Определение № 839 от 26.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 839 гр. Бургас, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100601016 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е образувано по повод частна жалба на „********* с ЕИК:

*********, представлявано от П. Г., чрез пълномощник – адв. М. И. – БАК, срещу Определение № 1474/25.06.2024 г., постановено по НЧД № 2470/2024 г. на РС-Бургас, с което жалбата на „********** против постановление на РП-Бургас от 29.05.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ – 37/2022 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 249/2022 г. по описа на РП-Бургас, е била оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

С жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че търговското дружество няма качеството на ощетено юридическо лице от престъплението по чл. 347 НК или от това по чл. 216, ал. 1 и ал. 5 НК. Излагат се подробни съображения, защо в конкретния случай жалбоподателят е претърпял вреди от деянието, поради което и има процесуалното право да обжалва актовете на прокурора, които водят до прекратяване на производството. В тази връзка се допълва, че вече има произнасяне от РС-Бургас и ОСБургас по повод предходно прекратяване на производството, при което и двата съдебни състава са приели, че „********** е процесуално легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване.

По същество се оспорват изводите на представителя на държавното обвинение за липса на съставомерно поведение от отговорните за скъсване на кабела лица. В заключение се иска от въззивния съд да отмени Определението на БРС и върне делото за разглеждане на жалбата срещу прекратителното постановление на РП-Бургас по същество.

Въззивният съд намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

1

Тя изхожда от легитимирано лице – търговското дружество, чиято жалба срещу прокурорския акт, е била намерена за недопустима и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок.

Разгледана по същество Бургаският окръжен съд я намира за ОСНОВАТЕЛНА.

Основният спор в производството пред настоящия въззивен състав е съсредоточен около това, дали в случай, когато засегнатото имущество от престъплението по чл. 347 НК, е собственост на юридическо лице, последното притежава качеството „ощетено юридическо лице“, което по силата на чл. 243, ал. 4 НПК да го легитимира да обжалва актовете на прокурора за прекратяване на производството. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, приемайки, че обществените отношения, които са обект на защита при престъплението по чл. 347, ал. 1 и ал. 2 от НК, са тези, регулиращи реда и сигурността на съобщенията и в състава им не са включени съставомерни имуществени вреди. Посочил е, че се касае за засягане на реда за функциониране на съобщенията, но не и индивидуална правна сфера на конкретен субект, поради което и юридическото лице - собственик на имуществото, няма качеството на „ощетено юридическо лице“ по смисъла на НПК, а от там и не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението на прокурора. Предвид това РС-Бургас е оставил жалбата без разглеждане.

Настоящият съдебен състав не възприема това виждане.

Действително в практиката съществува противоречие, дали от престъплението по чл.

347 ал. 1 или ал. 2 НК може да има ощетено юридическо лице, или не. Съществуват две групи схващания. Според първа - Определение № 8885 от 25.10.2016 г. на СРС по ч. н. д. № 17151/2016 г.; Определение № 65 от 1.09.2022 г. на РС - Асеновград по ч. н. д. № 167/2022 г. и др., престъплението е на просто извършване и от него не настъпват съставомерни имуществени вреди за конкретен субект, поради което и юридическото лице – собственик, няма качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на НПК.

Според втората група - Определение № 106 от 8.04.2016 г. на РС - Асеновград по ч. н. д. № 325/2016 г.; Определение № 391 от 22.07.2021 г. на РС - Пловдив по ч. н. д. № 4157/2021 г.; Определение № 681 от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1148/2016 г.;

Определение № 196 от 27.07.2012 г. на ОС - София по в. ч. н. д. № 358/2012 г.; Определение № 391 от 22.07.2021 г. на РС - Пловдив по ч. н. д. № 4157/2021 г. и др. – в случаите, когато засегнатото имущество е собственост на юридическо лице, последното притежава качеството на „ощетено юридическо лице“.

Настоящият съдебен състав се присъединява към второто виждане и намира, че имуществени вреди биха могли да произтекат за юридическо лице от престъпление по чл.

