Решение № 18 от 06.02.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. П., 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243130200448 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р. М. В. с ЕГН ********** срещу Заповед № 324зз-295/13.11.2024 г. на С. Д. – инспектор в ОИП при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

В жалбата се твърди, че задържането на жалбоподателя е незаконосъобразно, поради издаването на заповедта от некомпетентен орган при съществено нарушаване на административно-производствените правила, неправилно приложение на материално-правните разпоредби, вкл.КЗПЧОС и несъответствието й с целта на закона, за което се излагат и подробни аргументи. С оглед така посочените основания се иска заповедта да бъде отменена.

В съдебни заседания, жалбоподателят не се явява, като процесуалният му представител, поддържа подадената жалба, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да бъде отменена като сочи и доразвива доводи свързани с незаконосъобразност на същата. Отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, ПИ при ОИП на ОД на МВР - инсп.С. Д. , чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт Г., оспорва жалбата, а във фазата по същество на същото, моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с получен на 13.11.2024 г. сигнал в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна, свързан с превоз на дървесина в количества 1 по-големи от посочените в превозния билет и разтоварването й на конкретна борса в гр.П., от фирма „В. 05“ЕООД, с.Т., полицейски служители от отдела, сред които и св.Б. предприели действия за проверка на същата. Свидетелят и ответника заедно със служител на ДАНС отишли на място в гр.П., където започнали да наблюдават влизащите в борсата МПС-та. Същите възприели пристигането на товарен автомобил с рег.№ *** с прикачено ремарке с дървесина. При извършена справка в Изпълнителната агенция по горите било установено, че същата се превозва от „В. 05“ЕООД, с.Т. и е с издаден превозен билет, но визуалната оценка на свидетеля установила несъответствие между посоченото в билета и натоварената на МПС-то дървесина и предпоставило и предприемането на действия на полицейските служители за проверка на същата. Били изискани от намиращите се на място служители в склада придружаващите документи автомобила свързани с превоза на товара, като се установило, че фирмата извършваща превоз „В. 05“ЕООД , като с оглед проверка на посоченото количество дървесина в представения превозен билет, издаден от Б. Б. – служител в ТП „ДГС“-П., св.Б. извършил пространствено замерване с рулетка на натоварената дървесина, което показало положителна разлика от 17 куб.метра между отразеното в билета количество от 40 куб.метра. Предвид установеното били уведомени съотв.ръководни органи и взето решение да се предприемат действия за образуване на ДП за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, както и било сторено на осн.чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие.

Същият бил извършен от 17,00 до 17,50 ч. в присъствието на Р. В., който след паркирането на ППС-то, което лично управлявал в складовата борса, напуснал същата, но след телефонно обаждане веднага пристигнал и присъствал при провеждане на огледа. След приключването му полиц.служители и В. отишли в РУ-П., където били проведени беседи с Б. Б. и Р. В., който и отказал да дава обяснения и двамата били задържани.На жалбоподателя В. била съставена Заповед № 324зз-295/13.11.2024 г. на ПИ при ОИП на ОД на МВР - инсп.С. Д. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 16:10 ч. На жалбоподателят било връчено копие от заповедта с посочено в същата правното основание за задържането му, а именно – ДП № 446/13.11.2024 г. по описа на РУ-П. по чл.235, ал.2 от НК.

Видно от приложената към делото Заповед № 324зз-295/13.11.2024 г , ведно с останалите документи във връзка със задържането на жалбоподателя, същата е била издадена на 13.11.2024 г. от ПИ при ОИП на ОД на МВР инсп.С. Д., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя Р. М. В. с ЕГН ********** за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ П.. Заповедта е подписана от задържаното лице, като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания, както и освобождаване на задържаното лице - в 07:15ч. на 14.11.2024 г.

Приетата фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство.Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – полицейския служител св.Б. касателно основните относими към предмета на делото факти и обстоятелства колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел, така и писмените доказателствени източници.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Същата е допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на която и да е от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – инспектор С. Д. с длъжност „разузнавач IV степен в сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР и явяващ се и компетентен такъв по см. на чл.72 от ЗМВР. Овластяването по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР произтича пряко от закона и без нарочна заповед от съответния орган по чл. 158 или чл. 159 от МВР, поради което правомощията на полицейския орган да издаде заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР не е ограничена по време и територия, противно на изложеното възражение от проц.представител на жалбоподателя в подкрепа на обратното.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, като съгласно и разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от Закона задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по ЗМВР.

В оспорената заповед са посочени по смисъла на чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР правните основания за задържането на жалбоподателя, а именно чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР", съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като са вписани и фактическите такива, описани като „ДП № 446/13.11.2024 г. по описа на РУ-П. по чл.235, ал.2 от НК“.

В конкретния случай, според настоящия състав така изложените в същата фактически основания от една страна не покриват формалните изисквания на чл.74, ал.2, т.2, предл.първо. Посочване номер на образувано досъдебно производство по чл.235, ал.2 от НК, с разпоредба несъответна на тази за която е водено ДП и без дори и минимално словесно обективиране в съдържателен аспект на вписаното не могат да покрият нужните за това стандарти. Безспорно е, че в началото, при образуване на ДП, определяне правната норма на съотв.състав на престъпление е прерогатив на разсл.орган, 3 който едва след събирането на доказателства при предявяване/ако прецени/ на обвинение прецизира същата, като е безспорно и че такава е посочена от същия като чл.235, ал.1 от НК, както и че лицето съставило обжалваната заповед не е разследващ орган. Същото и като такова няма принципно задължение да описва прецизно изпълнителното деяние и правната му квалификация при задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Именно и поради това обаче, както и с оглед задържаното лице да разбере основанието за своето задържане , законодателят е предвидил изискване за фактическо описание на същото, което следва да бъде направено по начин позволяващ в достатъчна степен яснота на конкретните причини. Такава не може да се приеме за налична в случая с единствено цитирано образувано ДП и то с грешно посочване на деянието, предмет на разследването и което ДП е станало факт близо час след вписания като начален такъв на задържането, още повече и че съставителя за фактическо обстоятелство се е позовало именно и на посоченото ДП и състав от НК. В този смисъл и вписаното в обстоятелствената част на заповедта "ДП № 446/13.11.2024 г. по описа на РУП. по чл.235, ал.2 от НК" не може да бъде фактическо обстоятелство, обосноваващо прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на разпореденото задържане това досъдебно производство все още не е било образувано.

Съдът съотнесе към конкретиката по случая и изложеното в Решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България, в което е посочено че чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (§46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за Съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с принципа на защита от произвол (§ 47). По арг. от § 48 от цитираното Решение при проверка на представените по делото документи и материали от ДП дали не се съдържат в тях мотиви за задържането, така, че да може да определи дали тази информация може да убеди обективен наблюдател, че полицейският орган, постановил задържането, е имал основания да подозира, че В. може да е извършил престъплението посочено в заповедта, респ. в ДП, съдът не намери такива. В случая се установи, че хронологията на събитията е предпоставена от получен сигнал за конкретна фирма и в последствие от визуална преценка, последвана от измервателна такава на количество превозена дървесина на оперативен работник, като при извършването на огледа на местопроизшествие сложил и началото на ДП на който е присъствало и задържаното лице реално единствено са фиксирани линейно намиращите се на влекача дървени трупи.

От друга страна, наред с посоченото съдът намира и че в конкретния случай приложената ПАМ, не се оправдава от никоя от необходимите и нужни законови функции, доколкото и по правната си същност задържането под стража на основание л.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.