Решение № 592 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………/21.04.2020 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1815 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 342, ал.

1, чл. 294 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД и осъдителни искове по чл.345, ал.2 от ТЗ, предявен от „Л.ф.“ ЕАД срещу „В.“ ООД, Н.А.М. и В.М.М..

В исковата молба на „Л.ф.“ ЕАД се твърди, че по силата на договор от 14.05.2008 г. дружеството е предоставило на ответника „В.“ ООД специален автокран на лизинг. Поддържа, че ответниците Н.А.М. и В.М.М. са се задължили като поръчители по договора за задълженията на лизингополучателя.

Твърди, че срокът за плащане на лизинговите вноски е бил продължаван със споразумения от 15.04.2009 г., 08.10.2010 г., 05.10.2011 г. и 27.05.2015 г., като с последното от тях ответниците са признали ликвидността и изискуемостта на дължими суми по договора. В договора и споразуменията от 08.10.2010 г. и 05.10.2011 г. са били уговорени и размер на лихвите, дължими върху главницата и при забава, както и задължение на лизингополучателя да заплаща всички разноски по договора. Ищецът поддържа, че с нотариални покани е поискал от ответниците изпълнение на задължения по договора и след като такова не е последвало, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че в негова полза е била издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК за суми, представляващи главница, договорна лихва и лихва за забава, и са присъдени разноски. Поради подадено от ответниците възражение по реда на чл. 414 от ГПК ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на искове срещу тях за установяване на вземанията му. Освен това поддържа, че искането му за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено по отношение на претендираното вземане за разноски по договора, поради което предявява осъдителен иск за посочените разноски.

С допълнителна молба – уточнение от 07.12.2018 г. (стр. 312, том втори) ищецът уточнява, че предявява искове за признаване за установено спрямо ответниците, че последните му дължат сумите 63 800,95 лева - главница по договора за лизинг от 14.05.2008 г. за периода 16.10.2012 г. -31.07.2013 г., договорна лихва в размер 2 267,76 лв. за времето от 16.10.2012 г. – 31.07.2013 г. върху лизингова вноска 52 за периода след 16.10.2012 г. и за следващите лизингови вноски - от лизингова вноска номер 53 до лизингова вноска номер 61 вкл., както и лихва за забава в размер 44 783,36 лева за времето от 01.03.2013 г. – 30.09.2015 година.

Предявява искове за осъждане на ответниците да му заплатят сумата 12 007,47 лева - разноски по договора за лизинг, както и присъждане на направените в заповедното производство разноски от 2 644,11 лева. Претендира присъждане на разноски по исковото производство и законна лихва върху главницата от предявяване на иска на 03.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ответниците „В.“ ООД, Н.А.М. и В.М.М. твърдят недопустимост на предявените искове, като в допълнителния отговор на исковата молба поддържат, че същите вземания са предявени по по-рано образуваното т. д.

2884/2016 г. на СГС. По същество ответниците оспорват исковете изцяло. Поддържат, че задълженията по договора за лизинг са с падеж най-късно на 31.05.2011 г. и са погасени с изтичането на 3- годишна давност, тъй като става въпрос за задължения с периодичен характер. Оспорват и иска за лихва за забава, като поддържат, че не е ясно основанието на този иск и как е изчислена тази лихва.

Освен това поддържат, че поради акцесорния характер на задължението за лихва, то също се е погасило с погасяването на главницата. Относно споразумението от 05.10.2011 г. твърдят, че то няма отношение към правния спор и че дори и да се приеме, че в него е отразено признание на някакви вземания, това признание е направено след погасяването на въпросните вземания по давност. Твърдят, че не дължат претендираната сума за разноски по лизинговия договор.

Във връзка с възражението за погасителна давност ищецът уточнява, че падежът на задълженията е променян със споразуменията (част II) между страните и че предявените искове се отнасят до всички вземания, които са били изискуеми след 06.10.2012 г., т.е. по- малко от три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.10.2015 година.

