Решение № 479 от 05.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Перник, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря М. М. Д. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105861 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Е. В. Д., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за 1 уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1424,97 лева, от които сумата от 1248,76 лв., представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението-02.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 172,21 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му особен представител адв. М. К., която е депозирала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните можел да бъде разрешен извънсъдебно. Оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца, обстоятелството че е собственик на топлоснабдения имот, както и че е ползвател или потребител на топлинна енергия. Оспорва приложените с исковата молба общи условия и счита, че същите противоречат на императивни разпоредби на Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите. Оспорва приложената по делото от ищеца справка като частен документ изхождащ от ищеца и удостоверяващ изгодни за него обстоятелства без доказателствена стойност. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ съдът с определение по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните по следния начин: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор . При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа, за което не се сочат доказателства. По иска с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга 2 на падежа.

В съдебно заседание страните се представляват. Всяка една от тях поддържа вече изложените твърдения и възражения, апелирайки към съда да ги уважи.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по 3 взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца.

В настоящия случай от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния имот придобит по силата на нотариален акт № 89, том втори, рег. № 5810 дело № 257 от 2004 г. с дата – 28.05.2004 г. което дава основание на съда да приеме, че ответникът като собственик на процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.

Спорни са и останалите елементи от правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и нейната стойност.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на 4 всички поставени задачи. В заключението е отразено, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 40/30.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.