Решение № 64 от 12.11.2021, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. И., 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20211840200446 по описа за 2021 година производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 21-0274-001058/20.07.2021 г., издадено от Началника на РУ-И. на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 9 за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

А.Д. е обжалвал наказателното постановление като оспорва фактическите констатации в акта. Твърди, че не е извършил административно нарушение, тъй като не е знаел, че управляваното от него превозно средство е било с прекратена регистрацията.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представените по делото АУАН № 387623/04.04.2021 г. се установява, че Ангел Славчев на 04.04.2021 г. около 10,10 часа е бил спрян за проверка в района на кръстовището на ул. Св. Софроний Врачански и ул. Хаджи Димитър в гр. И. докато е управлявал лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ********. При проверката било установено, че лекият автомобил е собственост на Павлин Венциславов Иванов от гр. И. и е със служебно прекратена регистрация на 29.01.2021 г., поради което и актосъставителят е приел, че то не е регистрирано по надлежния ред и Д. е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя В.Т. и свидетелят по акта Г.Г., според които автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация.

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-И. с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 21.06.2021 г. по пр. пр. № 439/2021 г по описа на РП-И. е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като Д. не е знаел, че управлявания от него 1 автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което и деянието му не е съставомерно от субективна страна.

След получаване на постановлението за РП-И. е било издадено наказателно постановление № 21-0274-001058/20.07.2021 г., с което на А.Д. за нарушение на чл. 140, ал.

1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

От представените по селото писмени доказателства се установява, че лекият автомобил „Ауди А4“, рег. № ******** на 27.11.2020 г. е бил продаден на И. П. И. и на 05.04.2021 г. е издадено свидетелството за регистрация, като към 04.04.2021 г. за автомобила е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е бил преминал годишен технически преглед.

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, като в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

От събраните в хода на производството доказателства обаче се установи, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил собственост на друго лице, което е предоставило управлението му на Д.. В случая отсъстват каквито и да е доказателства за това, че жалбоподателят е знаел или е предполагал, че управляваният от него лек автомобил е бил с прекратена регистрация, още повече, че за автомобила е имало всички необходими документи. Няма данни за това служебно прекратената регистрация да е била съобщена на собственика на автомобила.

Това дава основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че щом като деянието на А.Д. не е съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура – И. при отказа за образуване на наказателно производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено административно наказание, доколкото в принципен план носенето на административнонаказателна отговорност предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.

Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл.. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, в чийто чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя страна в т. 6 ДР АПК е предвидено, че "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на което е административният орган. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-И., което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски.

Направеното от наказващия орган възражение за прекомерност на разноските е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което и в полза на 2 жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал.2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-001058/20.07.2021 г., издадено от Началника на РУ-И., с което на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 9 на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 9 сторените разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

3