Решение № 164 от 09.08.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Радомир, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100257 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.

С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на стойност 251,55 лева. Сочи, че ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ответникът използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не погасил задължението си.

Наред с това, на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между 1 потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 63 557/2022 г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 19/09.01.2023 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 251,55 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 48,39 лева, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 23,78 лева – главница за периода от м. октомври 2019 г. до м. април 2021 г. и 4,90 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковите претенции, с твърдения, че в имота не е доставяна топлинна енергия, тъй като същият не е обитаван от дълги години и наред с това отоплителните тела в апартамента били демонтирани.

Сочи, че никога не е подавал молба до ищцовото дружество за присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, нито е подавал заявление за смяна на партидата, след като е придобил имота и в тази връзка твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия.

По делото липсвали и доказателства, че през процесния имот преминавали тръби от сградната инсталация, както и че целият обем на имота е „отопляем обем“ по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗЕ. Липсвали и доказателства за нормалното функциониране на сградната инсталация.

Твърди и че не е изпадал в забава за заплащане на задълженията към топлофикационното дружество, тъй като фактурите не били публикувани в интернет страницата на ищеца. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение.

Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.

По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 22.11.2022 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. В. К. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 63 557/2022 г. на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 19/09.01.2023 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Н. В. К. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация - София“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело № . г. на нотариус при Софийския районен съд, по силата на който В.С. К. е продал на Н. В. К. недвижим имот, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. 2, вх. „В“, ет. 1 и представляващ апартамент № ., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 83,19 кв. м.

По делото е представено удостоверение с изх. № 68-00-586/26.04.2016 г., издадено от ГИС – С. от което се установява, че на територията на ЖК „С. р.“ съществува многофамилна жилищна сграда с шест входа, отразена с идентификатор . по КККР, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, попадаща в кв. 265 по плана на м. „К.Б.ш.“, находяща се на ъгъла на ул. „Т.к.“ и ул. „С.Ц.в“, описвана със стар адрес – ЖК „С. р.“, ул. „Т.к.“ № ., бл. ., имаща настоящ адрес – ЖК „С. р.“, бл. ., вх ., , вх. . и вх. . .

По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. . от който се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и сключен на 29.07.2002 г. договор между етажната собственост, с адрес: гр. С. ЖК „С. р.“, ул. „Т.к.“ , бл. . и „Техем сървисис“ ЕООД, с предмет „извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна 3 енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода“.

По делото е представен и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, с предмет извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ между клиентите в сграда – етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. София.

Представени са и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.

От констативен протокол от 04.09.2002 г. се установява, е в процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е извършено затапване на отоплителните тела в спалня, хол, стая, кухня и баня.

Видно от издадено от Община Радомир удостоверение за настоящ адрес от 26.03.2020 г., е, че ответникът Н. В. К., считано от 25.03.2020 г. е с настоящ адрес в с. Г.Д., общ. Радомир, обл. Перник.

От страна на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, са представени и дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно техническа експертиза се установява, че за процесния топлоснабден имот и за процесния период се е разпределяла прогнозна топлоенергия единствено за отопление, като след всеки отчетен период прогнозната топлоенергия е изравнявана с разпределената по изчислителен път, отдадена от СИ, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. Според вещото лице в процесния имот липсват отоплителни тела, свързани към СИ и по тази причина ФДР не е разпределяла топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в процесния имот. В заключението е посочено, че за процесния период топлоенергията, отдадена от СИ за СЕС, е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който за имота на ответника е 206 куб. м. Вещото лице е посочило и че начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С. като размерът на задължението на ответника за процесния период е 312,38 лева. От заключението се установява и че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки през 2018 г. и 2021 г. , като технологичните разходи на абонатната станция по време на отоплителните периоди са приспадани ежемесечно от отчетената от общия топломер брутна топлоенергия.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

4

Разгледан по същество, искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Н. К. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск, в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Съобразявайки представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на нотариус при Софийския районен съд, съдът приема, че ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като собственик на процесния недвижим имот, от което следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.