С депозираната в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба, ищецът поддържа твърденията си, че основанието на неговите вземания е договорът за финансов лизинг, тъй като със сключените към договора споразумения ответниците са се задължили солидарно и са признали вземанията, като са ги разсрочили, чрез подписване на нови погасителни планове. Твърди, че представените с отговора платежни нареждания доказват плащания, извършени единствено по сключените към договора споразумения, с които са се новирали вече падежирали задължения по договора, но не установявали плащания по новоразсрочените задължения по самия договор.

Ответниците подават отговор на допълнителната искова молба, с който поддържат възраженията си по основателността на исковете. Сочат, че при така посоченото основание, не е налице дължима главница, доколкото приложения по част 2 от споразумението от 05.10.2011 г. погасителен план не включвал вноски за периода 01.10.2012 г. до 31.07.2013 година. С тези аргументи оспорват и иска за договорна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

В полза на „Л.ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“ АД) е издадена заповед за незабавно изпълнение от 29.10.2015 г. и изпълнителен лист от 12.11.2015 г. по ч. гр. дело 62826/2015 г. по описа на СРС, 119 състав (стр.

82 от заповедното дело), по силата на който ответниците „В.“ ООД, Н.А.М. и В.М.М. са осъдени да заплатят сумата от 67141,50 лева - незаплатена главница за периода от 01.10.2012 г. до 31.07.2013 г. по договор за финансов лизинг № 03797-001/14.05.2008, с нотариална заверка на подписите, и споразумения от 15.04.2009 г., 08.10.2010 г. и 05.10.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 5786,40 лева за периода 01.12.2011 г. до 31.07.2013 г., неустойка за забава в размер на 44783,36 лева за периода от 01.03.2013 г. до 30.09.2015 г., и 4977,19 лева разноски по делото, а именно: 2644,11 лева държавна такса и 2333,08 лева възнаграждение за адвокат. Заявлението е отхвърлено в частта, относно искането за разноски съгласно чл. 27 от ОУ към договора в размер на 14494,35 лева, тъй като не е посочено как е формирана тази сума и за какъв период.

В срока по чл. 414 ГПК ответниците са възразили срещу издадената срещу им заповед, поради което съдът, с разпореждане от 09.09.2016 г. е дал на ищеца указания по смисъла на чл. 415 ГПК.

В указания законов срок, ищецът „Л.ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“ АД) е предявил положителни установителни искове, с които иска от съда да признае за установено в отношенията му с ответниците, че последните му дължат суми по договор за финансов лизинг № 03797-001/14.05.2008, в общ размер на 132 205,61 лева, от които: незаплатена главница за периода от 01.10.2012 г. до 31.07.2013 година, в размер на 67141,50 лева; договорна лихва за периода 01.12.2011 г. до 31.07.2013 г. в размер на 5786,40 лева, лихва за забава в размер на 44783,36 лева, начислена за периода от 01.03.2013 г. до 30.09.2015 година; разноски, на основание чл. 27 от Общите условия към договора в размер на 14494,35 лева. С исковата молба е направил искане за присъждане на сторените в заповедното производство и в настоящото производство.

С уточнителна молба от 07.07.2017 г., ищецът е оттеглил предявените установителни искове за главница – за сумата от 3340,55 лева, претендирана за периода 01.10.2012 г. – 16.10.2012 г., за договорна лихва – за сумата от 3518,64 лева, претендирана за периода 01.12.2011 г. – 16.10.2012 г., както и за разноски на основание чл. 27 от ОУ на договора за сумата над 12 007,47 лева до 14494,35 лева, като е направил изявление за изменение на иска от установителен в осъдителен.

С влязло в сила определение №

2108 от 12.04.2019 г. производството, в частта относно претенциите за главница за периода 01.10.2012 г. – 15.10.2012 г. и за договорна лихва за периода 01.12.2011 г. – 15.10.2012 година, е прекратено.

