Решение № 3526 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3526 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110111430 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „А*“ ЕООД срещу И. А. О., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 86 ЗЗД за следните парични вземания, дължими по договор за потребителски кредит № */*г., сключен между „**“ АД /заемодател/ и И. А. О. /длъжник/, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от *г., а именно сумата от 204,52 евро представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */* г., ведно със законна лихва от 23.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,14 евро - договорна лихва за периода от 28.07.2020 г. - 27.08.2020 г., сумата в размер на 126,64 евро - лихва за забава за периода от 27.08.2020 г. 27.06.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД */*г. по описа на РС - *.

Ищецът поддържа, че ответникът е сключил в качеството на кредитополучател договор за кредит № */*г. със „**“ АД за сумата от 400 лв., който следва да се върне на 1 вноска от 520 лв., с лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58%. Вземанията по кредита ищецът придобил с договор за цесия от 22.03.2024 г., за който твърди, че ответникът е уведомен преди производството, но ако съдът намери, че не е – да се счита уведомен с връчването на исковата молба.

Излага, че договорът за кредит е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 1

„**“ АД и на длъжника е предоставена цялата информация, изискуема от закона.

Твърди, че заемната сума е предоставена чрез Easy Pay. Сочи, че по договора не са извършвани никакви плащания /с уточнителна молба/.

Уточнява, че лихвата за забава е начислена единствено върху главницата на предоставената по договора сума.

Излага доводи за действителност на договора, съобразно изискванията на ЗПК.

При изложеното моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител. Поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва сключването на валиден договор от разстояние между ответника и праводателя на ищеца, който да е съобразен с изискванията на чл. 8 ЗПФУР. Счита, че липсва отправено заявление от ответника за предоставяне на кредит, а е представена единствено заявка за кредит, представляваща разпечатка без подпис от страните по нея. Посочен е IP адрес на потребителя, от когото е постъпила и веднага е последвало потвърждение на кредита от него, поради което счита, че потребителят не се е запознал с необходимата преддоговорна информация, съдържанието на договора за кредит и ОУ към него. Намира за неясна сумата, която ответникът следва да възстанови, както и договорената неустойка и случаите, в които тя се дължи.

Поддържа, че липсва яснота в договора за съставните елементи на ГПР и какви разходи се включват в него, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо от своя страна до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Оспорва сумата по заема да е предоставена реално на ответника.

При изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Ищецът е представил писмено становище по същество, в което са повторени доводите, изложени в исковата молба. Моли да бъдат уважени предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.

Особеният представител на ответника изразява становище за неоснователност на предявените искове. Придържа се към доводите, изложени в отговора на исковата молба.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ЧГД */*г. по описа на РС – *, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за горепосочените суми. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съответно на заявителя са дадени указания, че може да предяви установителен иск в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Съобщението е получено на 15.10.2025 г., а исковата молба за установяване дължимостта на претендираните вземания е подадена на 20.10.2025 г. - в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Следователно предявените искове са допустими.

2

Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът, в условията на пълно и главно доказване, следва да установи по иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен от разстояние; 2) че сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане;

7) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия, а по иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, следното: 1) че ответникът е поел задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже това, че ответникът е изпаднал в забава, както и размерът на лихвата.

По делото са представени договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № */*г. и погасителен план към него; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; заявление и общи условия. Нито един от представените документи не е подписан от която и да е от сочените в тях страни.

Приложена е разписка от *г., от която е видно, че от праводателя на ищеца – „**“ АД, е наредена в полза на ответника сума в размер на 400 лв.

(204,52 евро), като сумата е преведена на **.

Приложени са още договор за продажба и прехвърляне на вземания, извадка от приложение към договора и уведомление за цесия, от които се установява, че „**“ АД е прехвърлило вземането си към ответника на ищеца.

В настоящия случай се твърди, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, а в условията на евентуалност – чрез предоставяне на сумата на заемателя чрез извършения превод в негова полза на Easy Pay.

В чл. 6 от ЗПФУР е регламентирано, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 8-11 от ЗПФУР се предвижда каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от договора, като информацията следва да се предостави на хартиен или друг траен носител. Доколкото се касае за такъв договор, доставчикът следва да установи спазването на предвидената в чл. 18 ЗПФУР процедура, която предвижда задължение за доставчика да установи, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал, 1 или ал. 2 от ЗПФУР, а така също, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако 3 е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

В представените от ищеца общи условия е разписана процедурата по сключване на договорите за кредит, предоставяне и погасяването на кредита.

В чл. 32 от общите условия е посочено, че проектът на договора за кредит се предоставя на потребителя на хартиен носител. От своя страна потребителят следва да прочете договора и ако го приема, трябва да подпише собственоръчно всяка страница. Едва след този момент може да се премине към усвояване на сумата по него.

В договора за потребителски кредит от *г. е посочено, че кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора, както следва: 400 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора за кредит; лихвен процент 36 %, ГПР 42,58 %; условия за усвояване на първия транш – подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на договор за кредит; размер на отпуснат транш към момента на сключване на договора за кредит – 412 лв.; срок за погасяване – 30 дни.

Въпреки разпределената доказателствена тежест и изричното указание, адресирано до ищеца, че не сочи доказателства за механизма на сключване на договора и че същият е сключен именно с ответника, както и това, че преддоговорната информация му е предоставена и заемната сума – реално предадена, по делото липсват доказателства, които да установяват тези обстоятелства. Не се установи надлежното провеждане на предвидената в общите условия и договора процедура, както и спазването на изискванията на чл. 18 от ЗПФУР от страна на праводателя на ищеца. Не се установява, че ответникът е кандидатствал за кредит чрез онлайн платформа – няма данни, от които да е видно, че ответникът действително е подал заявление до праводателя на ищеца, както и за това какви са евентуалните заявени параметри на кредита, съответно приети и подписани ли са договорът за кредит и общите условия от длъжника, респективно породил ли е договорът действие, с оглед необходимостта от изрично одобрение на подаденото заявление от страна на кредитора.

Не е установено, че потребителят е дал съгласие за сключване на процесния договор за потребителски кредит, като доказването на това обстоятелство е в тежест на кредитора, поради което и при липса на такова доказване не може да се направи категоричен извод за наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит.

Наред с това от представения стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация, не може да се направи извод, че същият действително е предоставен на длъжника и последният се е запознал със съдържанието му и е подал заявлението при посочените параметри, както и че доставчикът е спазил задължението си по чл. 10 ЗПФУР за предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител.

Разпечатката, представена по делото, в която е упоменато това, че заявката за кредит е постъпила на 28.07.2020 г., 16:40:00 часа от посочен IP адрес, както и че кредитът е потвърден на същата дата в 16:40:16 часа от 4 същия IP адрес не води до категоричния извод, че между страните е сключен процесният договор, както и че изявлението за сключването му е направено именно от ответника.

Гореизложеното само по себе си обуславя извод за неоснователност на предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове.

Дори да бъде прието за установено това, че между страните е възникнало валидно правоотношение, предявените искове са неоснователни и на друго основание – в производството по делото не бе установено в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че на ответника действително е предоставена заемната сума, предмет на процесния договор.

Представената от ищеца разписка за извършено плащане от 28.07.2020 г.

(л. 31 - гръб), според която е нареден превод към **в размер на 400 лв. (204,52 евро) в полза на ответника, не доказва, че ответникът е получил процесната сума, предмет на договора за кредит.