Решение № 475 от 09.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Варна, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110203531 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Г. И. М. от гр. Варна против НП № 230001601 от 10.04.2023год. на директора на РД „АА" Варна, с което за нарушаване нормата на чл.36, §1, т. ii от Регламент № 165/2014год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП.

В жалбата си въззивникът твърди, че в хода на адм.наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процес. правила, неправилно бил приложен материалния закон( тъй като за процесния период е лице удостоверение за дейности), а възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка не кореспондирала с реалната такава.

Моли НП да бъде отменено, като се излагат и доводи за приложение на разпоредбата на чл.

28 ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнагражение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата в придружаващо преписката писмо, като не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по същество.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2023год. св. К. К., старши инспектор в РД „АА" Варна изпълнявал служебните си задължения.

Същият се бил позиционирал по маршрута гр. Девня до гр. Добрич на пътен възел 1

Летище Варна, като свидетелят спрял за проверка въззивникът, който управлявал влекач марка „Ивеко“ от кат. N3, с рег. № В0088РС, с прикачено към него полуремарке марка „МВ ЕУРО 902“, с рег. № В 5161ЕН.

В хода на проверката св. К. установил, че МПС е оборудвано с дигитален тахограф „Continental", тип 1381, сериен № 0001004221, както и че извършва обществен превоз на товари по маршрут гр. Девня – гр. Добрич.

В хода на проверката от въззивника били поискани, карта на водача, разпечатки, ръчни записи, тахографски листи или удостоверение за дейности за предходните 28дни.

Въззивникът представил само дигитална карта на водача с № 00000000А4К7000.

При проверка на същата обаче било установено, че в нея липсва информация за дейностите на въззивника през периода от 16:50ч. на 02.03.2023год. до 08:38ч. на 06.03.2023год., попадащ в периода на предходните 28 дни липсва каквато и да е информация за дейностите на водача, като за същия период не били представени и всеки ръчен запис и разпечатки, тахографски листове при управление с аналогов тахограф или удостоверение за дейности по образец.

Тъй като такава информация не била предоставена до приключване на проверката на въззивника бил съставен АУАН № 00089/09.03.2023год. в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 36, §1, т. ii от Регламент (ЕС) 165/2014.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал вписвайки в него, че няма възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН и то още на същия ден в РД „АА“ било представено от представител на превозвача удостоверение за дейности за водача, видно от което в процесния период лицето е било в почивка.

Въпреки това, на 10.04.2023год., въз основа на него, директора на Рд „АА" Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 36, §1, т. ii от Регламент (ЕС) 165/2014 и му наложил адм. наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя К. К., който в показанията си пресъздава възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане 2 на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен нарушението за което е повдигнато обвинение.

Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че правилно наказващият орган е приел, че въззивника М. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.36, §2 т.п от Регламент /ЕС/ 165/2014г.

Съгласно цитираната разпоредба когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

Според чл.36, §3 от Регламента, оправомощените служители на контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006г. чрез анализ на тахографските листове, на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадената разпоредба, като член 29, §2 и чл.37, §2 от регламента.

В конкретния случай няма спор, че въззивникът е управлявал товарен автомобил, снабден с дигитален тахограф от одобрен тип.

В горната насока са показанията на св. К.К., както и приложената към АНП разпечатка от тахографа, пътен лист и др.

От друга страна, от приложената по преписката разпечатка от картата от дигиталния тахограф безспорно се установява, че действително за процесния период от време липсват записи от задействане на превключвателните механизми на тахографа, които позволяват да се регистрират отделно и различимо периодите на работа, друга работа, време на разположение и на почивка (чл.34, § 5 от Регламента).

За времето от 16:50ч. на 02.03.2023год. до 08:38ч. на 06.03.2023год. не са надлежно регистрирани нормативно предвидените данни, поради което и правилно АНО е приел, че в дигиталната карта на водача липсват регистрирани данни за този период от време. От показанията на св. К. К. се установява по категоричен начин и това, че към момента на проверката, за този период въззивникът не е представил нито ръчен запис или разпечатка, 3 нито тахографски листи, нито пък удостоверение за дейности по образец, като посочените документи е следвало да се намират при водача по време на осъществяването на превоза, за да могат да бъдат представени при поискване, а не тепърва да се изготвят и/или да се съхраняват и представят от превозвача след приключване на проверката.

С оглед вписаното от въззивника в АУАН възражение, че през посочения период той бил почивал следва да бъде посочено, че съгласно чл.34, § 3 от Регламента, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

На свой ред нормата на чл.34, § 5, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014, вменява в задължение на водачите да задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо периодите, обозначени със съответните символи за: image „друга работа" - т.е. на всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на чл.3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; image „период на разположение" по смисъла на чл.3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО и периода, обозначен със символа image: прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест.

Съгласно Решение на Комисията 2009/959/ЕС от 14 декември 2009 година за изменение на Решение.2007/230/ЕО. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, основният източник на информация при крайпътните проверки са записите, направени в тахографа, като липсата на записи следва да е оправдана само, ако по обективни причини не е било възможно създаването на тахографски записи, включително ръчни вписвания.

В такива случаи следва да се изготви удостоверение, потвърждаващо тези причини.

Формулярът за удостоверение следва да бъде използван само ако с тахографските записи, по обективни технически причини, не може да се докаже спазването на разпоредбите на Регламент. (ЕО)№ 561/2006.

В случая данни още по-малко пък доказателства ангажирани от въззивника за наличие на обективни причини довели до невъзможност създаването на тахографски записи, включително ръчни вписвания досежно посочения период не са налице.

В тази връзка и доколкото разпоредбата на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент № 165/2014г. вменява на водачите задължение да са в състояние да представят по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки от картата на водача, респ. всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба, което няма спор, че не било сторено от въззивника, то нарушението за което той е привлечен към адм. наказателна отговорност е осъществено от него.

И доколкото нарушението не се отличава от останалите от същия вид, то няма и как да 4 се приеме че обществената му опасност е явно незначителна, респ. Че е маловажно по симъсла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално по своя характер и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици. От друга страна в т. 21-23 от Група II от Приложение № 1 на Регламент 2016/2013 на ЕПС, деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 36, параграф. 2, т.ii от Регламент № 165/2014 . и е категоризирано като много тежко.

В случая АНО е приложил правилната санкционна норма и е наложил на въззивника следващото му се наказание което определил и във фиксирания в закона размер.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че наказващият орган е претендирал разноски в съпровождащото преписката писмо, както и предвид обстоятеството, че макар и в едно съдебно заседание е било осъществено процесуално представителство, искането на въззиваемата страна е направено своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че отправеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" следва да се присъди такова в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, съдът