С влязло в сила определение № 4418/11.07.2017 г. е прекратено производството по т. дело 1815/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI - 10 състав за сумата над 63 800,95 лева до пълния претендиран размер от 67 141,50 лева – претендирана главница по договор за финансов лизинг от 2008 г., за сумата над 2267,76 лева до пълния претендиран размер от 5786,40 лева – претендирана договорна лихва; за сумата над 12 007,47 лева до пълния първоначално претендиран размер от 14 494,35 лева – претендирани разноски по договора. Допуснато е изменение на иска за разноски, чрез преминаването му от установителен иск в осъдителен иск за осъждане на ответниците да заплатят тази сума на ищеца.

С влязло в сила определение от 12.04.2019 г. съдът е прекратил производството, в частта относно претенциите за главница за периода 01.10.2012 г. – 15.10.2012 г. и за договорна лихва за периода 01.12.2011 г. – 15.10.2012 година.

Установява се, че на

14.05.2008 г. ищецът „Л.ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“ АД) е сключил с ответника „В.“ ООД договор за финансов лизинг 03797-001 (стр. 8 по делото, първоначално образувано пред СРС), съгласно който ищецът се съгласил да закупи лизингована вещ: Телескопичен автокран, PPM 680 ATT, на цена 140 000 евро и да я предостави за ползване на ответника срещу плащане на лизингови вноски, както следва: първоначална вноска в размер на 28 000 евро, и остатъчна сума за изплащане в размер на 112 000 евро, платима на 36 месечни вноски за периода 01.06.2008 г. – 31.05.2011 г., с падеж на последно число за съответния месец, съгласно предварително изготвен и изрично приложен към договора погасителен план. Лизингополучателят е поел задължение за плащане на такса за обслужване в размер на 1120 евро. Уговорена е договорна лихва в размер на 3М EURIBOR + надбавка 4,50 % годишно, към деня на подписване на договора, и равна на 9 % годишно (чл. 11 от договора), лихва за забава, в размер на тримесечния EURIBOR + 12 % годишно (чл. 12 от договора), както и неустойка за изкупуване на лизинговата вещ преди изтичане на лизинговия период, в размер на 2 % от оставащата главница.

По договора лично обезпечение са учредили лицата Н.М. и В.М., като е предоставено реално обезпечение на интереса от изпълнението по договора от страна на лизингополучателя до размера от 70 000 евро, посредством договорна ипотека на недвижим имот, собственост на В.В.М.. Уговорено е вещта, обект на договора, да бъде застрахована при застрахователно покритие „Каско“ и „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съгласно сключения между страните приемо- предавателен протокол от 27.06.2008 г. (стр. 26-27 по първоначално образуваното пред СРС дело), лизингодателят „Л.ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Пиреос лизинг България“ ЕАД) е предал в държане на лизингополучателя „В.“ ООД лизингованата вещ окомплектована, без видими дефекти, годна за ползване и пусната в експлоатация, като лизингодателят е приел машината без възражения.

Видно от общите условия към договора за финансов лизинг (стр.13 и сл. по първоначално образуваното пред СРС дело), страните са уговорили правото на собственост да бъде прехвърлено от лизингодателя на лизингополучателя след изтичане на лизинговия период и при точно изпълнение на всички задължения на лизингополучателя по договора. В чл.

26 страните са уредили задължение за лизингополучателя да заплаща определените с договора лизингови вноски – първоначална вноска и последващи, съгласно предварително уговорен погасителен план, както и други плащания, обозначени като дължими. Такива плащания са подробно описани в ал. 3 и ал. 4 на с. чл., а именно: междинна лихва за периода от деня на плащане на лизинговата цена от лизингодателя на доставчика, до началото на лизинговия период, която се изчислява върху финансираната от лизингодателя част от покупната цена на основата на лихвен процент, равен на лихвения процент върху първата лизингова вноска. Под други дължими плащания се имат предвид специалното плащане, предвидено в ал. 4 на чл. 26 от ОУ, а именно – определената в договора такса за обслужване, предназначена за покриване на разноските на лизингодателя по сключването и управлението на договора.