Решение № 1235 от 30.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. Варна, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501594 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. Т. срещу Решение № 1808 от 22.05.2023г. по гр.д. № 2418/2023г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена предявената от въззивника молба за допускане на промяна на собственото и фамилното му имена, които след промяната вместо „С. Т. Т.“ да се четат „С. Т. С.ов“ поради трайно установена известност в семейството и в обществото с имената С. Т. С.ов.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие със съдебната практика. Съдържа доводи, че събраните по делото гласни доказателства не са обсъдени в цялост, а фрагментарно. Така, от показанията на свидетелите Д.Ил. и Пр.С. е установено, че въззивникът е станал известен пред обществото и обкръжението си с името С., като в решението си съдът не е взел предвид значението на събирателният израз от показанията на първата свидетелка „хората в махалата“. Наред с това в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът без да постави служебно въпроси на свидетелите за изясняване на релевантния факт дали молителят е станал известен и с фамилното име С.ов е приел, че доказателства в тази насока не са събрани по делото. В тази връзка съдът не е съобразил, че в показанията си свидетелите са имали предвид и са свидетелствали, както за известното собствено име на молителя, така и за фамилното му име, а не както съдът е приел, че същите са относими единствено за собственото му име. Невъзможността за събиране на доказателства за факта с кои имена е известен молителят сред колегите си по месторабота е обективна, поради обстоятелството, 1 че въззивникът работи в друга държава в ЕС – Германия. Първоинстанционният съд също така не е съобразил, че установената известност в обществото, в семейството, сред роднини и приятели е важно за молителя обстоятелство с оглед правото му на личностно, индивидуално самоопределяне да носи определено име и фамилия, както и за целите на унифицирането на името, възприето в легитимиращите го документи за самоличност и имената, с които е известен в обществото. Правото на самоопределяне и субективното желание на молителя, заявено еднозначно в молбата, от своя страна съставляват „важно обстоятелство“ по смисъла на закона като основание за уважаване на искането. Ето защо е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен с извод за основателност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите страни Община Варна, Община Шумен и ВРП не са депозирали отговор на жалбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената позиция по делото, а въззиваемите страни не изразяват становище.

Представителят ОП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявена от С. Т. Т. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на личното и фамилно имена на молителя, които след промяната вместо „С. Т. Т.“ да се четата „С. Т. С.ов“ поради наличие на важни обстоятелства налагащи исканата промяна.

Фактическите твърдения, на които е основано искането са в следния смисъл: социалната среда, в която ищецът е израснал и живее понастоящем го познава с личното име С. и с фамилното име С.ов – името на неговият дядо. Поради противоречие между родителите му относно собственото име, с което да го запишат в акта за раждане, от малък майка му се е обръщала към него с името С.. Родителите му не са живяли заедно, баща му напуснал семейството рано, без родителите официално да са били разведени. Името С. се е наложило в семейството, както и в социалната и трудова среда на ищеца. Същият се гордее с начина на произнасяне на желаните собствено и фамилно имена. Възприетото в легитимиращите го официални документи не съответства на имената, с които ищецът се е наложил с известност в обществото, нито с тези, с които се обръщат към него приятели и роднини. Това различие създава личностни и социални затруднения свързани с идентифицирането и общуването в социалната и житейска среда, в която живее и общува.

Имената, с които е записан в документите за самоличност не дават възможност за близък, личен контакт с неговите близки приятели и познати и препятства основна функцията на фамилното име – да го индивидуализират и идентифицират по несъмнен и приемлив за него 2 и околните начин, като отделна личност със самочувствие и достойнство. За избягване на това социално затруднение и личностен дискомфорт е основание за желаната промяна, а съгласно практиката на съдилищата, когато името и фамилията, с която лицето е известно в обществото е различна от тази по акта му за раждане, то това обстоятелство е важно по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Отправил искане поради всичко изложено за положително произнасяне по искането и допускане на исканата промяна.

В отговор на исковата молба, Община Шумен изразила становище, че наведените в исковата молба твърдения обосновават наличие на важни обстоятелства по смисъла на закона и че не са противопоставя на исканата промяна.

