Решение № 2496 от 11.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ П. ОВЧАРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120100174 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Е. И. П. ЕГН ********** съдебен адрес:гр. Б. ***, против “Космов-666” ЕООД, гр.Бургас, представлявано от Д. И. К. с ЕГН **********

Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.1 КТ да се признае за незаконно дисциплинарното уволнение на Е. И. П. ЕГН **********, наложено със Заповед № 23/21.11.2023 год., издадена от Д. И. К. с ЕГН **********,управител на Космов-666” ЕООД с което е и прекратено ТПО на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ., и да бъде отменено като незаконно.

Иска се осъждане на ответното дружество на основание чл. 344, ал.1, т.2 да бъде възстановен на предишната длъжност, а именно „***“, в офис Бургас на “Космов-666” ЕООД, гр.Бургас, представлявано от Д. И. К. с ЕГН **********

Иска се, на основание чл. 344, ал.1, т.3 осъждане на “Космов-666” ЕООД, гр.Бургас, представлявано от Д. И. К. с ЕГН ********** да заплати на ищцата сумата в размер от 4811.34лв. - шест брутни месечни възнаграждения обезщетение, считано от дата на издаване на оспорената заповед, а именно – 21.11.2023год. до 21.05.2023г. , ведно със законна лихва от предявяване на иска по окончателното изплащане на обезщетението.

1

Иска се осъждане на основание чл. 224. ал.1 КТ ответника да заплати на Е. И. П. обезщетение за неизползван годишен отпуск, в размер на 817.44 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задълженията.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба.

В отговора се твърди, че трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради това, че на работника е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“, по реда на чл.188 от КТ.

Дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно.

Депозиран е насрещен иск за сума в размер на 822.12 лева на основание чл.221 ал.2 от КТ за обезщетение на работодателя при дисциплинарно уволнение.

Депозиран е и отговор на насрещния иск, с който отново се оспорва основателността на заповедта за дисциплинарно наказание.В съдебно заседание ищцата се явява лично.Надлежно се представлява от пълномощника си, която поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Отношенията между страните далеч надхвърлят формалното основание и предмет на настоящия иск.Установено е,че ищцата и управителя на дружеството на ответника са били в интимни отношения, като бизнесначинанията им всъщност са били общи.Налага се впечатление и че съществен принос за доброто име и успешната дейност на ответното дружество е на ищцата. Формално, същите са уговорили ищцата да изпълнява длъжност на „***“, но стана ясно по делото, че всъщност е извършвала и доста по-широк дейности във фирмата и била третирана, наред с управителя, като съуправител.Това е и фактически ексетствено с оглед личните им, фактически интимни отношения.

2

Въпреки това, от формална страна, договора с № 53 от 08.05.2024г не се оспорва като действителност.

В обжалваната заповед се твърди, че на 10.12.2024г., директора на ДПЛУИ с.Ф. е запознат с Констативен протокол с посочена дата на съставяне 03.12.2024г., изготвен от АКСУ.В протокола било отразено, че ищцата не извършва групова и индивидуална социална работа с потребителите.

На 30.12.2024г. при последваща проверка г-жа М.В. и г-жа В.С., също констатирали, че социалния работник проължава да не осъществява работа с потребителите.

На 06.01.2025г. директора изискал обяснения от ищцата.

Със заповед № 23/21.11.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.Като фактически и правни основания е изложеното следното:

„ 1.Служителката не се явява на работното си място от момента на своето назначаване и не изпълнява трудовите си задължения, вменени и по силата на трудовия договор и длъжностната характеристика.

2. От служителката са изискани писмени обяснения, с нарочна заповед, която е изпратено с писмо с обратна разписка. Заповедта е получена на 03.11.2023г., но в предоставения три дневен срок, изтичащ на 06.11.2023г., не са постъпили обяснения. Обяснения от служителката са постъпили след срока и след издаване на заповед за дисциплинарно уволнение. С оглед осигуряване на правото на защита, с предходна заповед от дата 20.11.2023г., на основание чл. 344, ал.2 от КТ, е отменена Заповед № 21 /10.11.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и е възобновено дисциплинарното производство. В хода на възобновенто производство са разгледани доводите и възраженията изложени от служителката П.. Същите не се приемат за основателни, тъй като е безспорно установено, че същата не е изпълнявала своите служебни задъления. Изискани са обяснения от трети лица (служители на дружеството и контрагенти), от които безспорно се установява, че служителката не е изпълнявала своите задължения. Намира за неоснователни изложените доводи, че е налице ограничаване достъп до система „Транспореон спедитор“, доколкото основните трудови задължения на служителката, произтичащи от длъжностната й характеристика, са различни.

