Решение № 15 от 16.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Б. 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Росица Бункова

Атанас Маскръчки при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно административно наказателно дело № 20221200601007 по описа за 2022 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на адв.А. Т. в качеството й на защитник на обвиняемия В. Л. Ч., украинец, живущ в гр.С. и е за проверка на решение № 118 от 05.07.2022 год., постановено по адм.нак. дело № 635 от 2021 год. по описа на РС С..

С цитираното решение обвиняемия В. Л. Ч. /V. C./, роден в У. е признат за виновен в това, че на 16.01.2019г., около 19,00 часа в гр. С., общ. С., обл. Б. район „П. Х." №27, ет.1, ап.10 не е изпълнил Заповед за защита № 17 от 15.10.2018г., издадена по гр.д. № 736/2018г. на РСС. на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие, по силата на която на В. Ч. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си И. А. Ч.а, гражданка на Република У., постоянно пребиваваща в Б., с адрес в гр. С., общ. С., обл. Б. район „П. Х." № 27, ет. 1, ап. 10 и спрямо сина си Д. Ч., роден на ***г., като му се забранява да приближава съпругата си И. Ч.а и сина си Д. Ч. на помалко от 500 /петстотин/ метра входната врата на обитаваното от тях жилище, да приближава по-малко от 500 /петстотин/ метра местата за социален отдих, които те посещават за срок от 9 /девет/ месеца, считано от 15.10.2018г., като приближил на по-малко от 500 /петстотин/ метра до сина си Д. Ч. и входната врата на жилището, което обитавал и в което се намирал Д. Ч., находящо се на адрес гр.С., общ.С., обл.Б. район „П. Х.'№27, ет.1, ап.10, като въпреки отправените предупреждения от свидетелката А. Б., останал вътре в апартамента и не го напуснал до момента на сигнализирането на телефон 112, поради което и на основание чл. 296, ал.1, пр.2 от НК, вр. с чл. 78а от НК, вр. чл. 378, ал.4, т. 1 от НПК, решаващият съд го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

1

Недоволен от така постановеното решение, защитника на Ч.- адв.А. е депозирала в срока за обжалване жалба срещу посоченото решение, в която бланкетно, без мотиви се твърди, че решението на РС С. е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се сочи, че обвиняемия не е осъществил състава на престъплението по чл.296,ал.1 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна и се иска неговата отмяна и оправдаването на Ч. по така повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват нито подсъдимия, по отношение на когото и делото в първата инстанция е разгледано задочно, нито защитника.

Представителя на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Твърди, че тя не съдържа никакви конкретни оплаквания, а от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че обвиняемия е осъществил състава на престъплението по чл.296,ал.1 от НК.

Прокурорът намира, че решаващия съд е постановил едно мотивирано решение, в което е изложил пълен доказателствен анализ, вкл. и за предпоставките за приложението на чл.78а от НК и е наложил административно наказание „глоба“ в минимално предвидения от закона размер, поради което и пледира решението да се потвърди от въззивната инстанция.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в жалбата и становището на представителя на Окръжна прокуратура, след като се запозна с доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакуваното решение, намира следното:

Фактите по делото, такива, каквито са описани в предложението на Районна прокуратура С. са приети и от районният съд, защото се установяват по несъмнен начин въз основа на доказателства, събрани по предвидения процесуален ред, споделят се и от настоящата инстанция и са следните:

Обвиняемият В. Л. Ч. /V. C./ е роден на ********** г. в У., като има и адрес в Р.Б. - град С., улица „П. Х.“ №27, ет.1, ап.10. Същият е неосъждан и има ЛНЧ***. Същият имал сключен в У. граждански брак със свидетелката И. Ч.а, като имат и две деца- свидетелката А. Б. и Д.

Ч.. Поради обстоятелството, че Д. бил с влошеното здравословно състояние, а климатът в гр.С.- подходящ за заболяването му, обвиняемия и съпругата му решили да се преместят да живеят в гр.С., като закупили и апартамент в хотел „Ш.“ с административен адрес - град С., район „П. Х.“ №27, ет.1, ап.10.

