Решение № 326 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Стойчо Попов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Д. В. С. Г. Ив. Г. Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605561 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 116 от 27.05.2022 г., по НОХД № 9142 по описа за 2021 г. на Софйски районен съд (СРС), НО, 108 състав е признал подсъдимия Н. А.

М. за виновен в това, че на 01.09.2019 г., около 04:00 часа в гр. София, пред дискотека „И.“, находяща се в ж. к. „Студентски град“, ул. „Атанас Манчев“ в качеството му на длъжностно лице – назначен с трудов договор № 105/25.07.2017 г. на длъжност „охранител“ към „ВТА С.С.“ ЕООД, при изпълнение на службата му – извършване на охрана на дискотека „И.“, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на М. Ю. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в: перфорация на лявата тъпанчева мембрана, ангажираща предногорен и долните два квадранта с кръвонаседнати ръбове, намаление на слуха повече от 40 децибела на лявото ухо за честотите над 4000-5000 херца, реализиращи медико-биологичния признак, трайно отслабване на слуха на лявото ухо, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като го 1 оправдава затова да е нанесъл повече от един удар, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. СРС е осъдил подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, както следва: в полза на Държавата по сметка на СДВР сумата от 648,44 лв., представляваща сторените разноски в досъдебната фаза и в полза на Държавата по сметка на СРС сумата от 200,00 лв., представляваща сторените разноски в съдебната фаза на процеса.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсидимият Н. А.

М., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба чрез своя упълномощен защитник – адв. М. П. от САК. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилана, незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, същата не кореспондира със събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че мотивите към присъдата били непълни, тъй като в тях се застъпва единствено становището за виновност на подсъдимия, изразено от председателя на състава съдия М.М. и съдебния заседател В.П., а относно ососбеното мнение на съдебния заседател К.С. не са налице мотиви, което било равнозначно на липса на мотиви изобщо.

Посоченото представлявало абсолютно процесуално нарушение, налагащо връщането и разглеждането на делото от друг състав на СРС. Предвид това обсъждането на нарушенията на материалния закон било безпредметно. Ето защо моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.

В разпоредително заседание на 22.12.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да се събират доказателства, нито да се провеждат разпити на подсъдимия, свидетели или вещи лица, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В проведеното публично съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. М. П. от САК, пледира, че обжалваната присъда е постановена при липса на мотиви, тъй като особеното мнение не отговаряло на минималните изисквания за съдържание. Излага доводи за явна предубеденост на мнозинството от първоинстанционния състав. Акцентира се 2 върху това, че нанесеният от подсъдимия удар в лицето на пострадалия частен обвинител (ЧО) е с неособено голяма сила, от което последния само залитнал, а след минути друго лице е ударило ЧО в лицето от лявата страна и в този момент ЧО инстинктивно се хваща за ухото. Сочи, че първоначално пострадалият дава едно описание на дееца – русоляв, светъл, значително понисък от подсъдимия, а в съдебно заседание е привел показанията си в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази връзка пледира за оправдателна присъда, алтернативно делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимият е заявил, че е съгласен с изложеното от неговия защитник и няма какво да добави.

Представителят на СГП намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, респ. доводите, изложени в жалбата – за неоснователни. Счита, че са събрани всички относими доказателства, които изцяло кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, СРС подробно е анализирал същите, събраните доказателства изцяло подкрепят повдигнатото обвинение. Излагат се доводи за липса на допусанти от първата инстанция съществени процесуални нарушения. Предвид изложеното моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Повереникът на ЧО М. Ю. М. – адв. М. А. от САК се присъединява към заявеното от представителя на прокуратурата. Излага доводи, че по делото е установена съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Счита за правилна правната квалификция на повдигнатото обвинение, а размерът на наказанието – за справедлив. Предвид изложеното моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

ЧО М. Ю. М. поддържа казаното от своя повереник. Счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.

Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК, като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на присъдата, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е депозирана от надлежна 3 страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдебното производството пред СРС е протекло по общия ред.

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване.

Въззивният съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. А. М. е роден на **** г. в гр. Червен бряг, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж. к. ****, с постоянен адрес: с.

Ракита, ул. ****, средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, трудово ангажиран.

