Определение № 1024 от 07.10.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2539/2021
- Вид
- Определение № 1024
- Подписан
- 07.10.2021
- В сила
- 07.10.2021
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Мирела Георгиева Чипова, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 389, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1024 гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502539 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ГАМА-СМ“ ООД, ЕИК:
201217133, чрез пълномощника му адв. Т., против Определение № 3261 от 25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8482 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е допуснато обезпечение на предявените от „АДИГ“ ЕООД, ЕИК:
115246681, против частния жалбоподател искове за заплащане на сумата от 512,16 лева – главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени стоки и суровини по фактура № 0000014844/08.09.2017 г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 190,22 лева за периода от 23.09.2017 г. до 21.05.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковете – 21.05.2021 г., до пълното изплащане на главницата, чрез налагане на запор върху вземанията му по банкови сметки в поименно изброени 25 търговски банки до размера на общата претендирана сума от 702,38 лв., при представяне на парична гаранция в размер на 70 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че не е налице основната предпоставка за допускане на обезпечението – обезпечителната нужда, тъй като вземането на ищеца било удовлетворено изцяло. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Представят се доказателства. Претендират се разноски В срока по чл. 396, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира 1 следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искане по чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение на предявените от „АДИГ“ ЕООД кумулативно съединени искове за осъждане на ответника „ГАМА-СМ“ ООД да заплати следните суми: 512,16 лева – главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени стоки и суровини по фактура № 0000014844/08.09.2017 г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 190,22 лева за периода от 23.09.2017 г. до 21.05.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковете – 21.05.2021 г., до пълното изплащане на главницата. Искането за допускане на обезпечение е заявено от ищеца в исковата молба.
За да постанови обжалваното определение, с което е допуснал обезпечение на предявените от ищеца искове при представяне на парична гаранция, първоинстанционният съд е приел, че исковете са допустими, че е налице обезпечителна нужда, както и че представените с исковата молба писмени доказателства не обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове. В указания му от съда срок ищецът е внесъл определената гаранция и на 02.06.2021 г. е издадена обезпечителна заповед.
Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК, съгласно която обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства (т. 1) или бъде представена гаранция в определен от съда размер (т. 2). Съдът може да изиска гаранция и в хипотезата на т. 1, когато приеме, че искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, както е процедирал районният съд в случая.
Според настоящия състав на съда при постановяване на обжалваното определение са били налице посочените по-горе предпоставки за допускане на исканото обезпечение, поради което същото е допуснато законосъобразно.
В частната си жалба ответникът се позовава на извършени от него плащания, както следва: на 28.06.2021 г. в размер на 512,16 лв. и на 12.07.2021 г. в размер на 200 лв., с които твърди да е удовлетворил претендираните от ищеца вземания. Изложените от него доводи не са относими към настоящото производство. Същите, доколкото касаят настъпили след допускане на обезпечението обстоятелства, са относими и е следвало да бъдат поставени на обсъждане в производство по отмяна на обезпечението. В разпоредбата на чл.
402 ГПК е регламентиран процесуален ред за отмяна на обезпечението по 2 молба на заинтересованата страна поради последващо настъпване на обстоятелства, обуславящи отпадане на причината, поради която то е било допуснато. Тези обстоятелства следва да са новонастъпили, т.е. да не са съществували към момента на допускане на обезпечението. Посоченото производство не е средство за ревизиране на определението за допускане на обезпечението от съда, който го е постановил, и съответно за повторна преценка за наличието на предпоставките, обусловили налагането на обезпечителните мерки, а за неговото съобразяване с настъпването на нови обстоятелства, които са от естество да доведат до отпадане на причината за неговото допускане.
По горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В настоящото производство на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, както с оглед на неоснователността на подадената от него жалба, а също така и с оглед задължителните указания, дадени в т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора в зависимост от крайния му изход.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3261 от 25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8482 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3