Определение № 259 от 07.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20251100514295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр.чл.274 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 327399 от 08.10.2025 година от КРЕДИСИМО АД ЕИК 175330437 срещу Определение №38107 от 12.09.25 постановено по гр.д.48892 от 2023г., СРС, 159 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските и тяхното намаляване.

Подадена е частна жалба вх.№ 327926 от 08.10.2025 година от АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 срещу Определение №38106 от 12.09.25 постановено по гр.д.48892 от 2023г., СРС, 159 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските и тяхното намаляване.

Във всяка една от жалбите се излагат сходни съображения, че определението, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските и намаляване от 400 лв. на 200 лв. за всеки един от ответниците е неправилно. Присъденият хонорар е прекомерен и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на съдебното производство. По казуса има еднозначна съдебна практика и съдът не е бил затруднен да постанови решението си относно нищожността на договора за потребителски кредит и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителство.

По делото не е имало спор за фактите и спорът е от правно естество.

Възнаграждението на адвоката за предоставената правна помощ и съдействие следва да е в съответствие с извършения обем работа и нейната сложност вкл. и при условията на чл.38 от ЗАдв., за да може да е обоснован и справедлив каквото е изискването на чл.36, ал.2 от ЗАдв.. В конкретния случай поискания и присъден размер намират, че представлява злоупотреба с право по см. на чл.3 от ЗАдв. , тъй като не съответства на действително положените усилия за пълноценна защита.

1

Налице са множество образувани съдебни производства срещу Ай тръст ЕООД, които съдът е могъл да установи служебно, и които са водени от адвокат П., пълномощник на ищцовата страна. Исковете са му бланкови , идентични по съдържание и изказ и споровете са с ниска правна сложност и определения размер на дължимите от ответниците разноски се явява несъответен на защитата и прекомерен.

Молят обжалваните определения да се отменят, да се измени решението в частта за разноските и се намали присъденото обезщетение до сумата от 200 лв. за всеки от ответниците.

Не се взема становище от адв.П. по частните жалби.

Съдът като взе в предвид становищата на страните намира за установено следното :

Частната жалба подадена от всеки един от молителите в производството по чл.248 ГПК е подадена в законовия срок, поради което съдът ги намира за допустими. Разгледани по същество СГС намира всяка една от тях за неоснователна.

С постановеното по делото съдебно Решение № 2134 от 10.02.2025г.

СРС е уважил иска на С.И. срещу Кредисимо ЕАД и е прогласил нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 2740966 от 14.03.2023г. сключен между тях. Прогласил е и нищожността на договор за поръчителство от 14.03.2023г. спрямо ответника Ай Тръст ЕООД по иск на ищцата С.И.. Осъдил е всеки един от двамата ответници да заплати адв.възнаграждение за представителството на ищцата от адв. П. при условията на чл.38, ал.2 вр.ал.1,т.2 от ЗАдв. в размер на по 400 лв. за всеки един от тях.

Във връзка с подадени молби по чл.248 от ГПК от всеки един от ответниците съдът, с обжалваните две определения № 38106 и № 38107 от 12.09.2025г. е оставил без уважение исканията им за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като е отказал да намали разноските за адв.възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. за всеки един от тях. Съдът се е мотивирал факта, че са налице два отделни иска за прогласяване нищожност по два отделни договора срещу два отделни ответника, като цената на иска по договор за кредит е в размер на 3 851.36 лева, а по договора за поръчителство е 3 476.40 лв.. Коментирал е извършените от адвокат П. процесуални действия по изготвяне и подаване на исковата молба и представяне писмено становище по отговорите в открито съдебно заседание и като е съобразили чл.7 и чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа е приел, че определеното адв.възнаграждение по исковете по всеки от договорите в размер на 400 лв. е справедливо и обосновано.

Съдът намира частните жалби за неоснователни, тъй като всеки от ответниците е подал подробен оспорващ отговор по иска, предявен срещу него, защитавал се е самостоятелно с процесуален представител. Вярно е, че договорите не са оспорени от страна на ответниците като сключени такива, но се били оспорени твърденията за тяхната нищожност. По делото са проведени 2 две съдебни заседания, първото от които нередовно, ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на становището си, като освен представените писмени такива е ангажирал съдебно счетоводна експертиза, чрез която е установен размера на ГПР при включване на сумата от договора за поръчителство и надвишаването на нормативно установения размер.

Становището на ищеца по исковете в проведеното открито съдебно заседание е изразено писмено. СГС намира, че в конкретния случай Наредба № 1 от 2004г. не следва да бъде съобразявана предвид съдебната практика на СЕС установена с Решение по дело С – 438 от 2022г.. Независимо от това присъдения размер е съответен на процесуалното представителство упражнено от упълномощения при условията на чл.38 от ЗАдв.процесуален представител на ищцата – адв.П.. Адвокат П. е представител на ищцата по предявени два отделни иска , срещу двама ответника, цената по всеки от исковете е над 3 000 лв.. Освен изготвяне и предявяване на исковата молба от него са направени са съответните относими доказателствени искания, взети са становища по отговорите, установени са твърденията по исковата молба и исковете като основателни са уважени. Предвид на това присъдените суми от по 400 лв. за направени разноски за адв.възнаграждение , дължими от всеки един от двамата ответници на адв. П., са съответни на положения от него труд.

Няма представени доказателства за водени сходни производства от този адвокат, с идентични искови молби, но дори и да има, всяко едно дело е самостоятелно , със самостоятелни разноски процесуалното поведение на всеки ответник е различно, доказването и приключването на всеки спор е също различно и не биха могли да бъдат уеднаквявани. Процесуалното представителство и поисканото от адвокат П. възнаграждение по всеки един от двата иска не може да се приеме за злоупотреба с право по см. на чл.3 от ГПК. Същият изцяло в интерес на своя клиент е упражнявал процесуалните си правомощия и е установил, доказал така предявените искове, видно от съдебното решение и липсата на жалби по същото. Поисканото и присъдено адв.възнаграждение е в разумните граници на определянето при такава сложност на споровете и материален интерес. Определения от СРС размер може да се определи като обоснован и справедлив съобразно изискванията на чл.36,ал.2 от ЗАдв., при така проведеното съдебно производство от страна на ищцата, чрез нейния пълномощник адв.П. .

С оглед на изложеното по-горе СРС правилно е отказал изменението на решението в частта на разноските с процесните определения. Частните жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 327399 от 08.10.2025 година от КРЕДИСИМО АД ЕИК 175330437 срещу Определение №38107 от 12.09.25 постановено по гр.д.48892 от 2023г., СРС, 159 състав, с което е 3 оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските и тяхното намаляване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 327926 от 08.10.2025 година от АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК 203508899 срещу Определение №38106 от 12.09.25 постановено по гр.д.48892 от 2023г., СРС, 159 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските и тяхното намаляване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4