Решение № 87 от 11.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Б., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № **1810100864 по описа за ** година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 33, чл. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищците- Р. Л. Г. и С. М. Л. твърдят, че на основание Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот **, **, No ** г., рег. No ** г. по описа на нотариус Т.Р., рег. ** на НК на съсобствени недвижими имоти, придобити по наследство от наследодателите им И.М.Р., б.ж. жител на гр. П., Р.Л.Р., б. ж. на гр. П., А.И.Г., б. ж. на гр. П. и М.И.Р., б. ж. на гр. П., са съсобственици, съответно - Р. Л. Г. с 1/4 ид .ч., а С. М.

Л. с 1/2 ид.ч., на следния недвижим поземлен имот: Дворно място, находящо се в землището на гр. П., извън регулационния план на града, в махала **, съставляващо нерегулиран поземлен имот с пл. **, целият с площ от 1200 кв.м. по нотариален акт, а по скица - 1540 кв.м., при съседи на нотариален акт: наследници на Д.В.Ц., наследници на И.Р.М., път и дол. Сочат, че след проверка в имотен регистър на 26.03.** г. установили, че другият съсобственик на имота - А. Л. С., е продал собствената си 1/4 ид.ч. от същия на В. Г. Х. и В. Д. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **, **, рег. No **, дело ** от ** г. от **.** г. на нотариус Д.Г., рег. No ** по РНК с район на действие Районен съд- Б.. Поддържат, че съсобственикът на имота А. Л. С. е продал на третите лица В. Г. Х. и В. И. Д. собствената си идеална част, без да спази изискването на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността да предложи на другите съсобственици Р. Л. Г. и С. М. Л. да купят тази идеална част от имота при същите условия. Наред с това сочат, че съсобственикът А. Л. С. е продал своята идеална част от имота при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици Р.

Л. Г. и С. М. Л., а именно по данъчна оценка, която е съществено по-ниска от пазарната цена на дворното място. Молят съда да постанови решение, с което да постанови изкупуване в полза на ищците, пропорционално на притежаваните от тях идеални части, на прехвърлената с Нотариален акт от **.** г. 1/4 от дворното място от А. Л. С., както следва:

1

- Р. Л. Г. да изкупи 1/24 ид. ч. (1/3 от 1/8) от дворното място от В. Г. Х. на цена от 247 лв. (1/6 от 1 482 лв.);

- С. М. Л., да изкупи 2/24 ид. ч. (2/3 от 1/8) от дворното място от В. Г. Х. на цена 494 лв. (2/24 от 1482 лв.);

- Р. Л. Г. да изкупи 1/24 ид. ч. (1/3 от 1/8) от дворното място от В. И. Д. на цена от 247 лв. (1/6 от 1482 лв.);

- С. М. Л. да изкупи 2/24 ид. ч. (2/3 от 1/8) от дворното място от В. И. Д., на цена 494 лв. (2/24 от 1482 лв.). Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците- В. Г. Х. и В. И. Д. , в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си изразяват становище за недопустимост, а по същество – за неоснователност на иска. Сочат, че ищците не представят доказателства за началния момент, от който започва да тече преклузивният двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, като същите носят доказателствената тежест и следва да докажат кога са узнали за сключената сделка, за да се установи от кога започва да тече предвиденият от законодателя двумесечен преклузивен срок за предявяване на исковата молба по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Същите не правят и доказателствени искания в тази насока, въпреки че исковата молба е подадена след изтичане на двумесечния срок от сключване на сделката, предвид което считат исковата молба за недопустима. Претендират присъждане на разноски.

Поддържат, че в процесния съсобствен имот има изградена жилищна сграда на два етажа, т.е. два самостоятелни обекта, поради което е налице етажна собственост, по отношение на която разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от ЗС не намират приложение, като предвид съсобствеността на дворното място, то се явява обща част към сградите с оглед на използването им. Сочат, че в процесния парцел освен процесната сграда със застроена площ от 76.00 кв.м. и разгърната застроена площ от 152.00 кв.м., съществуват още две сгради - с площ от 39.00 кв.м. и с площ от 45.00 кв.м., които не са собственост на А. Л. С., а на двете ищци. Предвид това считат, че при сключването на процесния договор с Нотариален акт ** от **.** г. на нотариус Д.Г., с рег. No ** по РНК, не е било необходимо да се извършва предлагане на останалите съсобственици.

