Решение № 102 от 09.07.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Провадия, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200449 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от Д. Х. Х., ЕГН ********** против наказателно постановление № 449/14.11.2024 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което му е наложена Глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 пред. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се изтъкват обширни доводи в тази насока.

В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.

Провадийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Н а 05.11.2024 г. около 18:45 часа, в с.Я., въззивника управлявал лек автомобил, „Фолксваген Пасат“ с рег.№***, собственост на Х.Д. Х. с ЕГН:

********** с адрес село Я., като поради движение с несъобразена скорост спрямо релефа на пътя /ляв завой/ загубил контрол над автомобила, излизайки извън пътното платно в ляво и се блъснал в металната профилна ограда на църквата. Настъпило пътно-транспортно произшествие с материални щети, като водачът след настъпилото пътно-транспортно произшествие не останал на място за да установи, какви са последиците от пътно-транспортно произшествие и го напуснал.

На местопроизшествието пристигнали служители на РУ-Провадия.

Св.Х. М. Х. приел, че с действията си по управление на автомобила въззивника е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и н а чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Поради това и съставил АУАН. В графата "възражения" по акта, жалбоподателят вписал, че нява такива и подписал акта.

От същия на същата дата били снети сведения в които обяснил, че при движение с автомобила му, волана засякъл и се блъснал в оградата на църквата в с.Я.. понеже се уплашил, си тръгнал. В същото сведение посочил, че не е пострадал от възникналото ПТП и нямал нужда от лекарски преглед.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от надлежна страна и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:

Съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила и при съставянето на акта за 2 установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

Съдът кредитира показанията на актосъставителят Х. М. Х., който сочи, че е посетил произшествието установил е участващия в произшествието автомобил, както и щетите които са били причинени, но водача на автомобила липсвал. Установил от разпитите на свидетелите, че автомобила причинил ПТП е на въззивника, който по-късно бил намерен в домът му. Не си личало да е пострадал и поради липсата на такова оплакване, АУАН е бил съставен за причинени материални щети. Според актосъставителя причината за настъпилото ПТП е рязко навлизане в завой, което е довело до блъскането на оградата на църквата и влизането в двора на същата, като автомобила бил спрян на сантиметри от стената на църквата. На место била една жена, която отговаряла за църквата и още няколко човека, като някой от тях споделил, че цял ден въззивника е бил в центъра на селото и е употребявал алкохол.

В хода на делото до разпит бе допуснат св.М.С. Х., познат на възззивника, който разказва, че един ден Д. Х. го потърсил с молба да го закара до болницата в гр.Варна, като това се случвало през зимата в края на 2024г. Обяснил му, че като се прибирал с колата към дома, волана му заял и се блъснал в оградата на църквата в с.Я.. понеже се уплашил, оставил колата на место и се прибрал. Споделил, че го боли лявата ръка, главата и десния крак.

Когато били на лекар, даже не можел да си вдига ръката. Посещението на лекар в гр.Варна било именно заради травми вследствие на ПТП-то. Това наложило няколко пъти да посещава лекар.

Съдът кредитира показанията на този свидетел досежно здравословното състояние на въззивника, което се потвърждава и от приложената по делото медицинска документация.

Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:

3

В жалбата си въззивника наказателното постановление. сочи на незаконосъобразност на

По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.

Въззивникът сочи още, че при постановяване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН

Съдът, противно на изразената позиция, намери, че както в АУАН, така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , с което се изчерпват елементите от състава на нарушението.

Съдът счита, че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му нарушение. Знаейки, че в отворените за обществено ползване пътища водачите са длъжни при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с характера и интензивността движението, съгл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и движейки се с несъобразената за пътната обстановка и интензивността на движението скорост е допуснал ПТП, с което е осъществил състава на посоченото по-горе нарушение.

Съдът, счита, че правилно наказващият орган е определил, че жалбоподателя е допуснал ПТП с материални щети, т. к. събитието е възникнало в процеса на движението на МПС и е предизвикало материални щети, съобразно &6, т. 30 от ДР на ЗДвП .

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, от ЗДвП задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на 4 автомобила следва да бъде отчетено, че въззивника се е движел в населеното място и разрешената скорост за движение на автомобила до 50 км. ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори, както в настоящият случай с характера със състоянието на пътя и навлизането в кръговото движение, скоростта следва да позволи на водача да спре, пред всяко едно препятствие. Именно затова скоростта не е съобразена. Скоростта не му е позволила да намали преди завой, с което е настъпил вредоносния резултат.

Законосъобразното налагане на административно наказание за неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на движението не се е съобразил със състоянието на пътя.

Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка.

По делото не са непредвидими обстоятелства. ангажирани безспорни доказателства за

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Въззивникът не е изпълнил вмененото му в тази законова разпоредба задължение да се движи със скорост, съобразена с пътните условия, за да може да спре при всяко видимо препятствие. В случая безспорно е установено, че въззивника в следствие на движението си с несъобразена скорост, е допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие, като при движение в по пътен участък в населено място с.Я. е излязъл извън пътя и се е блъснал в оградата на църквата в селото. Безспорно това не би се случило, ако автомобила бе управляван със скорост от съобразена с интензивността на движението даваща му възможност да спре пред всяко препятствие, но в настоящият случай съда не следва да установява действителната скорост на движение на автомобила управляван от въззивника. От писмените и гласни 5 доказателства по делото безспорно се установява описаната причинноследствена връзка между допуснатото от въззивника нарушение на ЗДвП и възникналия съставомерен резултат. В случая причината за неговото управление с тази несъобразена скорост са ирелевантни, доколкото същият в качеството си на водач на МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с императивните изисквания на ЗДП.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл. 179, ал. 2 от ЗДП , тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътно-транспортно произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въззивника е налице.

Предвиденото в тази законова норма наказание е „глоба“ във фиксиран размер от 200 лв. Поради това съдът намира, че размера на наказанието „Глоба“ правилно е бил определен в размер от 200 лв.

В случая не е необходимо да се посочат данни, каква е била конкретната скорост на движение на тъжителят. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. посл. ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, т. е. нормата предписва поведението, което следва да имат водачите на ППС с цел осигуряване безопасността на движението. След като скоростта, с която се е движел е направила невъзможно спирането на управляваното от него ППС и от това е настъпило пътнотранспортно произшествие, то същата е била несъобразена.

Съдът намира, че правилно АНО е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП . Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г.

Разпечатката съдържа 43 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63116206-8499-48ff-8221-b4c3ebc4725f