Отношенията между съпрузите Ч.и се влошили и свидетелката И. Ч.а подала молба за развод, като същевременно с това и на 13.06.2018год. Ч.а подала и молба за издаване на заповед за защита срещу обвиняемия Ч., с която на същия да бъде забранено да се доближава както до нея, така и до синът ми Д. Ч. и обитаваното от тях жилище и места за социални контакти. По постъпилата молба било образувано гр.д. №736/2018г. по описа на РС С., като на същата дата - на 13.06.2018г. била издадена заповед за незабавна защита, с която Ч. се задължавал да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо И. Ч.а. С издадената заповед Ч. се отстранявал от съвместно обитаваното с И. Ч.а жилище в град С., район „П. Х.“ №26, ет.4, ап.10 и се забранявало на Ч. да се приближава на по-малко от 500 метра от съпругата И. Ч.а, както и на по-малко от 500 метра от вратата на жилището, намиращо се в град С., район „П. Х.“ №26, ет.4, ап.10. Заповедта за незабавна защита била връчена лично на Ч. на 15.06.2018г. На 15.10.2018г. по образуваното гр.д.№736/2018г., по описа на РС С. било постановено Решение №2764, с което била уважена молбата на И. Ч.а и била издадена заповед за защита от домашно насилие. Съгласно същата обвиняемия Ч. се задължавал да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо И. Ч.а.

2

Била наложена забрана на обвиняемия Ч. да приближава на разстояние по-малко от 500 метра съпругата си И. Ч.а и детето си Д. Ч.. Наложена била забрана на обвиняемия да приближава на по-малко от 500 метра от входната врата на обитаваното от И. Ч.а и Д. Ч. жилище, както и забрана на Ч. да приближава на по-малко от 500 метра местата за социални контакти и отдих, посещавани от И. Ч.а и Д. Ч.. Бил определен срок от девет месеца на действие на издадената заповед в частта, с която се налагат мерки за забрана.

Въз основа решението на съда била издадена Заповед за защита, която била връчена на защитника на обвиняемия Ч. в гражданското производство на 31.10.2018г.

Против постановеното Решение и издадената въз основа на същото Заповед за защита била депозирана жалба от обвиняемия Ч. на 06.11.2018г. По постъпилата жалба било образувано въззивно гражданско дело №992/2018г. по описа на ОС Б. По така образуваното производство на 22.01.2018г. било постановено Решение №1318, с което въззивния съд отменил решението на първоинстанциония съд в частта относно срока на действие на наложените забрани, като променил същият от девет на шест месеца. Потвърдил наложената забрана Ч. да приближава съпругата си И. Ч.а, сина си Д. Ч. на по-малко от 500 метра, както и забраната, наложена на Ч. да приближава на по-малко от 500 метра входната врата на обитаваното от И. Ч.а и Д. Ч. жилище и местата за социални контакти и отдих.

Издадената от РС С. Заповед за защита от домашно насилие е с незабавно действие, като обвиняемият Ч. бил запознат с нея, видно от подадената жалба срещу решението на съда за издаване на заповедта. В хода на досъдебното производство е изготвена графическа експертиза, съгласно заключението по която, жалбата срещу Решението на РС С. за издаване на Заповед за защита от домашно насилие №17/15.10.2018г. е подписана лично от обвиняемия Ч., който собственоръчно е изписал двете си имена.

Независимо от факта на знанието от обвиняемия за издадената заповед за защита от домашно насилие и въведените с нея забрани, на 16.01.2018г. обвиняемия Ч. пристигнал от У. в Б. и около 13.57 часа провел телефонен разговор с дъщеря си - свидетелката А. Б., в който разговор и потърсил сметка защо пребивава в жилището му - апартамент в град С., район „П. Х.“ №27, ет.1, ап.10, като Б. му отговорила, че в апартамента е при брат си Д., който живее там заедно с майка им- И.. Също така свидетелката Б. напомнила на баща си, че той не може да приближава жилището в предвид на издадената заповед за защита от домашно насилие. Въпреки това напомняне, обвиняемия Ч. още на същия ден около 19:00 часа отишъл в апартамента на посочения адрес, като там по това време се намирали двете му деца- малолетния Д. и сестра му- свидетелката Б., както и съпругът на последнатасвидетеля Б.. След като позвънил на вратата на апартамента, вратата отворила дъщеря муА. Б. и независимо от това, че тя му заявила, че нарушава заповедта за защита от домашно насилие, то обвиняемия направо влязъл в стаята, където бил синът му- Д.. Тогава свидетелката Б. позвънила на тел.112, в резултат на което и на място бил изпратен патрул от служители на РУ С. в състав свидетелите А. М. и К. В. Последните на място установили, че в апартамента е обвиняемия и след като видели, че има и издадена заповед за защита от домашно насилие арестували обвиняемия Ч..

