Решение № 340 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100506032 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 38769/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ срещу И. С. П. /ЕГН **********/ и Р. Л. Г. /ЕГН **********/ осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 257.41 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г.- 30.04.2021 г. до магазин с аб.№ ******** находящ се на адрес: гр. София, ул.„********, и на сумата 56.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 04.07.2022 г., претендирани от ответниците при условията на разделна отговорност /от всеки по 1/2 част/.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми- главница и лихви за забава, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемите страни И. С. П. и Р. Л. Г. /ответници по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач “Техем Сървисис” ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от подпомаганата от него страна „Топлофикация София“ ЕАД въззивна жалба.

1

Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД осъдителни искове по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.

Ищецът основава претенциите си към ответниците И. С. П. и Р. Л. Г. на твърдението, че са собственици на процесния имот, представляващ търговски обект:

МАГАЗИН с площ от около 80 кв.м., находящ се на ул.“******** в жк „Възраждане“гр. София, с аб.№ ******** в който доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода 1.11.2019 г.- 30.04.2021 г. Не се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответниците- физически лица като собственици на процесния имот, а се цели ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последните, при твърдения, че са се обогатили за сметка обедняването на ищеца.

Основателността на предявените от „Топлофикация София" ЕАД осъдителни искове по чл.59, ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответниците обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав не са доказани по делото. Предвид направените от ищеца за обосноваване на спорното материално право твърдения, в негова доказателствена тежест е установяване ползването на процесния имот от ответниците, потребяването на топлинна енергия за стопански нужди в него, нейните количество и стойност, както и изпадане на последните в забава при плащане на процесните главнични задължения. Тъй като дължимото в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право /права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по делото, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда исковете му като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

В случая по твърдение на ищеца ответниците са си спестили разходи за доставената и ползвана от тях в процесния търговски обект- магазин, топлинна енергия за стопански нужди. Не се установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства ответниците да са били собственици на посочения в исковата молба обект: МАГАЗИН с площ от около 80 кв.м., находящ се на ул.“******** в жк „Възраждане“- гр. София, с аб.№ ******** през исковия период от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г. Според доказателствата магазин с описанието на процесния, а именно магазин /без посочен номер/ с площ от около 80 кв.м, находящ се на партерния етаж в сградата на ул.„******** в гр. София, в покрития базар, е принадлежал на Л.Й.Л. и А.Й.Л., които са признати за негови собственици по наследство и давностно владение със съставен на 15.01.1981 г. Нотариален акт № 44/ 1980 г. на софийски нотариус. През 1993 г. с Нотариален акт за покупко- продажба № 2/ 10.12.1993 г. съсобственикът 2

А.Й.Л. продал на ответницата И. С. П. собствената си 1/2 идеална част от магазина. В последствие, на 14.07.1994 г. по гр.д.№ 4987/ 1994 г. на СРС между съсобствениците на имота И. С. П. и Л.Й.Л. била сключена съдебна спогодба за делба на обособения в два дяла магазин, описан по- горе, по силата на която съделителят Л.Л. получил в дял и изключителна собственост магазин- под № 17 и № 18 на архитектурния план на партера на сградата, със застроена площ от 47.45 кв.м., ведно със съответни идеални части от общите части на сградата, а съделителката И. П. получила в дял и изключителна собственост магазин- под № 19 и № 20 на архитектурния план на партера на сградата, със застроена площ от 43.55 кв.м., ведно със съответни идеални части от общите части на сградата.

С молба- декларация от 12.09.2001 г., приета от топлопреносното предприятие, Л.Й.Л. поискал откриването на партида на абонат на топлинна енергия за магазин на ул.********. В документа е посочено, че топлинната енергия в имота ще се начислява по „стопанска тарифа“, като в горния му десен ъгъл е вписан № 350790.

Видно от удостоверение за наследници, издадено на 7.10.2022 г. от СО- Район „Възраждане“, Л.Й.Л. починал на 22.10.2014 г., като оставил за законна наследница дъщеря Р. Л. Г. /ответница по делото/.

Приложени са по делото документи за главен отчет за процесния имот с аб.№ ******** в които като клиент на топлопреносното предприятие е вписано „Фото Свят“ ЕООД. През периода е осигуряван достъп до имота и са съставяни протоколи за отчитане показанията на уредите, подписани от лицето, осигурило достъп до имота.

