Решение № 84 от 17.01.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Русе, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520104605 по описа за 2024 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че на 27.02.2023 г., в качеството си на кредитодател, сключил с ответника, в качеството му на кредитополучател, договор за предоставяне на кредит от разстояние № 426542, при условията на ЗПФУР. Същият бил активиран на 28.06.2023 г. – датата, на която била преведена сумата по него.

Поради това в системата на дружеството присъствала тази дата - 28.06.2023 г. като дата на договора. Сключването му се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне нa кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това той получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало, като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод с клиента, се провеждал видеоразговор за потвърждение на самоличността, а разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал 1 сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код бил 1926. Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство, по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

Приложим по повод дефиницията на това какво е електронен документ, бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то било явно, че именно ответникът е предоставил снимките. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит в размер на 2000 лв., като сумата била преведена по банкова сметка с титуляр - ответникът в ,,Банка ДСК" ЕАД с IBAN BG47STSA93000024839489. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането за главница в размер на 2000 лв. било разпределено на 18 вноски, от които първите 17 в размер на 111.11 лв., а последната 18-та - в размер на 111.13 лв., за периода 29.03.2023 г. - 20.08.2024 г. Погасена била главница в размер на 555.56 лв., с което изцяло били погасени вноските за 30.03.2023 г., 29.04.2023 г., 29.05.2023 г., 28.06.2023 г., 28.07.2023 г., а от вноската за 27.08.2023 г. била погасена сума в размер на 0.01 лв. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му 31.05.2024 г. надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяването й по имейл била предвидена в гл. IX, т.5 от Общите условия към договора. В случай, че съдът приеме, че няма надлежно обявена такава, то следвало да намери приложение т.

1 от TP № 8 от 2017 г. по т.д. 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.

Размерът на вземането, подлежащо на уважение, следвало да се определи към момента на формиране на сила на пресъдено нещо. Обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не б и л и отграничени падежирали от непадежирали вноски, не било условие искът да бъде обявен за недопyстим.

Въз основа на горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да бъдат определени като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на пресъдено нещо.

Претендира главница за периода: остатъка от вноската за 27.08.2023 г . 2 20.08.2024 г. в общ размер на 1 444.44 лв. Пpи изплащане на вноските по кредита клиентът дължал и договорна лихва в размер на 40.15 %. Такава била погасена за периода 27.02.2024 г. - 27.07.2023 г. Ищецът претендира възнаградителна лихва за периода 27.07.2023 г. - 22.05.2024 г. в размер на 311.52 лв.

„Изи Финанс“ ЕООД депозирало пред Районен съд-Русе заявление по чл.410 ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д.№ 3174/2024 г. По същото била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника, който подал възражение срещу нея.

Поради това предявява настоящия установителен иск и моли да бъде постановено решение, с което да се признае дължимостта от ответника в полза на ищеца на сумите: 1 444.44 лв. главница по предоставения кредит, ведно със законната лихва от входиране на заявлението по чл.410 ГПК до пълното й погасяване и 311.52 лв. договорна лихва за периода 27.07.2023 г. - 22.05.2024 г. Претендира и присъждане на съдебни разноски в заповедното и в настоящото производства.

Ответникът Д. П. М., чрез пълномощника си, в първото съдебно заседание по делото не оспорва изтеглянето чрез сайта „Мини заем“ на сумата от 2000 лв., както и че до момента е заплатил 5 вноски на обща стойност 1657.74 лв. Счита, че в договора за кредит ищецът е използвал противоречащи на закона и морала практики, за да добави допълнително оскъпяване към основното такова. Поради това ответникът счита, че дължи само сумата от 342.26 лв., представляваща незаплатен остатък от главницата /чистата стойност по кредита/, която също възнамерявал да върне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 3174/2024 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищцовото дружество e издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Д. П. М. за сумите: 1444.44 лв. главница по Договор за кредит № 426542/27.02.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г.,311.52 лева договорна лихва за периода 27.07.2023 г. – 22.05.2024 г., както и 135.12 лв. разноски по делото.

Между страните не се спори, че на 27.02.202 3 г . с а сключили Договор за предоставяне на кредит № 426542, по силата на който кредиторът „Изи Финанс“ ЕООД предава в собственост на потребителя – Д. М. сумата от 2000 лева, която последният следва да върне в срок от 540 дни, на 18 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) 48,44 %.

Съгласно чл.3 от договора, потребителят се задължава в срок до 5 дни от сключване на контракта, да предостави на кредитора едно от изброените обезпечения – банкова гаранция или двама поръчители, отговарящи на конкретни изисквания. При непредставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 898.74 лв., която се 3 заплаща с погасителните вноски. Дължимата обща сума по кредита при непредставяне на обезпечение възлиза на 3525.45 лв.

На 28.02.2023 г. сумата от 2000 лв. е преведена по сметка на ответника в „Банка ДСК“.

Ответникът представя електронна справка по кредита, от която е видно, че до момента същият е внесъл сумата от 1657.74 лв. Според приетото експертно заключение, с посочената сума е погасена главница в размер на 555.55 лв., договорна лихва от 293.24 лв., неустойка – 748.95 лв. и 60 лв. такса просрочие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Съвкупната преценка на представените по делото доказателства дава основание да се приеме, че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

В случая страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР, чрез използване на средствата за комуникация от разстояние, без полагане на квалифициран електронен подпис, каквото изискване законът не въвежда.

Потвърждение за този извод е и безспорното установяване в настоящото производство, че ответникът е получил отпуснатата му в заем главница по процесния договор по банковата си сметка.

Пълномощникът на ответника възразява за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Съобразно константната съдебна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при служебна проверка съдът намира, че договорът, на който основава исковата си претенция ищцовото дружество, действително е сключен в нарушение на императивни изисквания на ЗПК и се явява недействителен по следните съображения:

В същия липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. За ГПР в договора е посочен размер от 48,44 %, а ГЛП е определен на 40,15 %.

Липсват данни за други разходи по кредита, освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено 4 в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика (относно необезпечени кредити) е уговорка, нарушаваща добрите н р а в и . Доколкото представянето на обезпечение по чл. 3 от договора не е въведено като предпоставка за отпускане на кредита, т.е. за сключване на договора, то предвидената неустойка следва да бъде включен в ГПР, доколкото е задължителен разход за потребителя, без който няма да му бъде отпусната в заем сума. Посочените „обезпечения“ от кредитора имат единствената цел да създадат допълнително оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 3 представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорени между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР. Включването на неустойката по чл. 3, ал.2 към разходите по кредита дава основание да се приеме (и без притежанието на специални знания), че ГПР по процесния договор значително надвишава допустимия максимум, уреден в ЗПК.

Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е недействителен, поради нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 и чл. 19, ал.4 ЗПК, което е достатъчно основание за обявяването му за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Въпреки, че ищецът не е претендирал в настоящото производство дължимостта на неустойката по чл. 3, ал.2 от договора, доколкото тази клауза има отношение към недействителността на целия договор, което е от значение за основателността на исковата претенция за договорна лихва и обезщетение за забава, съдът излага горните мотиви.

С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, която намира приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/631ab41e-4e10-425c-b0a1-c952f345b196