Решение № 104 от 11.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. П., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана С.ова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.ова Административно наказателно дело № 20235220201772 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е жалбата на С. Г. И. от град П., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 23-1006-002595 от 29.09.2023 год. на Началник група в ОДМВР П., сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто / лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е материално и процесуално незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата - АНО не изпраща представител. От надлежно упълномощен юрисконсулт е депозирано писмено становище, в което се поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна 1 разноски.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес.

По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, без същото да е подменено след пребиваване повече от три месеца. За да наложи посоченото наказание, административно-наказващия орган е приел, че на 09.09.2023 г. около 09, 40 ч. в гр. П., жалбоподателят С. И. е управлявал МПС в нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДП - с английски образец на СУМПС повече от три месеца от пребиваването си на територията на Р. България - отразено влизане на 24.12.2020 г. По този факт по делото не се спори. Спорния въпрос е дали притежаваното от жалбоподателя И. свидетелство за управление на МПС, издадено на 13.10.2015 г. от Великобритания, е валидно на територията на Р.

България в контекста на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, която дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Както вече бе посочено, в процесния случай на водача на МПС е отразено последно влизане в Р.

България на 24.12.2020г.

Към момента на издаване на

СУМПС - 13.10.2015 г.

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия са били член на ЕС. Считано от 01.02.2020 г. по силата на Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, Великобритания не е член на ЕС. Към момента на извършване на проверката е бил изтекъл и преходният период /до 31.12.2020г./, в който законодателството на ЕС се е прилагало изцяло по отношение на и в Обединеното кралство, съответно свидетелствата за управление на моторно превозно средство, издадени във Великобритания, се признават за такива, издадени от държава-членка на ЕС и лицата, 2 притежаващи такова, могат да го ползват до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по - напред - в случая това е втората дата.

След изтичане на преходния период издаденото във Великобритания СУМПС се признава на територията на Р.България като такова, издадено от държава - договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. / каквито са и двете държави в случая/, ако отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията - съгласно разпоредбата на чл.41 от Конвенцията. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания е предоставена на всяка отделна държава - членка на ЕС, като от съществено значение в случая е липсата на нормативна уредба, която да приравнява статута на водачите на МПС, притежаващи свидетелства за управление, издадени от държави-членки на ЕС или страни по Конвенцията за движението по пътищата, с тези по чл.162 от ЗДвП и да им вменява задължението по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Видно от приетото като доказателство копие от СУМПС, същото отговаря изцяло на изискванията на приложение №6, няма и възражения в противен смисъл от страна на административно-наказващия орган. По тази причина съдът го приема за валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България и в този смисъл не е било налице основание за подмяната му в тримесечен срок.

Очевидно, прилагането на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, изисква установяването на някоя от визираните в нея хипотези, а именно: 1.Управление на МПС, без да е правоспособен водач; 2 . Без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; 3 . След като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4; 4 . След като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или 5 . СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено . В случая никоя от изброените хипотези не е осъществена, т.е. налице е съществено нарушение на материалния закон, обуславящо отмяната на НП.

В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция по ЗАНН, 3 като само за пример би могло да се посочи решение № 96 от 11.01.2024 год. на Административен съд – П. по административно дело № 1063/2023 год.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за плащането на които са представени надлежни доказателства – договор за правна защита и съдействие. Договореният размер на възнаграждението е в минималния предел, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.

По горните съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-1006-002595 от 29.09.2023 год. на Началник група в ОДМВР П., сектор Пътна полиция, с което на С. Г. И. от град П., ЕГН: **********, за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто / лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР П., адрес: гр.П., пл. „С.“ № 3, представлявана от Директор да ЗАПЛАТИ на С. Г. И., ЕГН: **********, адрес: град П., улица „Г.Б.“ № 90, ет.3, ап.9, направените разноски за един адвокат в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – П. в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4