Тези факти по делото са обективно установени, тъй като се изясняват въз основа на доказателства не само събрани по предвидения процесуален ред, но и като цяло непротиворечиви по между си.

От обективна страна писмените доказателства- приложеното по делото, гражданско дело № 736/2018 год. по описа на РС С., по категоричен и несъмнен начин установяват, че по отношение на подсъдимия е имало издадени две заповеди за защита от домашно насилиезаповед за незабавна защита от 13.06.2018 год. и заповед за защита от домашно насилие от 15.10.2018 год., съгласно която обвиняемия Ч. се задължавал да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо И. Ч.а, както и му е наложена забрана да приближава на разстояние по-малко от 500 метра съпругата си И. Ч.а и детето си Д. Ч. и му е наложена забрана да приближава на по-малко от 500 метра от входната врата на обитаваното от И. Ч.а и Д. Ч. жилище, както и забрана да приближава на по-малко от 500 метра местата за социални контакти и отдих, посещавани от И. Ч.а и Д. Ч.. Установено е от приложеното гражданско дело, че тези забрани са влезли в сила. Доказано е и по несъмнен начин, чрез заключение на назначена съдебно -графическа експертиза, че жалбата срещу Решението на 3

РС С. за издаване на Заповед за защита от домашно насилие №17/15.10.2018г. е подписана лично от обвиняемия Ч., който собственоръчно е изписал двете си имена, поради което и той несъмнено е знаел, че има издадена такава заповед, както и това, че тя е в сила към датата на деянието.

Правилно решаващия съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Б., която е и дъщеря на обвиняемия. От една страна тази свидетелка е била пряк очевидец на случилото се, изрично в телефонния разговор е напомнила на баща си забраната да доближава домът, в който живеят майка й и малолетния й брат, а от друга страна и въззивния съд намира, че показанията й обективно изясняват фактите, защото се потвърждават и от показанията на свидетеля Б. Б., който също е бил в апартамента към момента на деянието, както и от показанията на двамата полицейски служители, посетили апартамента след позвъняването на тел.112. Показанията на така посочените четирима свидетели изясняват и останалите съставомерни факти от обективна страна- обвиняемия е нарушил посочената по-горе заповед за защита от домашно насилие, тъй като е влязъл в жилището, където живеят бившата му съпруга и синът му- и двете лица по отношение защитата на които е издадена и заповедта. Между тези показания няма противоречия, като свидетелите Б.и изясняват факта, че обвиняемия е влязъл в жилището, а двамата полицейски служители- са констатирали също този факт. Правилно РС е приел, че обясненията на обвиняемия от ДП, че не знаел, че синът му е в апартамента са защитна теза, а не средство за изясняване на обективната истина по делото. Следва да се посочи, че на всички взаимно кореспондиращи си и непротиворечиви доказателства противоречат само тези обяснения. Те не се кредитират не само поради това, че се явяват изолирани от останалия доказателствен материал, а и поради това, че обвиняемия е провел телефонен разговор с дъщеря си преди да посети апартамента, при което е разбрал, че в апартамента по това време е и синът му, още повече, че последния страда от тежко заболяване, поради което и не излиза сам от дома. Независимо от това, обвиняемия е отишъл в апартамента и по този начин е нарушил заповедта за защита от домашно насилие. Действал е при условията на пряк умисъл, защото независимо от знанието, че не трябва да доближава на по-малко от 500 метра и жилището и детето Д. Ч. е отишъл там, очевидно целящ да настъпи противоправния резултат.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63122a3d-a80a-4ceb-b5e6-2005210853b3