Решение № 13719 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13719 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110147479 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, ....., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. Й. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ............, дължи следните суми: 6431.07 лева – 3288.15 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, 1031.18 лева – 527.23 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., 59.15 лева – 30.24 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, 14.12 лева – 7.22 евро, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30329/25 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот – апартамент 2 в гр.София, ........... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършено от Д., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията, 1 признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор от ответницата, в който оспорва предявените искове. Оспорва допустимостта на производството. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. Оспорва надлежното сключване на договор с фирма за извършване на дялово разпределение. Оспорва доставката на топлинна енергия от ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните - с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от нотариален акт № 95 за собственост на жилище по чл.55г ЗПИНМ, дело № 4478/1963г., за собственик на процесния имот е признат Й. В. Д. на основание покупка от СГСН. Според приетото по делото удостоверение за наследници, Й. Д. е починал на 17.07.2001 г. и е оставил за свои наследници съпруга Р. П. Д.а и дъщери С. Й. Д.а и В. Й. Д.а, които са станали съсобственици на имота при квоти – за Р. Д.а 4/6 ид.ч. и за В. Д.а и С. Д.а – по 1/6 ид.ч. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, дело № 26/2006г., от 03.10.2006 г., В. Д.а дарила на сестра си С. Д.а – К. притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от имота. От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 1299/2013г. на СРС, 113 – ти състав, се установява, че В. Д.а се отказала от наследството на Р. Д.а, починала на 30.04.2012г., и отказът е вписан в специалната книга на съда. Следователно, след смъртта 2 на Р. Д.а, нейната идеална част от имота придобила С. Д.а, тъй като частта на отреклата се от наследството нейна сестра е увеличил делът й от наследството. Така по наследство от баща си и майка си и по дарение от сестра си, ответницата е станала изключителен собственик на имота – чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.53 ЗН. Като собственик на имота, ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия и между нея и ищеца съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия в имота, по силата на което тя дължи цената й.

За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. До имота не е осигурен достъп през процесния период. В имота има три отоплителни тела с три топлоразпределителя, за които е изчислен служебен разход поради неосигурен достъп. Има щранг лира в банята, за която се изчислява служебна ТЕ. Ползва се топла вода, но поради липса на водомер за топла вода, разходът за БГВ е изчислен служебно на база един потребител. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.

По делото са представени от ФДР справки за топлинна енеригя за отчетните периоди и протоколи за отчет, видно от които не е осигурен достъп до процесния апартамент на датите за отчет. Т.е., спазен е редът за доказване на неосигурен достъп до имота.

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител - не е осигурил достъп. По отношение на разхода за подгряване на топла вода, това е приложимо и при липса на монтирани индивидуални водомери или когато те са повредени. В случая в имота има отоплителни тела и се ползва топла вода, но ответницата не е осигурила достъп за извършване на отчет, а и не е монтирала водомер за топла вода, поради което е налице основание за служебно изчисляване на топлинна енергия за имота.

Съобразно заключението на вещото лице, разходът е изчислен съгласно наредбата на база един потребител.

По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период. Според заключението, стойността й възлиза на 6362.15 лв. – 3252.91 евро, за които искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В случая е видно, че етажните собственици в сградата са избрали Техем сървисис ЕООД за извършване на измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата. Дяловото разпределение в сградата е извършено от Д., подизпълнител на Техем сървисис ЕООД, въз основа на сключен договор за извършване на услугата с продавача. Фирмата е осъществила услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, съответно се дължи цената й, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 59.15 лв., за които искът следва да се уважи.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.

Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана.

В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане, акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., на 521.58 евро върху дължимата главница, за които искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.