Решение № 1698 от 21.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7137/2023
- Вид
- Решение № 1698
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 14.06.2025
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1698 гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100107137 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗК “Л.И.” АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. ****, срещу Н. И. П., с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, кв. „Илиянци”, бул. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 64 959,24 (шестдесет и четири хиляди деветстотин петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща платено от застрахователя обезщетение на пострадалия Л.Г.П. за претърпените от същия имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 29.03.2017г., причинено виновно от ответника, напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 20.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като се претендират и всички направени съдебноделоводни разноски.
Ищецът твърди, че на 29.03.2017г., около 09:35 часа, в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев”, в района преди сградата на „София Франс Ауто” АД, срещу вход/изхода ответникът е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, с per. № СА **** НК. При движение на заден ход ответникът не е съблюдавал достатъчно внимателно в огледалата на автомобила и не е осигурил безопасността на движението си на заден ход, поради което е причинил виновно ПТП, при което е пострадал пешеходеца Л.Г.П..
Пострадалият Л.Г.П. е образувал ГД № 14117/2017г. по описа на СГС, с което ищецът е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът твърди, че е платил на пострадалия обезщетение в общ размер на 64 959,24лв., която претендира от ответника в настоящето производство.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Констативен протокол № 1
К 191, в който е посочено, че виновният водач Н. И. П. е напуснал мястото на ПТП.
В законоустановения срок ответникът Н. И. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва искове, както по основание, така и по размер, като счита същите за неоснователни. Счита, че предявените искове са недопустими и не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за евентуално изплатените от ищеца суми.
Оспорва механизма на процесното ПТП, твърди, че няма пострадало лице, а при условията на евентуалност- че е налице случайно деяние.
Ответникът
1.оспорва представения към исковата молба констативен протокол като съдържание.
2.прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани с исковата молба суми
3.оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за т.а. „Мерцедес", модел „412 Д“ с per. №СА **** НК и наличието на основания за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество-ищец за обезщетяване на вредите, които е претърпял Л.Г.П..
4.твърди, че вина за настъпването на ПТП, ако настъпването му се установи, има единствено пострадалият, който не се е съобразил с конкретната обстановка, движил се е зад товарния автомобил, чийто водач обективно не е имал възможност да го възприеме и да реагира своевременно, навлязъл е внезапно в опасната зона на автомобила.
5.оспорва, че органите на МВР не са били уведомени за настъпваме на ПТП и водачът е напуснал местопроизшествието,
6.оспорва всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и размера на вредите.
7.прави възражение за съпричиняване от пострадалия на причинените вреди 8.оспорва ищецът да е извършил плащания на процесната сума.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
По исковете с пр. осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска 2 отговорност" на автомобилистите на причинилия пътно-транспортното произшествие водач с ответното застрахователно дружество към датата на произшествието, 2/ настъпването на процесното застрахователно събитие: пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, 3/всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3. 1. / деяние /действие или бездействие/; 3. 2. / протИ.правност на деянието; 3. 3. / вредоносния резултат; 3. 4. / причинната връзка между вредите и протИ.правното деяние; 4 / размера на претендираните вреди; 5/напускане от делинквента на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и 6/ плащане от застрахователя на обезщетение за причинените вреди на увреденото лице.
Съдът намира за безспорно установено, че към датата на събитието отговорността на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, с per. № СА **** НК е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Л.И.” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/116001342280, със срок на валидност от 25.05.2016г. до 24.05.2017г.
Няма спор по делото, а и от заключението по САТЕ, е видно, че на 29.03.2017г., около 09:35 часа, в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев”, в района преди сградата на „София Франс Ауто” АД, срещу вход/изхода, ответникът е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, с per. № СА **** НК. При движение на заден ход ответникът не е съблюдавал достатъчно внимателно в огледалата на автомобила и не е осигурил безопасността на движението си на заден ход, поради което е причинил виновно ПТП, при което е пострадал пешеходеца Л.Г.П.. Причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло от субективен характер, като се дължат на действия и бездействия на ответника при управление на процесния товарен автомобил.
Основният спорен въпрос е дали ответникът е напуснал местопроизшествието, преди идване органите на КАТ.
По делото е приет като доказателство Констативен протокол №191/29.03.2017г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, с който е установено извършването на процесното ПТП, като е описан механизма му. В същия протокол е отбелязано, че ответникът е изпробван за употреба на алкохол с Алкотест- Дрегер, но резултатът е отрицателен. В констативния протокол е отразено, че ответникът не е уведомил и не е изчакал органите на МВР, за което е съставен АУАН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено Наказателно постановление №17-4332007305/12.05.2017г. на СДВР, отдел „ПП“, с което на ответника е наложено административно наказание за това, че е напуснал процесното ПТП, без да уведоми компетентната служба на МВР.
С Решение №281436/29.11.2017г. по н.а.х.д.№14957/2017г. на СРС е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №17-4332-007305/12.05.2017г. на СДВР, отдел „ПП“. Същото решение е влязло в сила на 29.12.2023г.
3
По делото е прието като доказателство и Досъдебно производство №11099/2017г. на СДВР, пр.пр.№12252/2017г. на СРП, което е образувано във връзка с процесното ПТП срещу ответника за извършено престъпление по чл.343, ал.1, бл“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Видно от постановление от 29.05.2017г. на СРП същото досъдебно производство е било прекратено, на основание чл.343, ал.2 НК след изявление на пострадалия, че желае прекратяването на същото производство.
Ищецът не е ангажирал други доказателства по делото, които да са свързани с напускане на процесното ПТП от страна на ответника.
Ответникът изрично е оспорил съдържанието
№191/29.03.2017г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“. на
Констативен протокол
Относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е налице задължителна съдебна практика с оглед постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО и др. В същите последователно се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В процесния случай съдът намира, че процесния Констативен протокол №191/29.03.2017г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“ съдържа взаимно изключващи се констатации. От една страна се твърди, че виновният водач е напуснал местопроизшествието, а от друга страна, че същият е бил изследван за алкохол, като пробата е отрицателна. Невъзможно е едно лице да се изследва за алкохол, при условие, че същото е напуснало местопроизшествието.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да кредитира процесния констативен протокол в частта му за напускане от ответника на процесното местопроизшествие.
Поради гореизложените протИ.речия, както и поради други допуснати процесуални нарушения с Решение №281436/29.11.2017г. по н.а.х.д.№14957/2017г. на СРС е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №17-4332-007305/12.05.2017г. на СДВР, отдел „ПП“. Същото решение е влязло в сила на 29.12.2023г.
В потвърждение на гореизложеното е и прекратяването на Досъдебно производство №11099/2017г. на СДВР, пр.пр.№12252/2017г. на СРП, образувано във връзка с процесното ПТП срещу ответника за извършено престъпление по чл.343, ал.1, бл“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Бягството от местопроизшествието е квалифициращ признак на деянието по чл.
4
343 ПК, като при наличие на такава квалификация на деянието наказателното производство не може да бъде прекратено по искане на пострадалия на основание чл. 343. ал. 2 ПК.
Прекратявайки процесното досъдебно производство по искане на пострадалия СРП е потвърдила, че в процесния случай няма напускане от виновния водач на местопроизшествието.
Въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не е ангажирал други доказателства по делото, които да са свързани с напускане на процесното ПТП от страна на ответника. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице задължителен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за лихви.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът е бил представляван безплатно от адв. С. Ч. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на договор за правна помощ от 26.07.2023г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Ч. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.