Решение № 15158 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15158 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110114446 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. А., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „Овча купел“, ...., чрез адвокат П. Х., САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.

„Лагера“ .... против „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,....., представлявано от управителя Р. И. М.-Т. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че при извършена справка за образувани срещу него изпълнителни дела установил, че има висящо изп.д. № 20117860400276 по описа на ЧСИ М.

М., с рег. № ...., действащ в района на СГС, въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 19195/2010 г. по описа на СРС, 53 с-в за сумите както следва: сумата от 18 974,37 лв. – главница по договор за потребителски кредит FL310785 от 29.10.2007 г., сумата от 3614,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.11.2007 г. до 12.04.2010 г., сумата от 293,48 лв. – наказателна лихва за периода от 29.11.2007 г. до 12.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата от 457,64 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата от 1629,17 лв. – адвокатско възнаграждение. Също така твърди, че производството по изпълнителното дело е било образувано по молба от 24.01.2011 г. с първоначален взискател „Юробанк И Еф Джи България“ АД. На 07.04.2016 г. по делото била подадена молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с която бил представен договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който вземането на кредитора срещу ищеца било прехвърлено на ответника и с молба ЕОС Матрикс” ЕООД да бъдат конституирани на мястото на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като взискател по изпълнителното дело. С молба с вх.№ 9683 от 03.05.2017 г. ответникът поискал извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, което било последното извършено изпълнително действие от страна на взискателя ответник по делото. Излага твърдения за прекратяване на 1 производството по изпълнителното дело на 03.05.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и за изтичане на погасителната давност на 03.05.2022г. Излага подробни съображения във връзка с погасяване на вземането по давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, че С. А.

А. не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 18 974,37 лв. – главница по договор за потребителски кредит FL310785 от 29.10.2007 г., сумата от 3614,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.11.2007 г. до 12.04.2010 г., сумата от 293,48 лв. – наказателна лихва за периода от 29.11.2007 г. до 12.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата от 457,64 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата от 1629,17 лв. – адвокатско възнаграждение въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 19195/2010 г. по описа на СРС, 53 с-в., поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва, като недопустима и неоснователна. Твърди се, че не е налице висящо изпълнително производство, като същото е прекратено по право към момента на предявяване на иска.

Оспорва наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на иска, поради липса на висящо изпълнително производство. Позовава се на задължителна съдебна практика, излага подробни съображения. Признава предявената претенция. Моли съда да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес, а при евентуалност да се произнесе по същата, като погасена по давност, както и да не възлага разноски на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК.

Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения от ищеца заверен препис от справка за съвпадане на длъжници, издадена от Камарата на частните съдебни изпълнители, се установява, че срещу ищеца има образувано изпълнително дело № 20117860400276/2011 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, с рег. № 786, действащ в района на СГС.

От приложения заверен препис от изп.д. № 20117860400276/2011 г. по описа на ЧСИ М. М., с рег. № ..., действащ в района на СГС, се установява, че същото е било образувано по Молба с вх. № 01722/24.01.2011 г., подадена от „Юробанк И Еф Джи България“ АД с приложен към нея изпълнителен лист от 15.06.2010 г. по гр.д. № 19195/2010 г. по описа на СРС, 53 състав, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 15.06.2010 г. по силата на която С. А. А. е осъден да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата от 18 974,37 лв. – главница по договор за потребителски кредит FL310785 от 29.10.2007 г., сумата от 3614,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.11.2007 г. до 12.04.2010 г., сумата от 293,48 лв. – наказателна лихва за периода от 2

29.11.2007 г. до 12.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата от 457,64 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата от 1629,17 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание извлечение от счетоводните книги по договор за потребителски кредит FL310785 от 29.10.2007 г. С разпореждане от 27.02.2011 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение и да се изискат справки, като поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 29.03.2011 г. На 27.02.2011 г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя. На 18.07.2011 г. е било изпратено запорно съобщение до „Райфайзен банк България“ ЕАД, „ЦКБ“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ ЕАД, ОББ“ ЕАД . На 18.07.2011 г. ЧСИ е разпоредил изискване на справки и изпращане на запорни съобщения до банки, а на 21.07.201 г. до длъжника е било изпратено запорно съобщение. С молба от 07.04.2016 г. „ЕОС матрикс“ ЕООД е направило искане за конституирането му по делото като взискател по повод извършена цесия, като към молбата е приложен договор за цесия от 18.01.2016 г., и е било представено уведомление.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължението на ищеца към ответника.

По делото е безспорно установено, че на 15.06.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.06.2010 г. гр.д. № 19195/2010 г. по описа на СРС, 53 състав, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20117860400276/2011 г. по описа на ЧСИ М. М., с рег. № ..., действащ в района на СГС.

В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на 15.06.2010 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.

Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Видно от представения препис от молба за образуване на изпълнително производство„Юробанк И Еф Джи България“ АД е подало молбата до съдебния изпълнител на 24.01.2011 г. Считано от издаване на изпълнителния лист на 15.06.2010 г. към момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 24.01.2011 г. не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в 3 продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, същата е била получена на 29.03.2011 г.

Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2011 г., давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. След подаване на молбата за конституиране на „ЕОС матрикс“ ЕООД като взискател по делото на 07.04.2016 г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия, като с молба от 13.04.2017 г. е отправена молба за проверка за банкови сметки на името на ищеца в Регистъра на банковите сметки и сейфовете воден в БНБ, искане за налагане на запори на сметки, които вече са били осъществени в рамките на производството по молби на първоначалния взискател, бил уточнен размера на актуалното задължение, било представено уведомление, за извършената цесия, което не представлява същинско действие по изпълнението. Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК настъпва ex lege, което в конкретния случай е 07.04.2016 г., на която дата ЧСИ е конституирал „ЕОС матрикс“ ЕООД като взискател по делото. Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл на 06.04.2018 г.

Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „ЕОС матрикс“ ЕООД е погасено по давност към 13.04.22г.. По изложените съображения предявения иск е основателен и следва да бъде уважен за претендирания размер.

Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.

По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените по делото разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2679 лв., от които:, сумата от 5 лв. – такса за издаване на Съдебно удостоверение, сумата от 24 лв. – такса за снабдяване с препис от изпълнително дело № 20117860400276/2011 г. по описа на ЧСИ М. М., с рег. № ..., действащ в района на СГС., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.