27.09.2021 г., ведно с всички законни последици. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

Ищеца твърди, че че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот - земя: Дворно място, находящо се в rp. София, *** (двадесет), съставляващо УПИ IV (четвърти), от кв. 15 (петнадесети) по регулационния план на град София, м. "Дианабад" („Червена звезда“), одобрен със заповед № РД-09-50- 434/01.10.2001 г., на Гл. архитект на rp. София, с площ от 840 (осемстотин и четиридесет) кв.м, при съседи, по нотариален акт: улица, УПИ V и УПИ II. Посочва, че за района, в който се намира имота, има одобрена кадастрална карта, съобразно която така описания имот е отразен като Поземлен имот, с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, осемстотин и три, точка, четири хиляди и шестдесет и седем), с площ от 840 (осемстотин и четиридесет) кв.м., при съседи по KK: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ

***. Своето право на собственост ищецът основава на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 135, том II, per.Nв 8764, д.283, по описа на нотариус peг. № 043 на HK, който акт е вписан в СВп-София, вх.рег. № 81 663/01.12.2017 г., том CLXXXVIII, акт 99, д.58 875/2017 г., им.п.520507; 520508; 520509. Праводател на ищцовото дружество е „Доверие 93“ ЕООД, ЕИК 121229868, което пък дружество, от своя страна, е придобило процесния имот от ответника — Столична община, съгласно договор за замяна на недвижими имоти № РД-562- 47/18.03.2002 г., вписан в СВп1 София, акт № 126, том IV, вх. per. № 6394 от 19.03.2002 г. Ответникът е отчуждил процесния имот — земя, като урегулиран поземлен имот (УПИ), като видно от договора за замяна на недвижими имоти, отчуждена е цялата собственост върху имота (терена), т.е. отчуждено е правото на собственост в своята цялост (а не част от него). В договора за замяна е посочено, че площта на терена — УПИ, е 812 (осемстотин и дванадесет) кв.м. Твърди се , че на 18.12.2015 г. (преди ищецът да придобие имота), със Заповед № РД18-95, Изпълнителният директор на АГКК е одобрил Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, EKATTE 68134, за района, в който попада процесния имот. Съобразно така одобрената KK, площта на процесния имот е посочена като 829 (осемстотин двадесет и девет) кв.м. На 01.12.2017 г., съгласно гореописания нот. акт, праводателят на ищеца „Доверие 93“ ЕООД е продало на ищеца цялото право на собственост върху терена, също като УПИ (т.е. по регулационни граници), като в нотариалния акт е посочена, както площта му от 812 кв.м, cъoбpaзнo документа за собственост на праводателя, така и площта, съобразно одобрената кадастрална карта, от 829 кв.м. Твърди се от ищеца, че след придобиване на имота от ищцовото дружество, същото инициира процедура, за установяване на произхода на описаното несъответствие, на неговата площ: като УПИ — по плана за регулация; и като ПИ — по одобрената кадастрална карта, като в хода на тази процедура се оказва, че действителната площ на процесния имот (УПИ), придобит от ищеца, е 840 (осемстотин и четиридесет) кв.м., а не 812 кв.м, както е записано в договора за замяна, с който ответникът го е отчуждил, нито 829 кв.м, както е записано в придобивния акт на ищеца, съставен съобразно одобрената KK на 18.12.2015 г. Установява се, че площта на процесния имот (УПИ), съобразно заповедта, с която е одобрен плана за регулация - № РД-50-09-56/21.02.1989 г., изменен със заповед № РД- 09-50- 434/01.10.2001 г., на Главния архитект на София, е била 840 кв.м.

Като в одобрената кадастрална карта, една от границите на този имот (ПИ) е била погрешно нанесена — не съобразно регулационните граници, както предвижда чл.43, ал.1, т.5, 6. “г“ и чл.44a, предл. последно, ЗКИР, в резултат на което същият е бил отразен и с погрешна площ от 829 кв.м (както е посочено и в придобивния акт на ищеца). Посочва се, че по тази причина, със заповед № 18-2380-22.03.2018 г. на Началника на СГКК София, е извършено изменение на KKKP, състоящо се в изменение на една от имотните граници (тази, която е била погрешно нанесена), като имотната граница е приведена в съответствие с регулационната граница, съобразно одобрения регулационен план. По този начин се изравняват и площите на този имот, съобразно действащата регулация и одобрената KK.Въз основа на това изменение на KK, ищецът се снабдява с к.н.а № 12, том I, per.Nв 8572, д.238, по описа на нотариус per. № 043 на HK, който акт е вписан в СВп-София, вх.рег. № 76 056/14.11.2018 г., том CLXXV, акт 192, д.55 176/2018 г., им.п.520507, в който площта на имота е посочена, съобразно действаща и понастоящем KK — 840 кв.м. Твърди се, че ответника оспорва правото на собственост на ищеца със съставения на 27.09.2021г., AOC-частна № 3162, с който обективира свое право на собственост върху част от процесния имот — 6, 55 % (представляващи 55/840 идеални части). Ищецът твърди, че преди това ответникът е отчуждил целия имот, с което е отпаднало основанието за неговото актуване като общински (публична собственост), за да бъде съставен нов АОС- частна, би следвало да е настъпил нов ЮФ, който да е породил това материално право. Като в така съставения, от ответника, AOC-частна, не е посочено правното основание, на което е възникнало обективираното в него материално право. Твърди се, че посочената грешка в площта на процесния имот, при първоначалното му отчуждение от ответника, в полза на праводателя на ищеца, също не е основание за „запазване“ или „възвръщане“ 2 на правото на собственост върху частта от площта от продадения имот, която не е описана в акта за продажба (замяна, в случая). Съгласно чл.210, ал.2 ЗЗД, в такива случаи продавачът дори не може да развали договора, а единствено би могъл да претендира увеличение на цената (каквато претенция, освен друго, не би могла да се насочи към ищеца).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че за правото си на собственост върху 6.55 % от (ПИ) с идентификатор: ***, Столична община има надлежно издаден AOC № 3162/27.09.2021 г., който е вписан в Службата по вписванията, който има характер на официален удостоверителен документ относно правото на собственост на Столична община, с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразената в него принадлежност на това право. Оспорва твърденията на ищеца с аргумент, че нанасянето на имот в кадастъра с граници и площ, не променя обема на притежаваното право на собственост, тъй като кадастралната карта няма отчуждително действие, а само декларативно такова.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По делото е представен договор за замяна от 18.03.2002 г, per. № РД-56247/18.03.2002 г. на СО, вписан в СВп-София, вх. per. № 6394/19.03.2002 г., том IV, акт 126, им.п. 159559, 159576, 164674 до 164676, Столична община (СО) е била собственик на процесния имот, представляващ УПИ IV, от кв. 15, по плана на гр.

