Решение № 665 от 28.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора М. Б. Н. като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603560 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 28.05.2021г., СРС 17-ти състав е постановил по НОХД № 7684/2020г. присъда, с която е признал подс.Д. С. М. за виновна в това, че на неустановена дата през м.11.2015г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Ф. К. Т. заблуждение, че е адвокат и ще я представлява по водените от нея дела, като адвокатските й услуги ще струват сумата от 2 500лв. и с това причинила на Ф. К. Т. имотна вреда в размер на 2 500лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 вр.чл.54 ал.1 НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от 3 години.

С горепосочената присъда подс.Д.М. е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 211,14лв. по ДП и в размер на 140лв в съдебна фаза на процеса.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от подс.Д.М. с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която и на осн. чл.304 НПК същата да бъде призната за невиновна в извършване на процесното престъпление. В депозираната въззивна жалба и в подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в допуснато 1 нарушение на процесуалния закон – твърди се липса на анализ на част от доказателствените източници и неправилна оценка на приобщените доказателства, в частност коментират се показанията на свидетелите Т., Д., Н., И. и Ж., като горното нарушение на процесуалните правила е довело и до изграждане на неправилно приложение на материалния закон.

Против постановената Присъда, в частта й относно приложението на института на чл.66 ал.1 НК, е подадена и въззивна жалба от адв.А. – повереник на частния обвинител Ф. Т.. Във вр. с горното се излагат аргументи за личността на подс.М. – изхождайки от конкретиката, съпътстваща съставомерното изпълнително деяние, и от данните, посочени в справката за съдимост, се твърди, че се касае за лице с трайно утвърдени престъпни навици и опит, поради което и по мнение на адв.А., целите на наказанието в аспект на индивидуалната превенция могат да се постигнат само при ефективно изтърпяване на наложеното наказание.Едва в подаденото в последствие, но в срока по чл.319 ал.1 НПК допълнение към депозираната въззивна жалба се отправя и искане за завишение размера на наложеното наказание.

С въззивните жалби не се правят искания за събиране на доказателства , а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни доказателства.

В с.з. пред настоящата инстанция повереникът на частния обвинител отново отправя молба за отмяна на приложения от СРС институт на чл.66 ал.1 НК с аргументи, идентични с тези, посочени в самата въззивна жалба, а именно формирани от страна на подсъдимата трайни престъпни навици, въпреки настъпилата реабилитация по отношение на предходните осъждания, като в допълнение отново се твърди, че отложеното на осн. чл.66 ал.1 НК изтърпяване на наказанието не би изпълнило целите на специалната превенция, превъзпитавайки и поправяйки подс.М., а законово регламентираните в чл.36 НК цели на наказанието биха се постигнали само и единствено при ефективно наказание „Лишаване от свобода", дори и в размер, доближаващ се до минималния такъв.

Горното становище на адв.А. се поддържа в хода на съдебните прения изцяло и от самия частен обвинител Ф. Т..

Защитникът на подсъдимата - адв.Е. Й. по същество на процесния спор навежда доводи за допуснати от основния съд съществени процесуални нарушения, касаещи приетите за доказани фактически положения.В тази насока се акцентира на констатираното от СРС противоречие между твърдяната от пострадалата парична сума и размера на инкриминираната такава, което обстоятелство по мнение на защитата представлява нарушение на разп. на чл.303 НПК. Горният релевиран довод се допълва и с анализ на показанията на св.Ф.Т., съдържащи данни за неколкократни съвместни на подсъдимата и пострадалата посещения в СРС по повод водените против последната съдебни дела, които фактически данни противоречат на информацията, съдържаща се в картонът заместител, приложен по НЧХД 2