Намира за неоснователни възраженията, относно блокиране на цитирм: ,,...сте блокирали служебния ми телефон *** на 04.09.2023г. като по този начин частично възпрепятствате трудовата ми дейност...“. Трудовите задължения на 3 служителката не са свързани и не зависят от наличието или липсата на служебен мобилен номер, поради което и е неоснователно възражението за спиране на телефонния номер. Липсата на служебен мобилен номер не е пречка за изпълняване на вменените трудови задължения.

3. Освен изложеното по-горе, невярно е изложеното твърдение, че служителката изпълнява своите трудови задължения и до момента.

Служителката продължава да не полага труд и след стартиране на дисциплинарното производство.

Исковата молба против тази заповед е входирана в РС – Бургас на 12.01.2024г., т. е в законоустановения двумесечен срок.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 344 ал.1 , т.1-3, вр.чл.357, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, вр. чл. 187, ал. 1 от КТ за отмяна на заповед № 23/ заповед № 23/21.11.2023г. на Д. И. К., в качеството си на Управител на "КОСМОВ 666" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,, с която на ищеца Е. П. е наложено дисциплинарно наказание " уволнение", като незаконосъобразна.

Съдът преценя предявеният иск за процесуално допустим, като подаден от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор и в срока, указан в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ .

Заповедта е издадена от компетентен орган – управител на ЮЛ.

Преди налагане на дисциплинарното наказание е спазена императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ , задължаваща субекта на дисциплинарна власт да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. От доказателствата по делото се установява, че за посоченото в заповедта нарушение от ищеца са искани обяснения и такива са дадени.

Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която съдържа императивно определени реквизити. В същата следва да се посочи нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага наказанието.

4

Обжалваната заповед не изпълва изискванията на Закона.

Нарушението не е детайлно и в достатъчна степен описано, не се сочи и дата или период на извършването му.Датите на констатирането не могат да се отнесат към дати или период на извършване, което е съществено процесуално нарушение.Не се сочи и коя материална норма се приема да е нарушена.В чл.187 детайлно и изчерпателно са посочени видовете нарушения, но в обжалваната Заповед няма каквато и да препратка към текст на Закона, текст на трудовия договор, текст на длъжностна характеристика, правилник за вътрешен трудов ред и др.Сочени са норми, които дори са взаимоизключващи по съдържание. Едновременно се твърдят следните нарушения: на основание чл. 188, т.3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 187, т.1, (предложение трето - неявяване на работа), т.10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.) чл. 190, ал.1, т.2 (неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;), т.3 (системни нарушения на трудовата дисциплина), и т.7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина), от Кодекса на труда,

Нито едно от посочените основания не е детайлизирано в минимално необходимата степен, отделно от това за съда е неясно как се съпоставя неявяваването на работа с – нееявяваване в течение на две последователни дни /не ставя ясно кои/ и какъв е вида и характера на изпълнителното деяниедруги тежки нарушения, относими към неявяване на работа.Не се сочат и никакви привързващи норми от ПВТР, колективен трудов догоро, дл.характеристика..

Независимо от това обаче, съдът намира, че при издаването на заповедта работодателят не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, която го задължава при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

5

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като последица от това заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" следва да бъде отменена.

При този изход на спора се дължи и обезщетение за оставането без работа, като размера се прецизира съобразно заключението на вещото лице и съдът прие изменение на иск в тазичаст.

Насрещният иск се явява недоказан и неоснователен.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за заплащането на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1200 лв. и държавната такса на БРС в минимален размер от по 50 лева, за всеки един от исковете. Съответно без уважение следва да се остави претенцията на ответната страна за присъждането на направените по делото разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 23/21.11.2023г. на Д. И. К., в качеството му на Управител на "КОСМОВ 666" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,, с която на ищеца Е. И. П. ЕГН ********** съдебен адрес:гр. Б. ***е наложено дисциплинарно наказание " уволнение", като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Е. И. П. ЕГН ********** съдебен адрес:гр. Б. *** на предишната длъжност, а именно „***“, в офис Бургас на “Космов-666” ЕООД, гр.Бургас, представлявано от Д. И. К. с ЕГН ********** ОСЪЖДА КОСМОВ 666" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от Д. И. К. да заплати на Е. И. П. ЕГН ********** сумата в размер от 4811.34лв. - шест брутни месечни възнаграждения - обезщетение, считано от дата на издаване на оспорената заповед, а именно – 21.11.2023год. до 21.05.2023г. , ведно със законна лихва от предявяване на иска по окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.

ОСЪЖДА КОСМОВ 666" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от Д. И. К. да заплати на Е. И. П. ЕГН 6

********** на основание чл. 224. ал.1 КТ обезщетение за неизползван годишен отпуск, в размер на 817.44 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задълженията.