Решение № 4417 от 29.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4417

Хасково, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260700690 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А. А. – [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ, срещу Решение №2069/28.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди, че същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложил подробно бежанската си история пред административния орган, но тя била възприета неправилно. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор ,депозиран чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет –подадени чрез СДВНЧ-София с вх. №105400-3769/18.09.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх.№3790/26.09.2024г., М. А. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№34838/26.09.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) А. А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място] обл. Х..

На 26.09.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената М. А. А. А., роден на [дата]. в [държава], [населено място] обл. Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, със ***образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, брат и сестри на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в [държава].

С писмо с рег.№ 34838 /02.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-20833/30.12.2024г. (рег. №34838/02.01.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 15.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ 34838 /15.01.2025г. В хода на интервюто, жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал в себе си документи за самоличност. В България имал вуйчо, който работел като лекар в Стара Загора. Напуснал [държава] в началото на м. септември 2024г. нелегално за [държава], където останал около 10 дни. Влязъл в България нелегално на 10.09.2024г. Два дни след като преминал на българска територия потърсил закрила от властите в София. До напускане на страната живял в селото, където бил роден - [населено място] обл. Х..Тогава селото и района се намирали под контрола на редовната армия, а сега - под контрола на новото правителство. Не бил свидетел на военни действия и сражения. Не искал да се връща в [държава], защото домът му бил унищожен и нямало кой да се грижи за семейството му, освен него. Трябвало да работи тук и да им помага финансово. Не бил [семейно положение] . Не бил подавал молба за закрила. Арестуван бил през 2016г. за период от една година и бил в затвор, но задържането било по погрешка, поради съвпадение на имена. След като разбрали, че са объркали, го освободили на 27.12.2017г. чрез адвокат. Не бил осъждан. Нямал проблеми заради религията си или етническата си принадлежност. Нямали проблеми с официалната власт в [държава]. Не бил отбил военна служба и не бил търсен за мобилизация, защото бил студент. Родителите, брат му и сестрите му били в [държава], в родното им село. Не бил членувал в политическа партия или организация. Като студент не работел, но след като го освободили от ареста започнал като общ работник, за да събере пари и да напусне [държава]. Не бил преследван от групировки в [държава]. Напуснал заради войната. В [държава] народа бил разделен, а той не искал да е на ничия страна, искал да живее нормално. Лично към нето нямало отправена заплаха, нито към семейството му. На въпроса оказвано ли му е насилие посочил, че докато бил задържан от предишната власт, го ударили. Подал молба за закрила в България, защото вуйчо му бил тук от преди тридесет години и имал гражданство. Казал му, че ще му намери жилище и работа.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №34838/25.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. А.. Решението е връчено на лицето лично на 13.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 20.03.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което в случая го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ по визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ, а сочените от кандидата такива за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.