Определение № 205 от 24.03.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 229/2026
- Вид
- Определение № 205
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205 гр. Плевен, 24.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600229 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 вр. чл.61 от НПК.
Образувано е по постъпил протест, депозиран от РП-Плевен с искане за изменение на Определение №383/19.03.2026г., постановено по ЧНД №574/2026 г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.61 от НПК мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 евро спрямо Ф. П. П., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка № 1897 от 2026 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
В постъпилия частен протест се навеждат доводи, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на държавното обвинение сочи, че са налице доказателства, че обвиняемият е автор на процесното деяние, както и доказателства, че е налице реална опасност същият да се укрие. Сочи се, че обществената опасност на извършеното е изключително висока. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на найтежката мярка за процесуална принуда, а именно „Задържане под стража“.
В съдебно заседание протестът не се поддържа от процесуалния представител на Окръжна прокуратура-Плевен. Излагат се съображения, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен.
Обвиняемият Ф. П. П. заявява, че иска съдът да остави в сила наложената му мярка за неотклонение.
Защитникът на обвиняемия адв. В. П. оспорва частния протест като неоснователен. Сочи, че от данните по делото не може да се изведе наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши деяние. Прави 1 искане съдът да остави в сила първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:
Протестът е депозиран от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същият се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, ПРОТЕСТЪТ е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Ф. П. П. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 15.03.2026г. в град Плевен по хулигански подбуди чрез нанасяне на удар в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на М.П.Н. от град Плевен, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузна рана на главата, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131 ал. І т. 12 във вр. с чл. 130 ал. І от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса досежно наличието на достатъчно към настоящия момент фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпитите на свидетелит М.П.Н., Г.М.Г., К.Д.Д., Н.В.Ц., Т.С.Н., С.Ц.П., Г.П.Д., Х.Н.И., М.И.Д., И.Н.П., на база назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска и видео-техническа експертиза, на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „И. срещу България“).Налице са доказателства, които към настоящия момент в достатъчна за мерките за неотклонение степен да доведат до извод за наличие 2 на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение, като не се изисква висока степен на убеденост за неговото участие.
На следващо място, неправилно първоинстанционният съде приел, че не са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.
Разпоредбата на чл.57 от НПК предвижда, че мярка за неотклонение би могла да бъде взета, ако е налице обосновано предположение за авторството на деянието, както и ако е налице поне една от визираните опасности, а именно – от укриване или от извършване на престъпление. В настоящия случай съдът счита, че от данните за личността на обвиняемия в действителност би могло да се изведе наличието на опасност да се укрие.
Наличието на реална опасност от укриване се извежда и на база санкционната част на разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК, която би мотивирала обвиняемия да се укрие с цел избягване на наказателна отговорност.
Същевременно съдът анализира и данните за личността на обвиняемия, съдържащи се в приложеното по делото електронно свидетелство за съдимост, от което се установява, че обвиняемият е осъждан.
Инкриминираното деяние, според настоящата инстанция, в действителност не е инцидентна проява в неговия живот. Съдът намира, обаче, че наличната опасност от укриване не е с такъв интензитет, че да бъде преодоляна единствено с налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“, както се сочи в протеста. В настоящия случай се касае за деяние, което е осъществено от обвиняемия вследствие употребата на голямо количество алкохол, без да е налице повод за това.
Самият обвиняем в обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство, посочва, че няма спомен за станалото. В данните, съдържащи се в разпитите на свидетелите очевидци, също не се излагат данни за наличие на конфликт между обвиняемия или пострадалия, както и обективно демонстрирано от него намерение за демонстрация на явно неуважение към обществото.
Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на обвиняемия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това съобразно непротиворечивата практика на ВКС и останалите съдилища в Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес.
3
Ето защо в конкретния случай, следва да се потвърди мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 евро като правилна.
Настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Гаранция в пари“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №383/19.03.2026г., постановено по ЧНД №574/2026 г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.61 от НПК мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 евро спрямо Ф. П. П., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 1897/26 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4