Решение № 215 от 04.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр.Мадан, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100187 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „*******“ ЕООД , с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца сума в размер на 522.22 лева - платена без основание по нищожен Договор за кредит № ******* от ******** г.

В исковата молба се твърди, че на ********** г. между страните бил сключен договор № ********/***********г. по силата, на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000лв., при лихвен процент - 23,00%, годишен процент на разходите - 49,11 %. По силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******** в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 1860 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Ищецът бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения: договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се сочи, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,11 1

%/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен бил лихвен процент по заема - 23,00 %, /който бил фиксиран/, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са посилната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредигополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Счита, че процесния договор за кредит № ******* от ********* г. е нищожен като противоречащ, на принципа на добрите нрави чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Ищецът сочи, че до настоящия момент бил заплатил по договора сума в размер на 2522.22 лева, като разликата над главницата от 2000 лева подлежи на връщане, тъй като била платена без основание. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ******/****** г., по силата на който отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2000 лева.

Уговорено било, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 вноски. Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.11%. Общата сума, 2 която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 2460.00 лв. По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ******* (М).

Ответникът оспорва твърдението, че предоставяне на поръчителство от *******е условие за сключване на договора кредит. Счита, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо ******(М.), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице ****** (М.), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Ищецът разполагал с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право било предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки. Той не бил упражнил това свое право. След като не бил упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок може да се направи обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на ******** г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** по силата на който ********ЕООД, в качеството на кредитодател е предоставил на Ф. А. Б. – кредитополучател сумата от 2000 лева. От приетия като писмено доказателство заверен препис 3 от договор № ****** от *******г. е видно, че страните са постигнали съгласие предоставената от ****** ЕООД на Ф. А. Б. сума от 2000 лева да бъде върната от кредитополучателя на 12 погасителни вноски съгласно приложения към договора погасителен план, ведно с договорна лихва в размер на 460.00 лева, при лихвен процент 23.00%. Общата дължима сума от кредитополучателя по договора възлизала на 2460.00 лева. Общият разход по кредита бил 460.00 лева и включвал единствено лихвата. В договора бил посочен ГПР от 49,11%.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от ********* в полза на дружеството, като уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Съгласно т.4.1 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ********* ЕООД /на разположение на интернет страницата:

********* кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит, а според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя, включително и предложеното от последния обезпечение, предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или от поръчител, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т.5.8. от ОУ поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя, а съгласно т. 6.6 от ОУ договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит.

По делото не е представен договора за гаранция (поръчителство) сключен между Фератум банк и Ф. Б., но доколкото ответникът не оспорва, че е наличен такъв, съдът счита това обстоятелство за доказано. Фератум банк поема задължение за обезпечаване на задълженията на Б. по договор за потребителски кредит № *****/********* г., сключен с „********“ ЕООД.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, видно от което Ф. А. Б. е внесла по сметка на „********“ ЕООД 4

ЕИК********** сумата от 2522.00 лева, както следва: По Договор за кредит – 2131.53 лв., от които главница – 2000.00 лв., възнаградителна лихва – 121.52 лв. и такси по тарифа – 10 лв.; По допълнително избрана незадължителна услуга /поръчителство/ е внесла сумата - 390.70 лв. Сумата се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочената от него сметка. Съгласно чл.

16.2.б./а/ от ОУ на ********** ЕООД, кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена на кредитора.

По отношение на Размера на Годишния процент на разходите: Тъй като договора за поръчителство не е представен от страните, на база предоставената информация за погасителния план към договор за гаранция 1157459 от Ф. Б. и извършени плащания, при допускане за вноската по договора за поръчителство /гаранция/, включвайки възнаграждението за поръчителство и следните допускания: размер на главница – 2000 лв.; брой вноски – 12; възнаградителна лихва – 460 лв.; възнаграждение за поръчителство – 1860.00 лв. и съгласно погасителния план, ГПР ще бъде 403.9688 %. Съдът кредитира заключението на съдебно - счетоводната експертиза като компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.