Решение № 261966 от 24.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… гр. София, 24.03.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Мария Малоселска при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 819/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 206659/31.08.2019 г. по гр. д. № 65158/2017 г. по описа на СРС, 50 с - в

Д.И.Ш., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“

ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, сумата от 498, 89 лв. - главница за доставена топлинна енергия по договор за покупко - продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, надпартерен, е аб. № 012262, за периода за м. 08.2014 г. - м. 04.2016 г., както и сумата от 4, 89 лв. – главница, цена на услугата дялово разпределение за същият период, ведно със законната лихва върху главниците от 15.09.2017 г. (подаване на исковата молба) до окончателното им изплащане.

Със същото решение предявените от „Т.С."

ЕАД, ЕИК: *******, срещу Д.И.Ш., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са отхвърлени както следва : за главница - цена за топлинна енергия над уважения размер от 489, 89 лв. до пълния предявен от 857, 14 лв., за цената на услугата за дялово разпределение - над уважения размер от 4, 89 лв. до пълния предявен от 5, 40лв. и за периода м. 05.2013 г. - м. 07.2014 г., както и изцяло са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 174, 58 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и 1, 05 лв. – лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение, и двете за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г.

С решението изцяло са отхвърлени исковете, предявени срещу Е.Д.Г., ЕГН **********, с правно основание чл.

318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2 571, 43 лв. за главница за доставена топлинна енергия за имота, за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., вкл. и сумата по обща фактура за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., за лихва за забава върху нея в размер на 523,72 лв. за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г., за заплащане на сумата от 16, 19 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г. и лихва за забава върху нея в размер на 3, 15 лв. за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в производството.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т. С.“

ЕАД, който го обжалва в цялата отхвърлителна част, с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Според ищеца, неправилно СРС се е произнесъл извън предмета на спора по отношение на Е.Г., която не е подала отговор на исковата молба и не е изразила становище по исковете. Ищецът се позовава на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството, оповестени по надлежен ред, в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излага съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжниците изпадат в забава и дължат лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Поддържа се освен това, че във връзка с публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството са съставени констативни протоколи, а СРС не е дал изрични указания на ищеца да ги представи по делото. Неправилно СРС е отхвърлил част от исковете като погасени по давност, на основание чл. 111 ЗЗД. Позовава се на чл. 32, ал.

1 от ОУ от 2008 г., в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Според ищеца, задължението за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най - късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Излага съображения, че за задълженията, които обхващат периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. общата фактура е издадена на 31.07.2014 г. и те стават изискуеми на 15.09.2014 г., а исковата молба е подадена на 15.09.2017 г. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответникът Е.Д.Г. не е взела становище по жалбата.

Въззиваемата страна - ответникът Д.И.Ш., чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в оспорените части решението е обосновано и съобразено със събраните по делото доказателства и материалния закон. Поддържа се, че ответникът не е потребител на ТЕ и не е в договорни отношения с ищеца. Правилно СРС е приел, че част от претенцията е погасена по давност по смисъла на чл.

111, б. „В“ ЗЗД – за периода 01.05.2013 г. – 15.09.2014 г. Този извод се отнася и до претенцията за лихви за забава. Ищецът не е доказал изпадането в забава на ответника. Моли да се остави без уважение жалбата, в частта, в която са отхвърлени исковете срещу ответника и да се потвърди решението в тази част.

От своя страна ответникът Д.И.Ш. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която исковете са уважени срещу него за главници за ТЕ и суми за дялово разпределение. Излага доводи, че в тези части решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, събраните по делото доказателства и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че ответникът не е потребител на ТЕ и не е в договорни отношения с ищеца за доставка на ТЕ. Представените пред СРС доказателства касаят друг имот - апартамент № 4, докато ответникът е собственик на ап. 3 на бул. *******, а ответникът е оспорил КП от 28.09.2011 г. представен от „Т.С.“ ЕАД. Поддържа още, че доставката на ТЕ е непоискана търговска услуга, доколкото не са представени доказателства за обратното. Ответникът е оспорил представените от ищеца доказателства, поради което СРС неоснователно е приел за доказано потреблението на ТЕ в периода. Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се отхвърлят, като претендираните о т ищеца разноски за се съобразят с ГПК и Наредбата.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД, както и ответникът Е.Д.Г. не са взели становище по тази жалба.

Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбите.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на суми за доставена ТЕ, суми за услугата дялово разпределение и лихви за забава върху тях.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.

Решението се оспорва изцяло - от ищеца в отхвърлителната част, а от ответника Д.И.Ш., в частта, в която исковете са уважени срещу него за главници за ТЕ и суми за дялово разпределение.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца, които касаят наличието на облигационно правоотношение с ответника Е.Д.Г., въззивният съд намира следното :

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

Настоящият състав приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че договор за продажба на топлоенергия, по смисъла на чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода, се установява само между ищеца и ответника Д.И.Ш..

Този извод следва от нот. акт № 072 за покупко-продажба на недвижим имот, т. II, рег. № 7000, н. д. № 272/2004 г. на Нотариус с peг. № 206 на НК, неоспорен от страните, според който ап. № 3, находящ се в гр. София, бул. „*******, на първи надпартерен етаж, е собствен на ответника Д.И.Ш.. Доказателства, с които да се опровергава установения с посочения нотариален акт факт, не са представени от ответника.

От представените от ищеца писмени доказателства не се установява ответника Е.Г. да притежава право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснадбения имот, или да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Във връзка с възраженията на ищеца в жалбата съдът намира, че независимо от обстоятелството, че този ответник не е подал писмен отговор, в доказателствена тежест на ищеца, на общо основание по смисъла на чл. 154 ГПК, е било да установи наличието на облигационни правоотношения с него, от неизпълнението на които претендира процесните суми. Възраженията на ищеца, че ответникът Г. не е подала отговор и съдът не е следвало да се произнася по въпроса за правото й на собственост, са изцяло неоснователни.

Предвид изложеното, изцяло в съответствие с разпределената доказателствена тежест и при липса на доказателства за облигационно правоотношение с ищеца СРС е приел, че ответницата Е.Д.Г. няма качеството клиент на топлинна енергия и не е материално легитимирана по спора и е отхвърлил изцяло исковите претенции срещу нея.

По жалбата на ответника Д.И.Ш. и жалбата на ищеца срещу решението в частите, в които исковете са уважени срещу този ответник, респективно - частично са отхвърлени, заради погасяване по давност, въззивният съд намира следното :

В съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че ответникът Д.И.Ш. е обвързан с ищеца от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, бул. „*******, на първи надпартерен етаж.

Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за опровергаване на това обстоятелство, основателно СРС е направил извод, че между този ответник и ищеца за процесния период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредена възможност потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.