Решение № 1135 от 11.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120106906 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (към настоящия момент „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД) против Я. Т. И., с която са предявени два установителни иска.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който ответникът твърди, че исковете са недопустими, респективно неоснователни.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2023 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Я.

Т. И., в качеството на потребител, е сключен договор за кредит № *** (за краткост Договора), по силата на който на И. е отпуснат кредит в размер на 4000 лева, който следва да бъде погасен на 24 месечни погасителни вноски, като първата е платима на 26.06.2023 г., а последната на 26.05.2025 г.

Отпуснатият кредит от 4000 лева се изплаща по следния начин: 2 488,46 лева паричен превод към Я. И. за усвояване на каса на EasyPay; 1511,54 лева за погасяване на парични задължения на И. към „ЮтеКредит България“ ЕООД по договор за кредит № ***.

1

Според Договора ГПР е в размер на 56,41 %, а лихвеният процент е фиксиран – 22 %.

Потребителят дължи и такса за разглеждане, която е в размер на 1188,48 лева. Тя се дължи в деня на подписване на Договора, но се възстановява от потребителя с дължимите месечни погасителни вноски. Общият размер на всички плащания е 6170,38 лева. Неразделна част от Договора е погасителен план, като видно от същия всяка погасителна вноска включва: част от главницата; договорна лихва и част от такса за разглеждане. Неразделна част от Договора е и рамково споразумение за потребителски кредити № 880857169/22.03.2023 г. (за краткост ОУ).

Установява се от показанията на свидетеля М. Г. И., че същата получава през октомври 2023 г. по пощата писмено уведомление от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с което дружеството обявява цялото неизплатено задължение по Договора за предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на получаване на уведомлението, което към 16.10.2023 г. е в общ размер на 5632,44 лева, от които: 3727,17 лева неплатена главница;

178,11 лева неплатена възнаградителна лихва до момента на предсрочната изискуемост;

1089,44 лева неплатена комисионна, свързана с Договора; 76 лева такси, съгласно тарифа за такси и комисионни на дружеството; 2,65 лева обезщетение за забава. В уведомлението се посочва банкова сметка на дружеството в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по която могат да бъдат доброволно погасени задълженията по Договора.

На 27.10.2023 г. свидетелят М. И. заплаща по сметката, посочена в уведомлението, сумата от 3979,28 лева, като в платежното нареждане е посочено основанието за плащане, а именно – „Дог. за кр. I*** главница – 3727,17, такса – 76 лв., лихва – 176,11 лв. Пълно погасяване. Задължено лице Я. Т. И., ЕГН ***“. Въпреки това, според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, „ЮтеКредит България“ ЕООД разпределя платеното за погасяване на: главница – 3093,82 лева; възнаградителна лихва – 136,72 лева; такса за разглеждане – 99,04 лева; такса напомнително писмо – 635,14 лева; лихва за забава – 14,65 лева.

На 23.08.2024 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) със страни „ЮтеКредит България“ ЕООД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер), по силата на който вземания на цедента по Договора са прехвърлено на цесионера, както следва: главница 633,36 лева; лихви по кредита – 41,40 лева; неустойки – 51,30 лева; еднократна такса за разглеждане – 990,40 лева. Според пар.4, т.3 от договора за цесия цедентът изрично се задължава да упълномощи цесионера с правото за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят. По делото е прието и пълномощно от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с което упълномощава ищцовото дружество да уведомява длъжниците, описани в приложение № 1 към договор за цесия, сред които е ответникът И.

По делото е прието като приложение към исковата молба уведомление за цесия, което изхожда от ищцовото дружество, адресирано до длъжника ответник, съдържащо информация за цесията и което е получено от ответника, заедно с книжата по делото.

На 18.08.2025 г. е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И., по което е образувано ч. гр. дело № 2

889/2025 г. по описа на РС – Бяла, по което на същата дата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 422, с която разпорежда длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 633,36 лева – главница по Договора за периода от 26.01.2025 г. до 26.05.2025 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането; 41,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.01.2025 г. до 26.05.2025 г., ведно със законна лихва за период от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането. Тъй като длъжникът депозира в срок възражение против за заповедта за изпълнение, заявителят предявява установителни искове, по които е образувано настоящото производство.

