Решение № 172 от 05.03.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр. Хасково, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640102681 по описа за 2022 година

Предявен е при условията на активно и пасивно субективно съединение положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: ***********, И. К. В., ЕГН **********, с адрес: *********** и А. К. А., ЕГН **********, с ***********, тримата със съдебен адрес: ***********, адв. Е. Т. Х. от АКХасково, против наследниците на К. Д. Т., а именно: Н. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:

***********; Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***********; П. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***********; И. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***********; Д. Н. Щ., ЕГН **********, с адрес: ***********; В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********; Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********; П. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***********, ет.

1; М. П. П.а - Г., ЕГН **********, с адрес: *********** и И. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***********, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 1413 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, ж.р. „Куба I“, със съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № ***,

№***, № ***, № ***, № *** и № ***.

Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с номер по предходен план 284 и 621, понастоящем с площ от 1413 кв.м., находящ се в гр. Хасково, ж.р. „Куба I“.

Посочено е още, че през годините имотът е бил собственост на Д. К. Д., който придобил собствеността върху него през 1958 г. чрез договор за покупко-продажба от своя баща К. Д. Т., действащ от името и за сметка на упълномощилия го Д. Т. Т./Ч., за който договор бил съставен Нотариален акт № 89, том IV, дело № 983 от 17.12.1958г. от Хасковски 1 народен съдия.

След смъртта на Д. К. Д. (починал на 18.06.2001 г.), собствеността върху имота била преминала по наследство върху неговите наследници: В. Г. Д. (съпруга), Р. Д. П.а (дъщеря) и Н. Д. Г. (дъщеря). Те от своя страна, легитимирайки се като наследници на Д. К. Д., се снабдили с Нотариален акт за собственост по наследство № 55, том 3, peг. № 7001, дело № 438/2009 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково под вх. peг. № 7930 от 23.12.2009 г., акт № 107, том XXII, дело 3699 .

През 2015 г., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 91, том III, peг. № 5495 от 09.07.2015 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково под вх. peг. № 5612 от 09.07.2015г., ищцата М. Й. К. придобила собствеността върху процесния имот от наследниците на Д. К. Д. и тъй като към този момент тя била в граждански брак с К. В. К.

(починал на 03.03.2016 г.), имотът бил в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на К. К. 1/2 от имота преминала върху неговите наследници, при което собствеността била разпределена по следния начин: 4/6 за М. Й. К., 1/6 за И. К. В. и 1/6 за А.

К. А..

През 2017 г. ищцата М. Й. К. закупила от В. С. Л. 218.64 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***, за която продажба бил съставен Нотариален акт № 45, том I, peг. № 1105, дело № 24/2017 г. от 15.03.2017 г., вписан в Служба по вписванията - гр.

Хасково под вх. peг. № 1564 от 15.03.2017 г. Закупените 218.64 кв.м. били приобщени към ПИ с идентификатор № ***, за което присъединяване било одобрено изменение на КККР, като след присъединяването им площта на процесния имот станала 1413 кв.м.

Така, към момента на депозиране на исковата молба собствеността върху имота била разпределена между ищците по следния начин: 1015.31/1413 идеални части за М. Й. К., 199.17/1413 идеални части за И. К. В. и 199.17/1413 идеални части за А. К. А..

Поддържа се в исковата молба, че от момента на придобИ.е на имота до сега ищците упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение, като били извършили редица подобрения в него. През 2022 г. те установили, че със Заповед № УТ-72/16.02.2022 г. на Кмета на Община Хасково съсобственият им ПИ с идентификатор № *** бил възстановен на наследниците на К. Д. Т.. Заповедта била издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на одобрен със Заповед № ДС-281/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Куба I“, гр. Хасково.

Това обуславяло правният интерес на ищците от предявяване на настоящия установителен иск относно принадлежността на правото на собственост на процесния имот, като излагат конкретни доводи в исковата молба.

На първо място те поддържат, че били единствените собственици на процесния имот, собствеността върху който били придобили на валидно правно основание, а именно сключения договор за покупко-продажба с наследниците на Д. К. Д.. Освен това, процесният имот не бил включван в състава на трудовокооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/ или държавни земеделски стопанства /ДЗС/, нито в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. От 1958 г. до 2001 г. същият бил собственост единствено на Д. К. Д., а след неговата смърт (18.06.2001 г.), собствеността била преминала по силата на наследствено правоприемство върху неговите наследници В. Г. Д., Р. Д. П.а и Н. Д. Г.. За това свидетелствали освен приложените към исковата молба нотариални актове, така също и записите в Разписния списък към кадастралния план за местност „Куба І“ от 2000 г. В него имот със стар пл. № 284 бил разделен на имот № 621 (№ ***) и имот № 622 (№ ***). Според кадастралния план, имотът с пл. № 621 бил с площ от 1200 кв.м. и в Разписния списък към този план бил записан на Д. К. Д. с документ за собственост нотариален акт № 89/17.12.1958г. Именно на основание собственическите си и права 2 фактическа власт върху имота през годините били упражнявали единствено горепосочените лица.

На следващо място се посочва, че процесният имот не бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не подлежал на възстановяване по този ред. В тази връзка Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с която бил одобрен ПНИ за ж.р. „Куба I“, гр. Хасково, в частта й за процесния имот била нищожна и не била породила целените с нея правни последици. Според ищците тя била издадена в нарушение на материалния закон, като с одобряването й в ПНИ за местност „Куба І“ бил включен съсобственият на ищците имот, който не бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В тази връзка се посочва, че производството по възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Д. Т. било инициирано по Заявление № 50506/20.02.1992г. С решение, постановено с Протокол № 36-24/21.12.1994 г. на Поземлена комисия - гр. Хасково на наследниците на К. Д. Т. било признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 39 дка земеделски земи при условията на чл.

