Решение № 1713 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1713 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330114971 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *******************************************, против „Сити Кеш” ЕАД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен кредит от **********, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – платена без основание в периода ********** – ********** по клауза за неустойка по чл. 6.2 от Договор за паричен кредит от **********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск, като същия от сумата от 50 лв. е увеличен на сумата от 202,06 лв., чието присъждане се иска.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен кредит от ********** за сумата от 800 лв., при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,06 %. Твърди се още, че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на 1 това задължение, същия дължал неустойка по чл. 6.2 от договора в размер на 1 614,76 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план.

Ищцата поддържа, че тя била усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва.

Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалния лихвен процент съответствал на посочения в договора. По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Сити кеш“ ООД, с който оспорва иска. По същество ответникът счита исковете да неоснователни. Поддържа, че процесния договор за кредит е действителен, като не били налице твърдените от ищцата пороци, водещи до недействителност на отделни негови клаузи. В частност счита, че с клаузата за неустойка не се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката не следвало да се взема предвид при изчисляването на ГПР към момента на сключване на договора и самата тя не представлявала разход по кредита, а обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Твърди се още, че ищцата, в качеството й на **********, е имала достатъчно време да се запознае със съдържанието на договора за кредит, вкл. и да заяви отказ от същия в предоставения й за това срок, без да бъде санкционирана с процесната неустойка. Изразява несъгласие с позицията на ищцата, че клаузата за неустойка накърнявала добрите нрави. По същество моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и е представен сключен между Г. Д. Д., като **********, и „Сити Кеш” ЕООД, като **********, Договор за потребителски кредит № ********** от **********, за сумата от 800 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 48,06 %.

Съгласно чл. 6.1 от Договора, **********ят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 6.2 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 1614,76 лв.

2

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което с отчитането и на неустойката по чл. 6.2 при изчисляване на ГПР, кредитът се оскъпява с 201,85 %. Установено е още от вещото лице, че кредитът е предсрочно погасен, като са заплатени от длъжника в периода ********** – 10.10.2023 г. общо 1060,10 лв., от които за покриване на неустойката по чл. 6.2 от договора е отнесена сумата от 202,06 лв. Заключението, като пълно и компетентно изготвено, е кредитирано от съда, предвид и че вещото лице е отговорило на поставените му и относими към предмета на спора въпроси.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищцата и „Сити Кеш” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит от дата ********** с визираното по-горе съдържание, при което Г. Д. има качеството на **********, но също така и на потребител. Поради това и тя се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в чл. 6.2 от процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 6.2 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена при изчисляване на процента на разходите, но реално оскъпява кредита минимум с 201,85 %, съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ. Доколкото посочения в договора ГПР е 48,06 %, при отчитането на който очевидно не е взета предвид неустойката, то с включването й при неговото изчисляване, същият ще надвиши законоустановения лимит от приблизително 50 %, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитопулчателя, последният от които е задължен да заплати 3 неоправдано висок разход за получения от него финансов ресурс.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Предвид нищожността на клаузата за неустойка по чл. 6.2 от договора, то плащанията на суми, извършени въз основа на тази клауза за погасяване на начислената неустойка, се явяват лишени от основание. Съгласно чл. 55, ал.

1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Доказа се от изслушаното заключение по ССчЕ, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 202,06 лв. за погасяване на вземането за неустойка по чл. 6.2 от процесния договор. Следователно същите подлежат на възстановяване от кредитора, като получени без основание по нищожна договорна клауза.

При това положение и осъдителния кондикционен иск също се явява основателен и доказан по размер, поради което ще се уважи изцяло. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва за забава от датата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза ще се присъди сумата от 104,59 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, в полза на ЕАД „Е.И.“ следва да се присъди сумата от 360 лв. с ДДС за ************************** за оказана ********** на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. Д.

Д.,

ЕГН

**********, с адрес

*******************************************, и „Сити Кеш” ЕАД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., че клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен кредит от **********, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ЕАД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на страните Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *******************************************, сумата от 202,06 лева – платена без основание от Г. Д. Д. в периода ********** – ********** по 4 клауза за неустойка по чл. 6.2 от Договор за паричен кредит от **********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – **********, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ЕАД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *******************************************, сумата от 104,59 лева разноски за заплатена държавна такса и 150 лева платен депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ЕАД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ЕАД „Е.И.“, ЕИК **********, с адрес гр.

*******************************************, представлявано от адвокат Е.

Г.

И., сумата от 360 лева с

ДДС, представляващо

**************************, дължимо за оказана ********** на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5