Ответникът- А. Л. С., в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като недопустим, а по същество – като неоснователен, по съображения, идентични със заявените от ответниците В. Г. Х. и В. И. Д. . Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на Договор за доброволна делба No ** *** рег. No ** г. с нотариална заверка на подписите с рег. No ** г. на нотариус Т.Р., с рег. No ** на НК, на посочената дата е сключен договор за доброволна делба на съсобствени на страните по договора недвижими имоти, по силата на която ищецът Р. Л. Г. е получила в дял и изключителна собственост недвижими имоти, сред които следният: 1/4 ид.ч. от дворно място, находящо се в землището на гр. П., извън регулационния план на града, в махала “**”, съставляващо неурегулиран поземлен имот – имот пл. No **, съгласно скица-копие от неодобрен кадастрален план от 1989 г., целият с площ от 1200 кв.м., по нотариален акт, а по скица – от 1540 кв.м.; ищецът С. М. Л. е получила в дял и изключителна собственост недвижими имоти, сред които следният: Цялата стопанска 2 сграда /сламник/, заедно с 1/2 ид.ч. от описаното по-горе дворно място, върху което е построена сградата, а ответникът А. Л. С. е получил в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: Цялата жилищна сграда, заедно с 1/4 ид.ч. от същото дворно място, върху което е построена сградата.

По делото не е спорно между страните, а същото се установява и от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **, том I, рег. No **, дело No **/** г. на нотариус Д.Г. с No ** по РНК, че на 2.02.** г. между ответниците А. Л. С., от една страна като продавач, и ответниците В. Г. Х. и В. И. Д., от друга като купувачи, е сключен процесният договор, по силата на който първият ответник е продал на вторите ответници собствения си недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., заедно с 1/4 ид.ч. от процесния съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1200 кв.м., за цена от 3700.00 лв.

Безспорно е и обстоятелството, че при сключване на договора на ищците не е било предложено от страна на ответника А. С. да купят тази идеална част от имота при същите условия.

Като безспорно по делото е обявено от съда и обстоятелството, че освен жилищната сграда, индивидуална собственост на ответника А. С. преди продажбата й на другите двама ответници, в процесния недвижим имот са построени още две постройки: навес, собственост на ищцата Р. Л. Г. и сламник, собственост на ищцата С.

М. Л.. Видно и от представените заверени копия на Скица-проект и Кадастрално заснемане на имот и сгради, попадащи в имот с идентификатор ** в мах. “**”, землище гр. П., както и Обяснителна записка относно заснемането им от ** г., в процесното дворно място с идентификатор ** съществуват сгради, нанесени в проекта с нови идентификатори, както следва: **.1 – жилищна сграда с площ 76 кв.м., собственост на А. Л. С.; **.2 – селскостопанска сграда с площ 39 кв.м., собственост на С. М. Л.; **.3 – навес с площ 23 кв.м., собственост на С. М. Л.; **.4 – лятна кухня с площ 45 кв.м., собственост на Р. Л. Г..

Съгласно приетите по делото заверени копия на писмо изх. No ** г. от Община П. и приложени към нея данъчни декларации, през ** г. е подадена декларация по чл.

14 от ЗМДТ, с която в процесния имот са декларирани две сгради: жилищна сграда, собственост на А. Л. С.а и стопанска сграда, собственост на С. М. Л..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.В.Д., В.И.Д., Д.Р.Х. - баба на ответниците В. Х. и В. Д., и Б.Е.Б..

От показанията на свидетелите Д.Д. и В.Д. се установява, че в процесния имот в махала ** има три сграда - къща, сайвант и сламник, като ответникът А. живеел в къщата със съпругата си. Къщата се състои от две мази или нещо като сламник от долу и един етаж от горе.

