Решение № 6967 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6967 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100107037 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по предявени от Б. Д. П. срещу Прокуратурата на Република България обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл.86 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника за: сума в размер на 150 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 25.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 8980,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, Твърди се, че срещу ищцата е инициирано наказателно преследване и повдигнато обвинение за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.93, т.1, б.„Б" от НК.

Процесуално-следствени действия спрямо нея са предприети още на 13,05,2011год. След многократно разглеждане на делото е постановено решение №744/25,10,2023го., по ВНОХД №2841/2023год. по описа на СГС, НО, 15 състав , с което е потвърдена оправдателна присъда по НОХД №10793/2019год. от СРС, НО, 93 състав.

Поддържа да е налице фактическият състав на отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение. Наказателно преследване е продължило в периода от 13.05.2011г. до 25.10.2023г., с обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, което е причинило на ищцата неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, тревожност, напрежение, страх от осъждане, разстройство в адаптацията и др. Във връзка с наказателното производство за ищцата са настъпили и имуществени вредитранспортни разходи за самолетни билети, с оглед участие в насрочени съдебни заседания и процесуално- следствени действия.

1

Съобразно изложеното е претенция. Претендира разноски. заявено становище за основателност на исковата

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Прокуратурата Р.България, в който се излага становище за неоснователност на исковата молба. Сочи да не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Оспорва от наказателното преследване да са настъпили имуществени вреди —разходи за самолетни билети, тъй като ищцата сама е решила да напусне страната.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 21,07,2009 г. на прокурор при СГП е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 8603/2009 г. по описа на СГП за извършено до 15,07,2009 г., в условията на продължавано престъпление, присвояване на чужди пари – 250861,33лв. и 155000,00евро, връчени му качеството на длъжностно лице – специалист „Банкови операции“ комплексно гише и главна каса към Банка ДСК ЕАД Регионален център „СофияЗапад“, Финансов център „Калоян“, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 вр. чл. 26 от НК.

Ищцата е разпитана като свидетел по ДП 5341/2009год. на 14,04,2011год.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04,05,2011год. ищцата е привлечена като обвиняем.

С постановление 13,05,2011 год. е извършен разпит на обвиняем на ищцата и е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000,00 лв., потвърдена с Определение от 08,06,2011 год. по ч.д. № 2485/2011 г. по описа на СГС.

Срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт от 15,11,2011 г., по който е образувано НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти състав.

С присъда № 89/11,03,2013 г. по НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти състав ищцата е била призната за виновна в извършване на престъплението, в което е била обвинена, като е била осъдена на седем години „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим в затворническо общежитие закрит тип и е лишена от право да заема длъжност, свързана с материална отчетност за срок от три години.

С решение от 16.12.2013 г. по ВНОХД № 969/2013 г. на САС /л. 201/ присъда № 89/11,03,2013 г. по НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Видно от разпореждане от 07,11,2014 г. по НОХД № 9557/2014 г. срс, 93св. /л. 133/ след връщане на делото на прокуратурата срещу 2 ищцата е внесено ново обвинение за извършено длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т.

1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.

С постановление от 19,05,2017 г. по ДП № 5341/2009 г. /л. 136/ ищцата отново е била привлечена като обвиняем за извършеното престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“.

На 19,06,2017 г. е била разпитана в това й качество. С постановление от 19,12,2017 год. е било извършено ново привличане на ищцата като обвиняем, като е потвърдена наложената мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв. и ищцата отново е била разпитана в това й качество.

Образувано е НОХД № 10793/2019 г. по описа на СРС, 93 състав /л. 152/.

С присъда от 16,12,2021 г. по НОХД № 10793/2019 г. на СРС, НО, 93-ти състав /л. 318/ ищцата Б. Д. П. е призната за невиновна, в това, че в периода от 11.06.2009 г до 08.07.2009г., в гр.София, ул. „*******, Финансов център „Калоян“ на Банка ДСК ЕАД, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари- на Банка „ДСК“ ЕАД - сумата от 177 770 евро с левова равностойност 347 687.90 лева, връчени в длъжностното й качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК.

С присъда № 01,06,2022 г. по ВНОХД № 675/2022 г. по описа на СГС /л. 320/ първоинстанционната присъда е отменена, като ищцата е призната за виновна в извършване на престъпленията, за които са й повдигнати обвинения, като е била осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и лишена право да заема длъжност, свързана с материална отчетност от три години.