В представения като доказателство по делото списък на етажните собственици в сградата на ул.“Ломска“ № 1, приложен към протокол от проведено на 29.07.2002 г.

Общо събрание на етажните собственици в сградата, като етажен собственик е вписано „16 Август“ ООД- за имот под № 8 /за обектите във вх.1/, с аб.№ ******** с отопляем обем 160 куб.м.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, кубатурата на имот с аб.№ 350790 е 160 куб.м.; през исковия период в него е имало монтирано 1 отоплително тяло с монтиран ИРРО и 1 водомер за топла вода, достъп до които е бил осигурен за извършването на отчет; в имота не се ползва топлинна енергия за отопление на имот и такава не е начислена; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена според отопляемия обем на имота /160 куб.м/, а топлинна енергия за подгряване на вода е начислена въз основа показанията на водомера. Сумата за главница за топлинна енергия за процесния период, при съобразяване на изготвените изравнителни сметки и действащата нормативна уредба, е определена от вещото лице на 297.29 лв.

Правилно е прието от първоинстанционния съд при така установената фактическа и правна обстановка, че ищецът не е установил в производството при условията на пълно и главно доказване да е настъпило неоснователно обогатяване, при което именно ответниците да са се обогатили неоснователно за негова сметка, спестявайки разходи за доставена от него топлинна енергия за процесния имот, доколкото не е установено, че магазинът, за който при ищеца е открита партида с аб.№ 350790 с отопляем обем 160 куб.м. на „Фото свят“ ЕООД, находящ се на ул.„********, вх.1, е някой от собствените на Р. Г. или на И. П. магазинни помещения, описани в съдебния протокол по гр.д.№ 4987/ 1994 г., с който е одобрена съдебна спогодба за делба, и кой точно. Не е установено и някоя от ответниците фактически да е ползвала процесния имот, за който ищецът претендира заплащане стойността на топлинна енергия, поради което и исковете са отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава 3 извод на въззивния съд за неоснователност на предявените от топлопреносното предприятие претенции за присъждането на суми за доставена в процесния имот топлинна енергия за небитови нужди. Не е спорно, че двете ответници нямат положението на абонати на топло-преносното предприятие /претенцията се основава на извъндоговорен източник на права/, като не е доказано по делото да притежават в съсобственост описания в исковата молба търговски обект- магазин с площ от около 80 кв.м. Според доказателствата всяка от тях притежава самостоятелен обект- магазин, чиято площ е около 47 кв.м. или около 43 кв.м. Същевременно според събраните доказателства като абонати на доставена в имот с аб.№ 350790 топлинна енергия са посочени „Фото свят“ ООД /в индивидуалните справки за потребена топлинна енергия/ и „16 Август“ ООД /в списъка на етажните собственици, приложен към цитирания по- горе протокол от ОС на ЕС/, които не биха могли да бъдат вписани в съставените от ищеца отчетни документи, без да е бил сключен между тях и топлопреносното предприятие договор за доставка на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди. От друга страна, дори да се приеме, че с оглед подадената от Л.Л. през 2001 г. молба- декларация, приета от топлопреносното предприятие, същите са били обвързани от договорна връзка, която обвързва и законната наследница на Л.- Р.

Г., то претенцията към последната има договорно, а не извъндоговорно основание, каквото е заявеното по делото, което също обосновава извод за отхвърляне на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД като неоснователен.

Спестяването на разходи, които обогатилият се би следвало да понесе, води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /Решение № 587/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 941/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В този смисъл само в случай, че е доказано фактическото ползване на имота- търговски обект, който е бил топлофициран и в него е доставяна топлинна енергия от ищеца, могат да бъдат обосновани изводи за настъпило за последния обедняване за сметка обогатяването на ответника. В случая недоказано по делото се явява както притежанието в съсобственост от ответниците на имот с описанието на процесния, така и фактическото му ползване от същите и потребяването на топлинна енергия в количеството и стойността, претендирана от ищеца.

Недоказано при това положение е настъпилото- според твърденията на ищеца, неоснователно обогатяване на ответниците за негова сметка, поради което и исковете му по чл.59, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Предвид неоснователността на главните искове по чл.59, ал.1 ЗЗД, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.