347, ал. 1 или ал. 2 от НК, което да го легитимира като ощетеното такова и да му даде процесуална легитимация да обжалва прокурорския акт по чл. 243, ал. 1 от НК. Няма как да настъпят преки имуществени вреди за дружеството, което разпространява сигнала до потребителите, като резултат от самото му противоправно спиране, но такива вреди могат да настъпят, като междинен резултат на това престъпление, ако при това противоправно спиране на сигнала е повредено имущество на дружеството. Това е така тъй като видно от 2 текста на тази правна норма, изпълнителното деяние се осъществява с повреждане, което винаги води до изменение в обективната действителност, при което обективно е възможно да настъпят преки имуществени вреди за конкретен субект. Без значение за възникване на правата на пострадал и тези на ощетеното юридическо лице е дали тези вреди са съставомерни или не /Определение № 864 от 17.10.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1773/2022 г.; Решение № 175 от 19.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 677/2017 г., I н. о., Решение № 30 от 4.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2150/2012 г., II н. о/, доколкото законът изисква единствено лицето да е: „…претърпяло имуществени или неимуществени (в случаите на физически лица - пострадали) вреди от престъплението“.

Това виждане напълно хармонира с приетото в теорията, че в действителност престъплението по чл. 347, ал. 1 НК е с комплексен обект на защита. От една страна това са обществените отношения, в рамките на които се гарантира надлежното и сигурно осъществяване на съобщителния трафик, както правилно е посочил и БРС. Наред с това обаче обект са и обществените отношения, в рамките на които се гарантира свободното и необезпокоявано упражняване на правото на собственост или владението върху посочените в закона движими или недвижими съобщителни средства (виж. И., Р. Престъпления против съобщенията. София, 2012. с. 124). Именно комплексният обект на защита, включващ и обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост, придава на носителя на накърненото право на собственост, качеството на пострадал, респективно на ощетено юридическо лице от престъплението.

Допълнителен довод в подкрепа на горното е и трайно формираното виждане, че когато остава дума за повреждане на чуждо съобщително средство (имущество) - съставите на престъпленията по чл. 216 НК и чл. 347 НК са в съотношение на общ към специален – т.е. в случай, че не са налице допълнителните обективни признаци, които да правят повреждането на изброените вещи престъпно по чл. 347 НК, то отговорност ще се носи по общия състав за повреждане, регламентиран в чл. 216 НК, а не по специалния. Няма спор и че когато имуществото по чл. 216 НК е собственост на юридическо лице, то има качеството на „ощетено юридическо лице“. При това положение, по мнение на настоящия състав, неприемливо е да се отрече качеството на „ощетено юридическо лице“ на субекта когато деянието наред с общите съставомерни обстоятелства, включва и допълнителни, при положение, че и в двата случая се касае за противозаконно причиняване на вреди на собственика, посредством повреждане на имуществото му – т.е. и в двата случая се засягат обществените отношения, с вързани с нормалното упражняване на правото на собственост.

Именно поради това и прокурорът, считайки че деянието не изпълва от обективна страна признаците на специалния състав на чл. 347 НК, в постановлението си се е спрял изрично и на общия състав на чл. 216 НК, приемайки, че действително от обективна страна такъв има осъществен, както и че дружеството, реално е ощетено от това престъпление, но доколкото се касае за непредпазливо деяние, то и ощетеното юридическо лице не би могло да се конституира като частен тъжител на процесуално основание (чл. 216, ал. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 218в, т. 1 НК, вр. с чл. 80 НПК).

3

На последно и не по-малко важно място, настоящият състав следва да посочи, че по повод процесуалната легитимация на „********* в производство по чл. 243 НПК, вече е налице произнасяне от РС-Бургас (НЧД № 648/2024 г.) и ОС-Бургас (ВЧНД № 462/2024 г.), като и двата съдебни състава са приели, че „********** има качеството на „ощетено юридическо лице“ и е легитимирано да обжалва прокурорските актове. Макар предходното произнасяне на БОС да няма формална задължителна сила и по процесния спор, то отразява виждането на въззивната инстанция, към което и настоящият състав се присъединява, приемайки, че „********* е легитимирано да обжалва постановлението на РП-Бургас.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на жалбата по същество.

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1474/25.06.2024 г., постановено по НЧД № 2470/2024 г. на РС-Бургас.

ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Бургас за разглеждане по същество на жалбата на „********* против постановление на РП-Бургас от 29.05.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ – 37/2022 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 249/2022 г. по описа на РП-Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4