София, м. „Дианабад" („Червена звезда"), с административен адрес гр. София, .... и го е отчуждила в полза на „Доверие 93" ЕООД, видно от него площта на процесния имот е 812 кв.м, съгласно дворищната регулация, одобрена със Заповед № РД-09-50434/01.10.2001 г. на Гл. архитект на гр. София.

По делото е представен Нотариален акт № 135, том II, рег.№ 8764, д.283/01.12.2017 г., по описа на нотариус рег.№ 043 на НК, вписан в СВп-София, дв. вх. рег.№ 81 663/01.12.2017 г., акт № 99, том CLXXXVIII, парт.№ 520507, 520508, 520509, д.

58 875/2017 г., ищецът „Радианс" ЕООД е закупил от „Доверие 93" ЕООД, ЕИК..., УПИ IV, от кв. 15, по плана на гр. София, м. „Дианабад" („Червена звезда"), с административен адрес гр. София, ул. „.... Видно от него площта на придобития УПИ, съгласно нот. акт, е 812 кв.м. Представена по дело е и Заповед № 182380/22.03.2018 г. на Началника на СГКК-София, видно от която е извършено изменение на КККР, засягащо процесния имот, като изменението се състои в изменение на една от имотните граници, която е била погрешно нанесена. В резултат на изменението, имотната граница, по кадастралната карта, е приведена в съответствие с регулационната граница, съобразно одобрения регулационен план (дворищна регулация). На процесния имот е отреден нов идентификатор - ***, а площта на имота е изчислена на 840 кв.м.

По делото е представен Нотариален акт за собственост на основание покупка и изменение на кадастралната карта № 12, том I, per. № 8572, д.238, по описа на нотариус per. № 043 на НК, който акт е вписан в СВп-София, BX.per. № 76 056/14.11.2018 г., том CLXXV, акт 192, д.55 176/2018 г., им.п.520507, в който площта на имота е посочена, съобразно действаща и понастоящем КК-840 кв.м.

По дело в представен още АЧОС № 3162 от 27.09.2021 г., вписан в СВп-София, вх. per. № 83 474/10.11.2021 г., акт № 164, том CCXVII, д. 64 899/2021 г., им.п. 520007, Столична община е удостоверила възникването на право на частна общинска собственост, на 6, 55 % (представляващи 55/840 идеални части) от ПИ, с 3 идентификатор 68134.803,4067, попадащи в УПИ IV, от кв. 15, по действащия ПР на м.

„Дианабад", одобрен с Решение № 307, по протокол № 82/28.05.2015 г. на СОС. В АЧОС е отбелязано, че същият е съставен въз основа на чл.2, ал.1, т.1, чл.З, ал.З от ЗОС във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл.59, ал.1 ЗОС. Заповед N 9 РД-1895/18.12.2015 г. и Заповед № 18-2380-22.03.2018 г., и двете на Началника на СГККСофия.

От приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническа експертиза, се установява, че за процесния имот са били одобрявани регулационни планове, както следва: със Заповед № РД-50-09-56/21.02.1989 г.; със Заповед № РД-09-50-434/01.10.2001 г.; с решение № 307, по Протокол № 82 от 28.05.2015 г., като границите му не са променяни от създаването на парцел IVo6m.

(т.е. първата регулация), като до момента на изготвяне на заключението площта му е била винаги 840 кв.м. Според заключението кадастралните планове, засягащи имота са одобрявани със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. и Заповед № 18-2380-22.03.2018 г., и двете на Началника на СГКК-София. Понастоящем границите на имота; по действащата кадастрална карта съвпадат с регулационните граници. Вещото лице дава заключение, че площта на процесния имот от отчуждаването му от СО (19.03.2002 г.) и до сега е била неизменно 840 кв.м.

При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В разглежданата хипотеза ищецът обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот.

Съгласно дадените с ТР № 8/ 27.11.2013 г. на

ВКС- ОСГТК задължителни разяснения, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: 1/ ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или 2/ позовава се на фактическо състояние, или 3/ има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая е налице първата хипотеза, доколкото ищецът заявява самостоятелно вещно право върху процесния имот, оспорено от ответника. В производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес и което в случая е доказано, а ответникът фактите, от които произтича правото му.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/631ce0ef-7818-449d-a6d9-76971613ef5c