Решение № 7448 от 27.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7448 гр. С, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110148606 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против А. Л. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, кв. Б, бл.2, вх.Б, ет.3, ап.5, общ. Столична, обл. С (столица) за установяване дължимостта на А Б Б ЕООД с ЕИК:

****** и адрес: гр. С, бул. Б 81 В, ап.3, общ. Столична, обл. С (столица) на вземания за сумата 251,90 лева (двеста петдесет и един лева и 90 стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № 4242636 от 26.08.2021 г., сключен между ответника и “ИАМ“ АД ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,80 лева (десет лева и 80 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 17.11.0021 г., сумата 11,62 лева (единадесет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 05.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 9721 от 31.03.2023 г. по ч.гр.д.№11144/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.

Ищецът твърди, че с посочения договор "ИАМ" АД е предоставило на ответника заем в размер на 300 лв., като последният се е задължил да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент 40 % в размер на 222,64 лева на 12 вноски с падеж на последната 17.11.2021 г. Сочи, че ГПР по договора е 49,23 %.

Поддържа, че между длъжника и „Ф Б“ ЕООД е сключен Договор за поръчителство от 28.12.2020 г., по силата на който това дружество се задължило спрямо заемодателя за всички задължения на потребителя.

Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем в уговорения срок, поради което кредиторът отправил покана до „Ф Б“ ЕООД за заплащане на дължимите суми по договора за заем. На 05.04.2022 г. Ф Б“ ЕООД платил на кредитора сумите 251,90 лева – главница; 10,80 лева – вънаградителна лихва и 11,62 лева – обезщетение за забава, с което 1 встъпил в правата на удовлетворения кредитор спрямо длъжника по договора за заем до размера на платената сума, ведно с обезщетение за забава.

Поддържа, че суброгационните вземанията били прехвърлени от поръчителя на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., за което длъжникът бил надлежно уведомен от цесионера по силата на нарочно пълномощно, дадено от цедента.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Оспорва предявените искове като навежда възражение за нищожност на договора за цесия, договора за поръчителство и договора за кредит по съображения, изложения отговора.

Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ответника и "ИАМ" АД е сключен Договор за паричен заем № 4242636 от 26.08.2021 г., по силата на който "ИАМ" АД е предоставило на ответника заем в размер на 300 лв., като последният се е задължил да върне сумата ведно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент 40 % на 12 вноски в размер на 26,27 лева с падеж на последната 17.11.2021 г. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 315, 24 лева, т.е. размерът на възнаградителната лихва за договорения срок е 15,24 лева. Посочено в договора е и че ГПР е 49,23 %.

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ" АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не се спори и че между ответника и „Ф Б“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4242636 от 26.08.2021 г., по силата на който дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИАМ“ АД, с която да гарантира изпълнение на всички задължения на ответника по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 за задължението по чл. 1 ищецът се задължава да заплати възнаграждение на ответника в размер на 92,76 лева. Предвидено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за заем, а „ИАМ“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Не се твърди и не се установява ответникът да е извършвал конкретни плащания по договорите, като доколкото не е оспорено от ответника съдът приема и че не е спорно, че заемодателят е отправил покана до „Ф Б“ ЕООД за заплащане на дължимите суми по договора за заем и на 05.04.2022 г. „Ф Б“ ЕООД е платило на заемодателя сума в размер на 251,90 лева за погасяване на задължения за главница; сума в размер на 10,80 лева за погасяване на вънаградителна лихва и сума в размер на 11,62 лева за погасяване на 2 задължение за обезщетение за забава.

Съдържанието на договора за заем и договора за предоставяне на гаранция, преценени с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същите съставляват договори, сключени с потребител, следователно имат потребителски характер и попадат под обхвата на Закона за защита на потребителите.

Договорът за заем от своя страна е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 ЗПК. Ответникът - заемополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството заемодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В случая сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява в изпълнение на предвиденото съгласно чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор за предоставяне на гаранция не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се сключва между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона и не е в противоречие с него.

В случая обаче процесният договор за предоставяне на гаранция е сключен във връзка с нарочно предвидено задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за кредит. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с него договор за предоставяне на гаранция. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно от договора за заем годишния процент на разходите по кредита е 49, 23 % и добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. С оглед механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и този за предоставяне на гаранция и предвид свързаността на заемодателя и поръчителя /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателят/ съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за 3 разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора за паричен заем е посочен ГПР – 49,23 %, освен цифрово посочване на ГПР в договора е пресъздадено и съдържанието на чл. 11, ал.1, т. 10 и т.3 от Приложение №1 от ПЗР на ЗПК без да са посочени конкретно взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поради това и посоченото в чл. 2, т. 8 пресъздаване на съдържанието на текста на законовите разпоредби не съставлява ясно и разбираемо за потребителя посочване на информация за начина на формиране на ГПР по конкретния договор.

На следващо място, видно от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

Преценката на уговореното съдържание на услугата по предоставяне на гаранция обаче води до очевиден извод, че възнаграждението за същата съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното съдържание на подписаните от ищеца документи, уговорените насрещни престации на кредитора и на гаранта, изначалното уговаряне на възнаграждението да се дължи ведно с месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането му съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна по гореизложените съображения уговореното в полза на трето лице възнаграждението съставлява увеличаване на разходите, които потребителят е принуден да стори, за да получи заема. Начинът, по който са уговорени изискванията за обезпечение съгласно чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора за заем, ясно сочат, че договорът за предоставяне на гаранция всякога ще влезе в сила, тъй като поставените изисквания за двете физически лица -поръчители или банкова гаранция са на практика неизпълними за потребителя в краткия тридневен срок.