На 25.07.2017 г. подсъдимият М. постъпил на работа във „ВТА С.С.“ ЕООД по силата на сключен на същата дата трудов договр, на длъжност „охранител“, която съгласно длъжностната му характеристика, се състои (цел на длъжността) в опазване на обекти, имущество, оборудване, стоки, материали и суровини, собственост на възложителя, като едно от основните му задължения се изразява в опазване имуществото, намиращо се на охранявания обект.

На 01.09.2019 г. подсъдимият М. бил на работа и изпълнявал служебните си задължения като охранител на обект дискотека „И.“. На същата дата пострадалият М. посетил дискотека „И.“, за да празнува именния ден на своя приятелка – свидетеля С.Г.. Около 04:00 часа сутринта М. излязъл извън дискотеката. При опит да се върне вътре в нея на входа бил спрян от подсъдимия Н. М., а като причина последният посочил, че М. иска да се върне в дискотеката с намерение за физическа саморазправа (искал да се бие) с други посетители в дискотеката. М. се опитал да обясни, че намеренията му се заключават единствено в това да вземе личните си вещи, за да може си тръгне. След това подсъдимият М. изблъскал с две ръце в гърдите М. и с дясната си ръка му нанесъл един удар с отворена длан, който попаднал в 4 областта на лявото му ухо. Непосредствено след този удар, нанесен от подсъдимия М., пострадалият М. изпитал силна болка в лявото ухо и цялостна липса на слух със същото, отстъпил назад, а същевременно един от останалите охранители – свидетелят Х.Д., му нанесъл още един удар, който попаднал в областта на брадичката на М.. След случилото се М. се прибрал вкъщи. На следващата сутрин – 02.09.2019 г., забелязъл, че отново нищо не чува и посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където било установено спукване на тъпанчето, но му била отказана манипулация на същия ден. На 03.09.2019 г. посетил за преглед УМБАЛ „Царица Йоанна – УСУЛ – София“ ЕАД, където било установено наличието на травматични увреждания, изразяващи се в перфорация на лявата тъпанчева мембрана, ангажираща предногорен и долните два квадранта с кръвонаседнати ръбове, намаление на слуха повече от 40 децибела на лявото ухо за честотите над 4000-5000 херца, във връзка с което на 04.09.2019 г. на пострадалия М. била извършена оперативна интервенция – опреснени са ръбовете на перфорацията с подгъната тъкан и е направен мост, поставен е протектор и тампонада.

След извършване на описаните процедури пострадалият М. бил изписан от болничното заведение, като възстановяването му продължило около месец – два след инцидента.

Както е приел и контролираният състав на Софийския районен съд, така възприетата фактология се подкрепя от: гласните доказателствени средства, изразяващи се в показанията на свидетелите: ЧО М. Ю. М., както и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, Д.Й.Й., П.Й.Г.; З.К.Д., както и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, С.Г. Г.ева, частично от показанията на свидетеля Х.Н.Д., както и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.

2, пр. 2 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия Н. А. М.

(първоинстанционният съд е съобразил тяхната двойствена природа); писмените доказателствени средства – протоколи за освидетелстване, протокол за разпознаване на лице; писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – трудов договор на подсъдимия с „ВТА С.С.“ ЕООД и длъжностна характеристика на изпълняваната от подсъдимия длъжност „охранител“, график за месец септември 2019 г. на обект дискотека „И.“, 5

СМУ и медицинска документация по отношение на ЧО М., протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия; веществените доказателства, предявени по реда на чл. 284 от НПК – видеозаписи от охранителните камери пред дискотека „И. от 01.09.2019 г.; както и експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез заключенията на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), комплексна съдебна психиатрична и психологична (КСППЕ) на ЧО М. М., видео-техническа експертиза (ВТЕ), лицево-идентификационна експертиза (ЛИЕ).

В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените писмени доказателства напълно кореспондират на кредитираните гласни такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на описаната фактическа обстановка.

Въззивната инстанция изцяло споделя извършената оценка на доказателствата от първия съд и определя свидетелските показания на пострадалия М. Ю. М. като логични, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани и проверени по делото писмени доказателствени източници, а последните – като истинни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени средства по делото.