Решение № 116 от 24.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Казанлък, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101230 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощниците си адв. Б. П. и адв. М. К. от АК-С.З., с адрес: ****, против „П.“ ООД, ЕИК 833066446, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя О. И..

Процесуалният представител на ищеца твърди, че доверителят му работил по трудов договор № **** год. при ответното дружество на длъжност „Оператор, металорежещи машини с ЦПУ“, с договорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева. Сочи, че за месеците октомври, ноември и декември 2023 год. не му било изплащано трудовото възнаграждение от работодателя, въпреки, че работил на пълен работен ден за този период. През м. ноември 2023 год. ищецът работил в периода от 13.11.2023 г. до 20.11.2023 г. включително, а през м. декември 2023 год. работил в периода от 04.12.2023 г. до 08.12.2023 г. включително. През останалия период от време от 11.12.2023 год. до 26.04.2023 год. ищецът бил в отпуск по болест. Твърди, че на 13.05.2024 год. ищецът изпратил до ответника заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 от КТ - поради забавяне изплащането на трудовите възнаграждения.

Заявлението било изпратено в дружеството, като ищецът поискал да му бъде издадена заповед за прекратяване на трудовия договор. На същия ден била издадена Заповед № 2024-9 за прекратяване на трудовия договор, считано от 13.05.2024 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като било посочено, че на работника следвало да се изплатят обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 1 брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. На ищеца не било изплатено трудовото му възнаграждение за месеците октомври 2023 год., ноември - за периода от 13.11.2023 г. до 20.11.2023 г. и декември 2023 год. - за периода от 04.12.2023 г. до 08.12.2023 г., както и обезщетението по чл. 221, ал.

1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ за 11 дни неползван платен отпуск за 2023 год. и 9 дни за 2024 год. в размер на 1672,53 лева. Сочи, че ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК при специализирана очна комисия в гр. П. и му било издадено Експертно решение № **** год. с втора група инвалидност, пожизнено, той имал право на 26 дни платен годишен отпуск, съгласно чл. 319 от КТ. За 2023 год., ищецът имал право на 21 дни платен отпуск за отработените месеци, от които ползвал 10 дни, а за 2024 год. за 4 месеца имал право на 9 дни платен отпуск. Сочи, че за посочения период размерът на чистата сума за получаване на трудово възнаграждение възлизала на 3791,68 лева, като по месеци трудовото възнаграждение било в размер, както следва: за м. октомври 2023 год. - 1800 лева, за м. ноември 2023 г. - 1154,61 лева, за м. декември 2023 год. - 837,07 лева. Приспаднати били дните, в които ищецът бил в отпуск по болест през м. ноември, декември 2023 г. и до м. април 2024 год. Дължимите данък и осигурителни вноски за този период били задължение на работодателя и били приспаднати от договореното трудово възнаграждение. В чл. 5.3 от трудовия договор било уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до последно число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника, като след тази дата ответното дружество изпада в забава и дължи законна лихва до изплащане на възнаграждението. Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, т.е. сума в размер на 2 319,65 лева. С молба от 06.06.2024 г. процесуалният представител на ищеца уточнява претенциите на ищеца за дължими от „П.“ ООД мораторни лихви, както следва: За неплатените трудови възнаграждения на ищеца конкретизира, че мораторната лихва е дължима, както следва: за м. октомври 2023 год. - от 01.12.2023 г. до 23.05.2024 г. в размер на 120,28 лв., за м. ноември 2023 г. - от 01.01.2023 г. до 23.05.2024 г. в размер на 64,07 лв. и за м. декември 2023 г. - от 01.02.2024 г. до 23.05.2024 г. в размер на 36,55 лева.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „П.“ ООД, ЕИК 833066446, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя О. И. И., да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, следните суми: 1 800 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. октомври 2023 год., ведно със законната лихва от 24.05.2024 г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 120,28 лв. за периода от 01.12.2023 г. до 23.05.2024 год.;

1 154,61 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. ноември 2023 год., ведно със законната лихва от 24.05.2024 год. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 64,07 лв. за периода от 2