Считано от 02.12.2025 г. ищцовото дружество е с променена правна форма, като вече е акционерно дружество - „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК – 208597211, което обстоятелство следва да намери отражение в диспозитива на решението.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза до август 2023 г. ответникът е погасил главница в размер на 272,81 лева, като е просрочил вноски с падеж 26.08.2023 г. и 26.09.2023 г.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни (показанията на свидетеля М. И.) доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Надлежно е въведено възражение от ответника за нищожност на Договора поради неправилно посочване в него на общия размер на кредита и на ГПР.

По уведомяването на ответника за цесията:

Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство, като мотивите за това са следните:

Видно от съдържанието на уведомлението за цесия (л.46 от исковото производство), то изхожда от ищеца, т.е. от „новия“ кредитор. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о. Налице е връчване на уведомлението за цесията на ответника с получаване на препис от исковата молба с приложенията й, поради 3 което цесията е произвела действие по отношение на ответника.

По съществото на спора:

Възражението на ответника, че Договорът е нищожен поради неправилно посочване в него на общия размер на кредита и на ГПР е неоснователно. В Договора ясно са посочени размерът на кредита (4000 лева) и начинът на усвояване на средствата. Таксата за разглеждане се включва в ГПР, видно от ОУ.

С определението по чл.140 от ГПК съдът изрично указа на страните, че на основание чл.7, ал.3 от ГПК следи служебно за неравноправни клаузи в договора за кредит.

Според чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита. Договорът формално съдържа посочване на лихвения процент.

Според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвидената в Договора такса за разглеждане според дефиницията в ОУ е дължима за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменение на споразумението. Следователно, таксата се дължи за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по преглед на искането за кредит, осигуряване на средства и сключване на договор за кредит, са действия по усвояване, а тези по изменение на споразумението са действия по управление на кредита. Законът забранява в тези случаи да се дължи такса. За тези действия не може да се уговаря отделна такса, те следва да се калкулират като част от договорната лихва.

Видно е от погасителния план, че таксата за разглеждане е част от месечната вноска, заедно с главницата и лихвата. По същество таксата представлява добавка към печалбата, т. е. скрита възнаградителна лихва, дължима наравно с договорената лихва. При справка в общодостъпен кредитен калкулатор при зададени параметри 4000 лева отпуснат заем, 24 месечни погасителни вноски и размер на вноска от 257,04 лева, лихвеният процент по кредит е 45,62 %, т.е. много по-висок от посочения в Договора.

На следващо място, заблуждаващо в Договора е записано, че когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, той не е длъжен да заплати таксата за разглеждане. Това изречение противоречи на уговореното, че таксата трябва да се плати с дължимите месечни вноски и се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина.

След като таксата за разглеждане представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита, то неправилно в Договора е посочен годишен лихвен процент. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Неточното посочване на лихвен процент лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Ето защо, и на основание чл.22 Договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно 4 посочване в Договора на годишен лихвен процент.

С оглед горното ответникът дължи само чистата стойност на кредита (чл.23 от ЗПК) или 4000 лева, но е платил по Договора общо 4547,24 лева, т.е. повече, поради което дружеството ищец няма вземания за главница и за договорна лихва и исковете следва да бъдат отхвърлени.

Дори и да се приеме, че Договорът не е недействителен, то исковете отново са неоснователни, като мотивите за това са следните:

Ищецът претендира вземания за главница и за договорна лихва. Кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем преди сключване на договора за цесия, поради което цесионерът е обвързан от тази промяна в Договора, защото предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план. Според т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно след октомври 2023 г. ответникът не дължи възнаградителна лихва и само на това основание установителният иск за вземане за договорна лихва за периода 26.01.2025 г. – 26.05.2025 г. следва да бъде отхвърлен.