18931/14г. Релевират се и защитни аргументи в насока позоваване от страна на първия съд на доказателствени източници, при приобщаването на които е допуснато процесуално нарушение, в частност имат се предвид прочетените по реда на чл.281 ал.4 НПК показания на пострадалата, като според защитата, за горното следствено действие липсва дадено съгласие от подсъдимата и нейния защитник, а така също не може и не следва събраните в ДП доказателства да изместват тези от съдебната фаза на процеса, която заема централно място в наказателното производство.В заключение и на база горните аргументи адв.Й. отправя молба за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата Мариновa, в своя лична защита, се придържа към доводите, изложени от защитника й.В предоставеното й право на последна дума същата заявява, че е невинна и отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимата виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.В противовес на защитните аргументи прокурорът изразява становище за липса на допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, чиито мотиви възприема за аргументирани и базирани изцяло на доказателства, приобщени съобразено изискванията на НПК. При горните доводи прокурорът отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което е същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимата Д. С. М. е българка, българска гражданка, родена на ****г. в гр.Шумен, с ЕГН **********, със средно образование, пенсионер, разведена, с постоянен адрес гр.София, ж.к. ****, неосъждана (реабилитирана).

3

Свидетелката и пострадал в настоящето наказателно производство – Ф.

Т. била в обтегнати отношения със съпруга си св.Л. Н., поради което и през 2015г. водели няколко съдебни дела един срещу друг.По тези дела св.Т. била представлявана от назначен служебен защитник (св.Ж. Ж.).След неблагоприятния за пострадалата изход по едно от съдебните производства, които съпругът й водел срещу нея, последната взела решение да си намери друг защитник и да преустанови работата си със служебния такъв.Така взетото решение тя споделила на св.Д. Д., която й посочила подс.М. за адвокат, който познавала от работата си, като брокер на недвижими имоти.

При така проведения разговор св.Д. предоставила на св.Т. телефонен номер за контакт с подс.М..

На неустановена по безспорен начин дата пострадалата се свързала по телефона с подсъдимата и двете си уговорили среща.Срещата се провела през м.11.15г. в гр.София, ж.к.Люлин и на същата подсъдимата се представила за адвокат.Свидетелката Т. разказала на подсъдимата за водените против нея дела, след което последната я уверила, че може да й помогне и ще поеме защитата й по делата.В последствие и в рамките на изключително кратки времеви интервали отново през м.11.15г. в гр.София били проведени още няколко срещи между пострадалата и подсъдимата, като в хода на разговора и с цел създаване у св.Т. на положително мнение за професионалните си адвокатски способности подсъдимата й разказала с подробности за своята адвокатска работа, за свои клиенти, споменала факта, че работи в кантора с адвокат с фамилия Свинаров и дори изложила и твърдението, че тогавашният главен прокурор е нейн близък родственик.На една от тези срещи подс.М. поискала от горната свидетелка и сумата от 2 500лв., възнаграждение за адвокатската услуга.

След възприемане на горната информация у пострадалата било изградено убеждението, че подс.М. ще успее да й помогне, поради което и при последвала нова среща, проведена отново през м.11.2015г. в кафене, находящо се в гр.София ж.к.Люлин 10, в близост до метростанция „Западен парк“, й предоставила поисканата парична сума в размер на 2 500лв.При получаване на сумата подсъдимата отново я уверила, че парите са за собствения й хонорар, а така също и за съдебни разноски по делата.На срещата първоначално присъствали св.Т. и подс. М., а в последствие и преди предаването на парите към тях се присъединила и св.Д..

След гореописаните събития и в продължение на известен период от време подсъдимата продължила да се среща и разговаря със св.Т., уведомявайки я, че работи по делата й и че последната не е необходимо да се явява лично по тези дела.Имало и случаи, когато двете заедно посещавали СРС и се запознавали с материалите по образуваните дела, като при тези случаи именно пострадалата се подписвала в съответния картон заместител.Междувременно по едно от делата, заведени срещу св. Т., била постановена осъдителна присъда и на същата било наложено наказание „Пробация“, като по този повод подсъдимата я уверила, че ще обжалва 4 първоинстанционния съдебен акт, но въпреки това не подала жалба.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Гореизложената фактическа обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.По делото, от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.М., дадени пред първостепенния съд, показанията на свидетелите Ф.Т., Д.Д., Р.И., И.Д., Л.Н., В.Г.ева и Ж.Ж. и приобщените многобройни писмени доказателства. СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация. В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.

Както правилно посочва първостепенния съд, показанията на горепосочените свидетели представляват валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост излага определени фактически обстоятелства пред основния съд, а показанията от ДП на една значителна част от тези свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност по законово регламентирания процесуален ред.