01.01.2024 год. до 23.05.2024 год.; 837,07 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. декември 2023 год., ведно със законната лихва от 24.05.2024 год. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 36,55 лв. за периода от 01.02.2024 г. до 23.05.2024 год.; 2 319,65 лева, представляващи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 23.05.2024 г. до окончателното плащане;

1672,53 лева, представляващи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 20 дни неползван платен отпуск за 2023 г. и 2024 год./11 дни за 2023 г. и 9 дни за 2024 г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 23.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендира направените от ищеца разноски по настоящото дело за адв. възнаграждение в размер на 1 080 лева. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка на ищеца Д. Д. Д., по която да бъде изплатена дължимата сума: IBAN:

**** в „****“ АД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва размера на предявените искови претенции за неизплатено възнаграждение и размер на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ. Твърди, че предявените претенции са изложени едностранчиво и не отразяват напълно действителните събития, поради което, с оглед изясняване на точния размер на претендираното трудово възнаграждение и обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, счита, че следва съдът да допусне и назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли действителните размери на исковите претенции. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски в производството.

В откритото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Ответната страна не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че в периода 15.03.2023 г. - 13.05.2023 г. страните са били в трудово правоотношение. Ищецът е изпълнявал длъжността „Оператор, металорежещи машини с ЦПУ“, в „П.“ ООД, за определен срок на изпитване - шест месеца в полза на „П.“ ООД, съгласно трудов договор № **** г., с основно месечно възнаграждение 2319,65 лева и допълнително възнаграждение 0.6% за всяка година професионален опит и стаж. Уговорен е и срок на предизвестие – 1 месец. Работодателят може да прекрати договора без предизвестие до изтичане срока на изпитване - чл. 2.2 във вр. чл. 2.3 от трудовия договор. Посочено е, че работникът ще ползва годишен отпуск 20 работни дни - чл. 7.1 от трудовия договор.

Ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК при специализирана очна комисия 3 в гр. П. и му било издадено Експертно решение № **** год. с втора група инвалидност, пожизнено.

По делото е представено заявление от Д. Д. Д. до управителя на „П.“ ООД от 13.05.2024 г. Със същото служителят заявява, че прекратява трудовото си правоотношение с „П.“ ООД, поради неплащане на трудовото му възнаграждение, считано от 13.05.2024 г. Със заявлението работодателят е поканен да изплати трудовото възнаграждение на работника за месеците октомври, ноември и декември 2023 год., без дните в които е бил в болничен.

Със заповед **** г. на управителя на „П.“ ООД на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, като било посочено, че на работника следвало да се изплатят обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение по чл.

221 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

С определение от 28.11.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза като е задължил ответното дружество да внесе сумата от 300 лева, представляващи първоначален депозит за изготвяне на експертизата. Видно от върнатите съобщения за това задължение ответното дружество е уведомено своевременно, като депозитът не е внесен от ответника. В първото по делото заседание на ответника е предоставен още един срок от три дни за внасяне на депозит за изготвяне на експертизата и да предостави на вещото лице всички документи, необходими за изготвяне на експертното заключение в законоустановения срок. При повторно неизпълнение на указанията съдът е предупредил, че ще приложи санкцията на чл. 161 от ГПК. До следващото открито съдебно заседание указанията на съда не са изпълнени от ответника и експертното заключение не е изготвено. По аргумент на чл. 158 от ГПК делото следва да се гледа без изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът е създал пречки за събиране на допуснато доказателство, поради което съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната, в случая ответника е създал пречки за неизготвяне на поисканата от него експертиза.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: чл.

128, т. 2, във вр. с чл. 242 от КТ, чл. 86 от ЗЗД, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира следното:

Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна 4 престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

Ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено; ищецът е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор; размера на претенциите си и изпадане на ответника в забава. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за периода, през който е работил по трудовия договор. Липсват данни и доказателства за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 270 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

Разпоредбата предвижда, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в посочената от него банка.