Решение № 12065 от 20.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10561/2023
- Вид
- Решение № 12065
- Подписан
- 20.06.2025
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13 · Закон за здравето
- чл.3, т.2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 12065 гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110110561 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Н. Г., ЕГН **********, в качеството му на законен наследник на Н. Г. П., починал на *** г.- бивш собственик на топлоснабден имот - Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, с която ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 353,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 69,51 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г.; сумата от 19,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на законен наследник на Н. Г. П., починал на *** г. бивш собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна 1 енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай, че не бъдат платени в същия 45-дневен срок от издаването на ОФ. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „БРУНАТА“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.
Ищецът е представил писмени доказателства с които разполага, като е направил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за снабдяване със СУ, за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период, както и за изискване по реда на чл. 192 ГПК да се от Столична община, район ***, да представи документ за собственост на процесния Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Н. Г., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. И. Е.-М., с който оспорва искът като недопустим, респективно като неоснователен и недоказан по размер. Поддържа, че изначално исковата молба е предявена срещу починало лице, поради което не се касаело за нередовност на исковата молба, а за недопустимост на исковата претенция поради липса на пасивна процесуална легитимация. Сочи, че ищецът не е приложил доказателства, от които да е видно чия е собствеността върху процесния имот. Оспорва се ответникът да е клиент на ТЕ на ищцовото дружество. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните. По делото липсвали данни да е извършван реален отчет на уредите в процесния имот. Не било ясно как е извършвана услугата по дялово разпределение и от кого, нито как е формирана стойността на конкретно начислените суми за ТЕ. Релевира се възражение за погасителна давност.
Ответникът не възразява да се изслушат поисканите от ищеца експертизи, като поставяне допълнителна задача към вещото лице по ССчЕ.
Третото лице-помагач на ищеца – „БРУНАТА“ ООД не изразява становище по делото, но представя по реда на чл.190 от ГПК относимите за топлоснабдения имот и период, документи касаещи дяловото разпределение.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено следното:
2
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищецадоставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана, като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за положителни факти.
От събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща водоснабдяване. вода или пара за отопление, климатизация и горещо
По делото е приет като доказателства Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от ДЖФ от *** г., видно от който процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, район ***, ***, е бил закупен от Н. Г. П. и съпругата му Х.И. Г.а.
Прието е по делото удостоверение за наследници на Н. Г. П. /приложено на л.42 от делото/ от което се установява, че същия е починал на *** г., като вдовец, и е оставил за свой единствен наследник сина си В. Н. Г., с ЕГН **********, т.е. настоящия ответник по делото.
3
От приетото по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки на ответника В. Н.
Г. /приложено на л.125-127 от делото/ се установява, че същия е разведен, родителите му са починали, съответно майката Х.И. Г.а на *** г., а бащата Н. Г. П. – на *** г., като В. е единствен техен наследник, няма братя и сестри.
По делото е представена и приета също Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 01.06.1998 г., в която В. Н. Г. е декларирал, че е единствен собственик на процесния апартамент № 4 на осн. договор за дарение, съгласно нотариален акт № 15 от 01.04.1986 г.
При съвкупния анализ на посочените по-горе писмени доказателства се установява, че след 1986 г. единствен собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ***, ***, представляващ Апартамент № 4, се явява ответника по делото В. Н. Г. и следователно същия е потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия, респ. клиент на ищцовото дружество в процесния период. Косвено за това свидетелства и вписването на ответника В. Г., като собственик на ап.4, в Списъка на етажните собственици по време на проведеното ОС на ЕС от 11.09.2002 г. във връзка с избора на ФДР /на л.16,17 от делото/, макар да не е присъствал лично /липсва подпис срещу името му/.
Следователно изцяло неоснователни се явяват въведените от особения представител на ответника възражения за по делото липсват доказателства за принадлежността на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Следователно от писмените доказателства по делото в съвкупност се установява безспорно, че след смъртта на бившите собственици на процесния апартамент № 4 – Н. П. и Х. Г.а, последните са наследени от единствения си наследник по закон и техен син – В. Н. Г., който и в това си качество би се явил единствен собственик, по наследство на процесния недвижим имот. По делото няма доказателства ответника да е изгубил собствеността върху имота в периода между 2019 и 2021 г. Ето защо съдът приема, че именно посочения от ищеца като ответник по делото В. Н. Г., като собственик на процесния имот, се явява и потребител на ТЕ и ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в имота ТЕ, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
От приетите по делото доказателства, в т.ч. изслушаното заключение по СТЕ, се установява, че в процесния апартамент през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. не доставяна ТЕ за отопление и подгряване на БГВ. Единственият разход за ТЕ, който е начислен за апартамент № 4 е за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, който пък е изчислен по емпиричен начин, съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредбата за топлоснабдяването, като същата е разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента – 205 куб.м. и този на ЕС – 3922 куб.м.
От приетите от ФДР „Бруната“ ООД, документи, се установява, че в процесния апартамент № 4 за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. не е осигурен достъп за реален отчет, но такъв не е бил и необходим, предвид липсата на потребление за отопление и топла вода, видно и от приетите по делото 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия и заключението на СТЕ. Тоест, разпределената ТЕ за сградна инсталация е в 4 съответствие с нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването и отчитането му, относима към процесния период.
По делото са приети 2 бр. съобщения към фактури № **********/31.07.2020 г., видно от която за отоплителен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 191,42лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната дължи сума за реално консумирана топлинна енергия от 188,80 лв., която е платима до 14.09.2020 г.
От ОФ № 1013960824/31.07.2021 г. се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 184,47 лв., а след изравняването абоната дължи доплащане на сума от 182,69 лв., платима до 14.09.2021 г.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуални справки за използвана топлоенергия за процесния период за аб. № ***–2 бр.; констативен протокол за неосигурен достъп за отчет – 2 бр. и заключението на СТЕ, е че разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните за изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.