С решение от 15,05,2023 г. по н.д. № 694/2022 г. по описа на ВКС присъдата по ВНОХД № 675/2022 г. на СГС е отменена, като делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане на делото. С окончателно решение от 25.10.2023 г. по ВНОХД № 2841/2023 г. на СГС /л. 327/ първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена.

От заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че вследствие на повдигнатото обвинение при ищцата се е наблюдавала първоначална реакция на остро стресово разстройство, стартирала през 2009г., която е персистирала във времето и е преминала в посттравматично стресово разстройство. Установеното разстройство на адаптацията е резултат от тази травма, като същото е с устойчиви симптоми, хронифицирали във времето, от една страна поради липсата на системно лечение (лицето е било в невъзможност да се лекува), от друга страна поради продължаващия период на виктимизиращи събития (над 12 години) съпроводени с тревога, страх и травматична симптоматика. Потвърждение на така описаните състояния са и резултатите от проведеното тестово изследване, като се потвърждават състояния като: невротично състояние на равнище на безпокойство и тревога, високо равнище на тревожност и страх, 3 средно изразена степен на личностова неприспособимост, желание за промяна, безпомощност, афективна отчужденост от реалността, депресивност, вегетативни разстройства, умерено изразена депресия, лека до умерена степен на тревожност в скалите: страх от негативни оценки и възприятия за възбуда в поведението и тревожност при изпълнението, смущения в съня и храненето.

При ищцата се наблюдава емоционален дистрес довел до тревожност, депресия, травматично разстройство, хронифицирало и довело до разстройство на адаптацията.

Симптомите които съпровождат това състояние при ИЛ са физически (главоболие водещо до мигрена, замаяност, световъртеж, болки в сърцето и гръдния кош, повишено кръвно налягане, учестен пулс, нервен стомах предизвикващ болки и стомашни проблеми, мускулно напрежение, болки в мускулите и ставите, изтръпване на крайниците, умора) и психически (депресия, честа промяна на настроението, повишен или намален апетит, трудност при вземане на решения, тревожност, апатия и безразличие, често плачене, самота, страх).

Посочва се, че наблюдаваната при ищцата симптоматика изисква дългогодишно лечение, което е крайно наложително да е съпроводено със сигурност в обкръжаващата среда, като: жилище, семейство, кариера професионално развитие, социално обкръжение.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на П. Ц. П. – син на ищцата, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията му се установява, че повдигнатото срещу ищцата обвинение е принудило ищцата да замине за Англия, тъй като не можела да си намери работа в България, като сметките й били запорирани. Свидетелят посочва, че често с ищцата са изпадали в много тежко финансово положение, като тя изпитвала трудности да посреща вноските по изтеглен от нея ипотечен кредит. Ищцата не можела да разчита на помощ от роднини и приятели, тъй като всички мислели, че е виновна и се отдръпнали от нея. Когато заминала за Англия свидетелят и сестра му останали сами в България. Създалата се ситуация наложила на свидетелят да си търси работа на 14-15 годишна възраст. Първата постановена срещу ищцата присъда е предвиждала ефективното изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за период от 7 години. Свидетелят посочва, че това изключително много уплашило майка му, която изпаднала в състояние на истерия.

Обвинението повлияло изключително негативно на ищцата в психологичен план – изпадала в депресии, често започвала да плаче, била постоянна подтисната и притеснена. Активно избягвала полицията от страх, че може да бъде вкарана в затвора.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на И.П.М. – фактически съжител на ищцата, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Посочва, че с ищцата се запознали през 2011 г., след като вече й е било повдигнато обвинение. Към този момент животът на свидетеля е бил съсредоточен в Лондон, Англия. Вследствие на повдигнатото обвинение ищцата била в много тежко положение. Не можела да си намери работа, близките й обърнали гръб, постоянно се налагало да търпи подигравки и подмятания както от съседи, така и от роднини. Родителите й се настроили срещу нея, особено след първата присъда.

Първоначално изпитвала трудности при адаптацията към живота в Англия, не можела да научи езика и й се е наложило да полага нискоквалифициран труд.Налагало се да пътува до 4

България над 40 пъти.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т.

3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр. 7/2018 г. /, обуславящи основателността на исковата претенция за претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди и настъпването на имуществените вреди както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.