От показанията на свидетеля Д. Х. се установява, че ответникът А. С. прехвърлил на внуците й, ответниците В. Х. и В. Д., това, което му се полага - къщата си с дворно място от 300 кв.м. на **.** г. Сочи, че живее на семейни начала с А. С. от *** г. В показанията си твърди, че на 06.02.** г. ходила да вземе нотариалния акт на внуците си и срещнала С. на площада на гр. Б. и й казала, че носи документ и всичко е уредено. С. прочела нотариалния акт и й казала, че е станало добре. Прибирайки се в ** срещнала и ищцата Р. Л. на портата на вратата на нейното място и й казала и на нея, че е взела нотариалния акт. Ищцата го прочела и я попитала защо не е прехвърлил имота 3 на нея, на внуците й. От показанията на свид. Х. се установява, че освен къщата, в имота има две селскостопански сгради, като доколкото знае едната е на ищцата Р., а другата е на ищцата С..

От показанията на свидетеля Б.Б. се установява, че има сервиз и поддържа колата на ищеца Р. Л. и на сина й, преди да почине. На 06.02.** г., събота, Р. отишла сутринта в автосервиза му, тъй като бил счупен алтернаторът на автомобила й, и седяла там и чакала да бъде оправен цял ден. Било събота, 5-6 дена преди рождения ден на сина й А., който бил на 11.02, за който имали уговорка да го празнуват следващата събота или неделя. Сочи, че отишла сутринта към 8,00 - 8,30 часа и си тръгнала вечерта към 7,00 - 7,30 часа. Сутринта Р. отишла с колата и нямала с какво да си отиде до ж.к. „**“ в гр. С., където живее, затова стояла цял ден там, а след като колата била ремонтирана, си тръгнала с нея.

Съдът не кредитира показанията на свид. Д. Х. относно съдържащите се в тях твърдения, че на 06.02.** г. взела нотариалния акт в гр. Б. и в същия ден го показала и на двете ищци, като ищцата С. Л. я срещнала на площада в гр. Б., а ищцата Р. Л. – пред дома й в **. Посочения свидетел е заинтересован от изхода на спора, като баба на ответниците В. Х. и В. Д., като показанията й се опровергават частично от тези на свид.

Б., който от своя страна не е заинтересован от изхода на делото. Така от показанията на последния се установява, че на сочената дата 06.02 ищцата Р. Л. е била през целия ден в автосервиза му в гр. С. за ремонт на автомобила й, следователно същата не би могла да бъде в гр. П., махала **, където твърди, че я е срещнала свид. Х.. Същевременно датата, на която свид. Х. твърди, че е взела документа – 06.02.** г., е бил събота, неработен ден, което само по себе си внася съмнения във верността на показанията й.

Поради това съдът приема показанията й в посочената им част за недостоверни и нелогични, като същите се опровергават и от останалите събрани по делото гласни доказателства относно тези обстоятелства и конкретно, съдържащите се в показанията на свид. Б. такива, поради което, и както с оглед заинтересоваността на свидетеля, то съдът не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС в случаите, когато при продажба на идеални части от съсобствен имот съсобственикът не е поканен да купи тези части и не е осведомен за продажбата, същият има право да изкупи продадените идеални части на трето лице и то при същите действително уговорени условия на продажбата. Искът за изкупуване се предявява в двумесечен срок, който започва да тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобственика да изкупи този дял, а когато няма такова предложение, срокът започва да тече от узнаването. Този срок преклузивен.

По делото не е спорно между страните, че между ответниците А. Л. С., от една страна, и В. Г. Х. и В. И. Д., от друга, е сключен процесният договор с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ** от **.** г., с който първият ответник е продал на вторите ответници собствената си идеална част от процесния съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място, както и построената в имота двуетажна жилищна сграда, индивидуална негова собственост, както и че при сключване на договора на ищците не е било предложено да купят тази идеална част от дворното място при същите условия. Липсата на покана от страна на продавача към съсобствениците – ищците по делото, за изкупуване на собствените му части от имота, 4 обуславя предявяване на правата на съсобствениците по исковия ред на това производство.