Определение № 747 от 04.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Благоевград, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500665 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба вх. № 13218/07.06.2024 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 20367940, със седалище и адрес на управление:гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „***“ №25, офис сграда Лабиринит, ет. 2, оф. 4, против Разпореждане № 1636/30.05.2024г., постановено по ч.гр.д № 1389/2024г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В жалбата се развиват подробни аргументи за неправилност на първоинстанционния акт относно частта му, в която са отхвърлени претенциите на жалбоподателя относно пакета от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, а именно пакет „Комфорт“ - посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска – услугата се предоставя за срока на договора в рамките на населеното място по местоживеене на клиента; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД - внасяне на каса на банката на вноски от името и за сметка на клиента, предварително събрани от кредитен консултант или служител на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД – приемане на плащане на каса, което се обработва от служител в офис на 1

„Микро Кредит“ АД след предварителна уговорка; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема – услугата представлява предоговаряне на сроковете за изплащане на вноските или друга промяна по условията за изплащане на заема, която услугата се предоставя на клиента при представяне от последния на писмено искане за нея. Сочи се в жалбата, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В процесния случай договорът за кредит, от които са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, може да продължи действието си без договора за допълнителни услуги, поради което заповедният съд е следвало да отхвърли претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми. Предвид това моли въззивния съд да отмени атакуваното Разпореждане № 1636 от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1389/2024 г., по описа на Районен съд - Благоевград, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. П. П., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Препис от частната жалба не е изпращана на длъжника съобразно разпоредбата на норма на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна, по следните съображения:

Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата инстанция, и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, препраща към тях относно изводът за недължимостта на претендираните суми по пакет допълнителни услуги, договорна лихва и лихва за забава за периода от падежа на първата неплатена вноска до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/. Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или 2 професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

Необходимостта и смисъла от посочване на ГПР е да се предостави на потребителя ясна и точна информация за цената на кредита, за да може да сравни отделните предложения и да направи информиран избор. С непосочване в процесния договор размер ГПР, потребителят е въведен в заблуждение за действителната цена на договора, което следва да се оцени като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Предвид че ГПР е насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи /включваща общите разходи по кредита- лихвени нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общият размер на предоставения кредит/, то той е част от основния предмет на договора, поради което структурата му трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. При неяснота относно начина на формиране на стойността му, договорът е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК, предписващ, че клаузите на договорите предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

Затова неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК (така и определение № 60451 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.)

Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези 3 продавачи и доставчици. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че доколкото в договора не посочен ГПР, целият договор следва да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като кредиторът безспорно има право да получи само главница по договора, а заявлението му се отхвърля за всички останали вземания, тъй като тези вземания не са безспорни и за тях на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не се издава заповед, защото не са отчетени ефектите на евентуалната неравноправност. Така в Решение на СЕС по дело С170/21 от 30.06.2022г. се приема, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери. Отново съгласно същото решение, Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Следва да се посочи обаче и Определение на СЕС от 06.02.2024г. по решение C‑425/23, съгласно което когато е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, съдът може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита иска потребителят да му върне ако без такова уточнение не би могъл да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта за претенциите по тези клаузи. Това 4 в настоящия казус не е сторено от районния съд. Въпреки това атакуваното разпореждането следва да се потвърди и по отношение частта, в която е отхвърлена претенцията за главница и съответно за законна лихва върху главницата, по следните съображения:

Въззивният съд приема, че е налице обоснована вероятност договорът за кредит да е изцяло недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, поради което съгласно чл. 23 от ЗПК заемодателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихви и другите разходи по същия.

В настоящия случай обаче заявлението следва да бъде отхвърлено и по отношение на главницата, но по различни съображения, неизложени от първоинстанционния съд.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен договор MicroCredit №: 9032-00140852 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №: 9032-00140852, сключени между „Микро Кредит“ АД и И. П. П. на дата 27.04.2023 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на Приложение № 01/20.11.2023 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от дата 30.03.2023 г.

Въведени са и твърдения, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/9032-00140852 от дата 08.12.2023 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия, (какъвто е настоящия), на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има това прехвърляне действие по отношение на него – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В случая договорът за цесия не е 5 представен със заявлението, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, т.е. той не доказва активната си процесуална легитимация, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1636/30.05.2024г., постановено по ч.гр.д № 1389/2024г. по описа на РС – Благоевград.