Община Варна и ВРП не са изразили становище по делото.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Акт за раждане № 668 от 02.06.1995г., съставен от Община Шумен, С. Т. Т. е роден на 31.05.1995г. в гр. Шумен от майка Г.Ат. Т.а и баща Т. С.ов Т.. Лицето не е осъждано съгласно Свидетелство за съдимост от 24.02.2023г.

От справка от НБД „Население“ към 16.03.2023г. се установява, че молителят от 11.08.2014г. е с регистриран поС.ен и настоящ адрес в гр. Варна и е със семейно положение неженен. Има сестра на име Хр. Т.а Т.а.

В лична карто № 649780829, издадена на 03.11.2020г. молителят е записан с имената С. Т. Т..

Пред ВРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д.Ил. и Пр.С.. От показанията на първата се установява, че с молителя са съседи от 2005г., а с майка му много добри приятелки. Близките и роднините му, както и „хората в махалата“ се обръщат към него с името С.. От 5-6 години и към момента работи в Германия, като се прибира в страната периодично.

В показанията си свидетелката С. установява, че познава молителя и семейството му от 10 години, като с майка му са приятелки и съседи. Има по-малка сестра. Майка му и близките му се обръщат към него с името С.. Работи в чужбина, като общува с него, когато се прибере в България.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име се допуска от съда по изключение и само при наличието на някоя от изчерпателно изброените в същата разпоредба хипотези – когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено 3 неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Жалбоподателят в случая се е позовал на последната хипотеза като твърди, че социалната среда, в която е израснал и живее понастоящем го познава с личното име С. и с фамилното име С.ов – името на неговият дядо; името С. се е наложило в семейството, както и в социалната и трудовата му среда; гордее се с начина на произнасяне на желаните собствено и фамилно имена, а различието между възприети в легитимиращите документи имена и тези, с които е станал известен в обкръжението си му създава социално затруднение и личностен дискомфорт, като важно обстоятелство, налагащо исканата промяна.

В Решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ВКС, III ГО, по въпроса за същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др.

Установено е по делото, че молителят е роден на 31.05.2995г. от известни родители и е вписан в Акт за раждане с имената С. Т. Т.. През 1996г. се е родила и сестра му Хр. Т.а Т.а.

Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗГР, както молителят и сестра му са били вписани в разглеждания случай.

От събраните по делото гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Ил. и С. се установява, че близките и роднините му, както и „хората в махалата“ се обръщат към него с името С.. Така установените обстоятелства не могат да се приемат като важни и налагащи исканата промяна. Свидетелските показания в случая са на свидетели, близки приятелки на майката на молителя и установяват с какво собствено име се обръщат близки и роднини и „хората от махалата“ към молителя. Така установеното не може да обоснове правен извод, че молителят трайно се е установил с известност с имената С. С.ов в социалната среда, в която живее и работи. От същите гласни доказателства се установява, че от 5-6 години С. Т. работи в Германия, като се прибира периодично в страната, а впечатленията на свидетелките са от времето, когато молителят се прибира в България. По делото не са установени други обстоятелства, които да са важни по смисъла на закона и които да обусловят допускане на исканата промяна – не са доказани твърденията на молителя, че е станал известен в заобикалящата го среда с фамилното С.ов; по делото няма каквито и да било писмени доказателства, че молителят фигурира в документи с исканите от него собствено и фамилно име; не са налице и доказателства в насока, че в различни периоди от време от живота си, молителят е носил различи имена, вписани в акта му за раждане и в документите за самоличност, които обстоятелства действително биха създали затруднения в индивидуализацията му, легитимацията в обществото, както и неудобства при идентификацията от гледна точка на родовата му принадлежност.

Ето защо съдът приема, че по делото не са установени по безсъмнен начин важни и обективно съществуващи обстоятелства, при чието наличие съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР е допустимо да се постанови исканата промяна на имената. Молбата по реда на чл. 19, ал. 1 от 4

ЗГР поради това е недоказана по основание и следва да се отхвърли. В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като правилен следва да се потвърди.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1808 от 22.05.2023г. по гр.д. № 2418/2023г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5