Решение № 128 от 21.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501915 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата инстанция по въззивната жалба на ищеца И. И.

И., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Г. Колева, проти в решение № 2283 от 05.11.2024г., постановено по гр. дело № 3616/2024 г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която е отхвърлен над уважената част от 900 лв. до претендирания размер от 5000 лв. иска му за осъждане на ответната Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на досъдебно производство № 183/2023 г. по описа на пето РУ Бургас, вх. № 4754/2023 по описа на БРП и наложени принудителни административни мерки във връзка с него, поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в атакуваната му отхвърлителна част, като твърди, че същото е неправилно. Сочи се, че независимо, че районният съд правилно е приел, че с действията си Прокуратурата на Р. България е осъществила специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и, че следва да се ангажира отговорността й за заплащане на обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, независимо дали прекратяването на образуваното срещу него наказателно преследване е извършено преди или след повдигане на обвинение.

Въззивникът възразява относно преценката на съда на обстоятелствата, които е взел предвид при определяне на размера на обезщетението, като изразява несъгласие с изводите, че възрастта автоматично води до по-висока устойчивост към стрес, както и с аргумента, че щом не е била взета мярка за неотклонение, това автоматично водело 1 до по-нисък интензитет на преживените неудобства. В жалбата се излага и оплакване, че съдът е подценил значимостта на задържането за няколко часа, през които ищецът е изпитал чувство за страх и несигурност, че ще бъде обвинен в нещо, което не е извършил. Сочи се, че наред с това доколкото същият никога преди това не е бил задържан престоят му с помещението за задържане /клетка в РУ/ е било крайно стресиращо и неприемливо за него, особено при условие, че е доказано незаконосъобразно, още повече, че това е място, което обществото свързва с лица, които са обвинени в престъпление. Изрично се подчертава, че претърпените от ищеца вреди са вследствие самото образуване на наказателно производство срещу него и незаконосъобразните действия на органите на реда, чрез които спрямо него е упражнена принуда – задържане за срок от 24 часа и заповед за прилагане на ПАМ за срок от 6 месеца, които са довели до силни психически страдания, увреждане на психическото му здраве, репутация и емоционално състояние. По подробно изложените в жалбата съображения се сочи, че претендирания размер на обезщетението от 5000 лв. е напълно обоснован и справедлив, съотвестващ на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Предвид това се иска отмяна на решението на първата инстанция в атакуваната му отхвърлителна част и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена Моли за присъждане на разноските за въззивното производство. В съдебно заседание, въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане в пълен размер на претендираното обезщетение, ведно с разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Прокуратура на Р.България не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, редовно призована не изпраща представител. Депозира писмено становище с искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че срещу него на 03.04.2023г. е образувано досъдебно производство № 183/2023 г по описа на 05 РУМВР-Бургас, с вх.№ 4754/2023 г по описа на БРП за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК във връзка с положителен тест за употреба на наркотични и упойващи вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000, като на същата дата той е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР съгласно заповед за задържане на лице рег.№ 105/03.04.2023 г., считано от 10.33 часа до 15.00 часа. Посочил е, че на 04.04.2023 г. е издадена ЗППАМ № 23-0769-000279/04.04.2023 г., въз основа на която му е било отнето СУМПС и му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1,б.Б от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач. Сочи също, че в ДП ищецът бил разпитан както свидетел в присъствието на адвокат и са му били предявени материалите по разследването. Излага че, впоследствие изготвената в досъдебното производство съдебна химико-токсикологична експертиза от 19.09.2023 г. е дала заключение, че в урината и кръвна на ищеца не са установени наличие на наркотични вещества. Заявява, че с постановление от 04.10.2023г на БРП, наказателното производство срещу него е било прекратено поради несъставомерност на деянието по чл. 343 б, ал.3 от НК. Ищецът сочи, че по време на воденото срещу него досъдебно производство, продължило за период от шест месеца /от 03.04.2023 година до 04.10.2023 година/ ищецът е преживял различни негативни емоции и състояния, живеел под непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил и което се наказва с лишаване от свобода, като същевременно бил лишен от СУМПС и от възможността да управлява автомобил. Наред с това заявява, че времето, което е прекарал в арестното помещение при Пето РУ-Бургас от 2

10.33 до 15 часа се почувствал неспособен да се защити въпреки, че не е употребявал наркотици и не е извършил престъпление. Твърди, че се чувствал несигурен и притеснен, изпитвал неудобство, смущение и страх от евентуално обвинение и страх от наказателна репресия, тревожност, безпокойство, безсилие и притеснения че ще остане без работа, като цялото досъдебно производство се отразило зле и на социалното му общуване и отношенията му със семейството. Заявява, че така описаните претърпени от него негативни емоции и състояния представляват причинените му неимуществени вреди, чиято обезвреда претендира чрез осъждане на ответната Прокуратура да му заплати обезщетение в размер на 5000 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната Прокуратура на Р. България е депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и по размер. Възразява, че липсва причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и твърдените от ищеца, още повече, че същият не е бил привлечен към наказателна отговорност, а е имал единствено качеството свидетел. Оспорва се също настъпването на твърдените вреди с мотив за тяхната недоказаност. По подробно изложените в писмения отговор доводи молят за отхвърлянето на исковете, а при условията на евентуалност молят за присъждане на обезщетение в по – нисък размер от претендирания.

Предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

С обжалваното решение, позовавайки се на цитирана съдебна практика, обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о. районният съд е приел, че претенцията на ищеца за обезвреда от полицейското му задържане по чл. по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и наложената му принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл.

171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, макар да представляват действия на администрацията, за които обезщетение може да се претендира на основание чл. 1 от ЗОДОВ пред административен съд, доколкото тези административни актове са неизменно свързани с подозренията за извършено престъпление и с образуваното досъдебно производство и същите се явяват основание за тяхното налагане, то вредите от тях може да се репарират с иск по чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ, чрез иск пред гражданския съд. За да определи дължимото на ищеца обезщетение, основавайки се на правилата на чл. 52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика първоинстанционният съд е съобразил, че такова се следва в по – нисък размер предвид възрастта на ищеца 36 г. към началото на наказателното производство, която е счел, че предполага по – висока устойчивост към стреса, че в наказателното производство не е взета мярка за неотклонение, която не го е извела от обичайната му семейна и социална среда, както и че ищецът не е привлечен като обвиняем и дори не е разпитан в качеството си на обвиняем. Същевременно съдът е отчел и, че отнемането на СУМПС на ищеца е създала неблагоприятни за него последици във връзка с осъществяваната от него трудова дейност и, че реално ищецът е бил задържан по ЗМВР за 5 часа.

С оглед горното при съобразяване тежестта на наказателното производство, приложените принудителни административни мерки и разумната продължителност на наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да му се определи обезщетение в размер на 900 лв. Съдът е счел, че този размер съответства на характера и степента на 3 търпените болки и страдания, както и на интензитета на упражнената процесуална принуда.

По тези съображения предявения иск е уважен частично предявения иск до размера от 900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част над уважения размер от 900лв. до претендирания от 5000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

Предмет на въззивно обжалвано е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като в останалата му част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваната му с жалата отхвърлителна част, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените в жалбата доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като споделя окончателните му правни изводи за наличие на отговорност на ответната Прокуратура за причинените на ищеца неимуществени вреди, както въз основа на воденото наказателно производство, така и за обезвреда от вредите полицейското му задържане по чл. по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и наложената му принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед обхвата на въззивната жалба и наведените с нея оплаквания единственият спорен пред настоящата инстанция въпрос е за правилното приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Предвид това и като съобрази, че предмет на разглеждане пред въззивния съд е само правилността на решението в отхвърлящата исковата претенция част и с оглед правилото на чл. 271, ал. 2 от ГПК, установяващо забрана за влошаване на положението на жалбоподателя с оглед липсата на жалба от насрещната, настоящата инстанция намира следното:

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, по която във въззивното производство страните не спорят. От нея е установено, че в резултат на извършена проверка на ищеца с „Дръг тест“ и отчетена въз основа на него положителна проба за наркотични вещества на 03.04.2023г. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Същото е продължило за период от 6 месеца, като впоследствие е прекратено поради несъставомерност на деянието. През този период на ищеца е отнето по административен сред свидетелството за управление на МПС, като междувременно по повод образуваното наказателно производство ищецът е бил и задържан от полицейските органи в ареста на Пето Ру на МВР за около пет часа. Безспорно е, че на ищеца не е повдигано обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, като същият е разпитван в наказателното производство като свидетел. В първата инстанция са ангажирани гласни доказателства, като разпитания по искане на ищеца свидетел е посочил, че последният му се е оплакал, че е бил задържан и са му отнели книжката, след която случка ищецът спрял да излиза и станал некомуникативен. От показанията се установява, че свидетелят помагал на ищеца с работните му ангажименти, при които е било необходимо 4 шофиране на лек автомобил. От разпита му става ясно, че поради случилото се ищецът имал проблеми със семейството и с работата си, приятелите му започнали да смятат, че употребява наркотици, довело до отдръпване на ищеца се отдръпнал от тях. Свидетелят е заявил, че ищецът се успокоил, след като му върнали книжката, но до тогава изпитвал постоянни притеснения.