15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ. Със същото решение ПК - гр. Хасково отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с Плана за земеразделяне на следните земеделски земи, а именно: нива 2.100 дка, както и нива от 3.500 дка и двете, находящи се в местност „Ючки лозя“, с мотив, че отказаните имоти се възстановяват по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С Решение № 36-51/ 01.04.1998г. Поземлена комисия - гр. Хасково възстановила правото на собственост на наследници на К. Д. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти, находящи се в терен по §4: нива от 3.500 дка (заявена с пореден № 5), както и нива от 2.100 дка (заявена с пореден № 8) и двете, находящи се в местност „Ючки лозя“. Посочено било, че възстановяването следва да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници следвало да се определят от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. С молба с вх. № 2135/30.08.1999 г. до Председателя на Поземлена комисия - гр. Хасково наследниците на К. Д. Т. направили възражение против протоколното решение (по Протокол № 36-24/21.12.1994 г.) на Поземлена комисия - гр.

Хасково относно имотите по т. 5 и т. 8 от решението. С молбата се твърдяло, че нивата по т.

8 от 3.5 дка била част от нива 7 дка, притежавана от К. Д. Т. и В. Д. Ч., с нотариално заверен договор от 24.07.1946 г. Нивата била раздадена по различни постановления на следните лица: имот с № 284/А на Ц. Т. М., имот с № 285 на М. Д. Б., имот с № 286 на Г. С. А., имот с № 287 на С. Д.в М., имот с № 288 на Г. К. Д., имот с № 289 на Д. Й. Т., имот с № 290 на Т.

М. Ч. и имот с 289/А на Д. О. Ч. С молбата било направено искане за спешност при възстановяването, за да не се настаняват други собственици върху имотите. Молба с вх. № 194-00-140/30.08.1999 г., със същото съдържание, била подадена и до Кмета на Община Хасково.

Преценявайки горепосочените обстоятелства, според ищците се стигало до извод, че възстановените на наследниците на К. Д. Т. ниви не били идентични със съсобствения им ПИ с идентификатор № ***. От приложените доказателства се установявало, че имот със стар пл. номер 284 не бил заявен за възстановяване от наследниците на К. Д. Т..

Видно било от молбата им до Поземлена комисия - гр. Хасково, че имот с пл. 284 не бил част от нивата от 3.5 дка, заявена за възстановяване с пореден № 8 от заявлението.

Това се установявало и от обстоятелството, че в решението на ПК- гр. Хасково като документ, удостоверяващ правото на собственост на К. Д. Т. и В. Д. Ч. бил посочен Договор от 24.07.1946 г., като същевременно този договор не бил приложен към нотариалния акт от 17.12.1958 г., с който К. Д. Т. продал на Д. К. Д. собствеността върху процесния имот. От този нотариален акт било видно, че като доказателства, удостоверяващи правото на собственост на К. Д. Т. били посочени други документи, а именно: нотариален акт № 71, том I от 05.03.1941 г. и нотариален акт № 55, том II от 29.11.1958 г. От горното се налагал 3 извода, че имота, описан в нотариалния акт не е идентичен с този, предмет на договора от 24.07.1946 г., т.е. че липсва идентичност между нивата от 3.5 дка, възстановена на наследниците на К. Д. Т. и имот с идентификатор № ***, поради което нямало как последният да бъде включен в ПНИ за местност „Куба I“ и да бъде предмет на възстановяване със заповед на Кмета на Община Хасково по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В подкрепа на това свидетелствало Удостоверение № ТС-419/25.11.2009 г. на Кмета на Община Хасково, съгласно което имот с пл. № 284 бил разделен на имот с пл. № 621, който пък съответствал на имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

Хасково, одобрени през 2006 г. Видно било от молбата от 30.08.1999 г. на наследниците на К. Д. Т. до Поземлена комисия - гр. Хасково, че имот с пл. № 284 не е бил част от нивата от 3.5 дка, съответно не е бил заявяван за възстановяване.

Отбелязва се също, че през годините имот с пл. № 621, а след одобрението на КККР за гр. Хасково - имот с идентификатор № ***, бил с площ от 1195 кв.м. Едва през 2017 г. М. К. придобила собствеността върху 218.64 кв.м. от имот с идентификатор № ***, поради което след обединението общата площ на процесния имот станала 1413 кв.м., което било още един аргумент за липсата на идентичност между имот с идентификатор № *** и имота, възстановен на наследниците на К. Д. Т..

Най-силният аргумент, че процесният имот не можел да бъде възстановен на наследниците на К. Д. Т. било обстоятелството, че същият, действащ от името и за сметка на Д. Т. Т./Ч. се бил разпоредил с него в полза на сина си Д. К. Д. с нотариалният акт от 17.12.1958 г.

Дори и да се приемело, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково не била нищожна предвид съществуващата практика на Районен съд Хасково и Административен съд - Хасково в многобройните съдебни производства по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според ищците, тя не можела да им се протИ.постави, тъй като притежавали стабилен, вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково, документ за собственост. Техните праводатели придобили имота от своя наследодател, който пък от своя страна го придобил още през 1958 г., от който момент до настоящия, правото на собственост било притежание на горепосочените лица без прекъсване, като те упражнявали явно и необезпокоявано владение.