Решение № 741 от 20.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Добрич, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20213230102516 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба от 14.10.2021г./л.24/ от С. А. Н., ЕГН **********, подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, с която срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: ** и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. *** са предявени искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит, сключен на 14.11.2018г. между ищеца и „КРЕДИСИМО” АД на няколко основания и за прогласяване нищожност на договор за поръчителство, сключен между „КРЕДИСИМО” АД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД на 14.11.2018г.

В обстоятелствената част се излагат твърдения, че С.Н. и „КРЕДИСИМО” АД сключили договор за потребителски кредит. Стойността на този кредит е 2009,55лева при отпусната сума от 1550лева. Въз основа на чл.4 ал.1 от договора за кредит, за обезпечаване изплащане на сумите по вече сключения потребителски кредит, кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство, по който страни са и кредитодателя и поръчителя, като по силата на този „обезпечителен договор”, кредитополучателят следва да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1529,70лв., разпределени в 15-те анюитетни вноски, всяка от които в размер на 101,98лв.

1

При горните фактически твърдения, ищецът претендира съдът да установи по отношение на ответната страна, че клаузата на чл.4 ал.1 от договора за кредит е нищожна на следните основания:

- противоречие с добрите нрави, доколкото с нея се създава задължение на кредитополучателя да предостави банкова гаранция или поръчителство в доста кратки срокове, при възнаграждение за поръчителството близко по стойност до размера на отпуснатия кредит. Това води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и оскъпяване на отпуснатия кредит. Ищецът бил принуден да сключи договора за поръчителство за да сключи договора за кредит, доколкото поръчителството е условие за сключване на договора за кредит;

- противоречие на закона- клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит от 14.11.2018г., предвиждаща сключването на Договор за поръчителство противоречи на чл.19 ал.4 от ЗПК защото с допълнителните разходи за обезпечението се стига до нарушаване на предвидения в закона масималния размер на ГПР , води до заобикаляне на ограничението на чл.

19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите.

Сумата по договор за поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП, като чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен с включването на задължението по договора за поръчителство;

При горните фактически твърдения, ищецът претендира съдът да установи по отношение на ответната страна, че договорът за поръчителство сключен с „Айтръст” ЕООД е нищожен:

-на основание противоречие на добрите нрави. Конкретният порок е, че възнаграждението по договора е в размери, приблизителни на размера на отпуснатия кредит, което води до липса на еквивалентност на насрещните престации, нарушаване принципа за добросъвестност и справедливост.

2

- сключване на договора за поръчителство противоречи на законовата забрана за уговаряне на ГПР над максимално допустими размер. С този договор се цели да се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД, доколкото от извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установява, че едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство.

С исковата молба се претендират разноските по делото и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба от 11.01.2022г., уточнена с молба от 22.02.2022г. ищецът претендира изменение на исковете относно договора за потребителски кредит, като претендира съдът да установи нищожността на целия договор за кредит, поради нищожността на клаузата на чл.4 от договора на посочените основания, доколкото договора за кредит не би бил сключен без тази клауза.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай тръст” ЕООД депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Налице е валиден договор за поръчителство. За предоставяне на услугите по него Ай Тръст и ищецът са уговорили дължимата от него престация — месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 101,98 лв. за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Това е периодът, в който Ай Тръст предоставя уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с Кредисимо, ищецът не дължи възнаграждение на Ай Тръст за периода, в който не се предоставят уговорените услуги.

Ищецът е имал възможност да се запознае предварително и е сключил Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни волеизявления. Ищецът е имал възможност да избере необезпечен 3 кредит или да предостави банкова гаранция. За него не е било задължително да избере сключването на договор с дружество — гарант, което изрично е посочено в Общите условия към договора за потребителски кредит.

Уговореното възнаграждение за услуги по Договора за предоставяне на поръчителство сключен между Ай Тръст и ищеца не следва да бъде включено от Кредисимо в ГПР като разход по кредита.

Сключеният между ищеца и Ай Тръст договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита. Съгласно практиката на В КС:

Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото задължение. “ (Решение № 1022 от 28.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 252/1999 г., V г. о., докладчик съдията Дария Проданова).

Дружеството „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Дружеството „Ай Тръст“ ЕООД извършва престацията на услугите по договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо и доводите на ищеца, че уговарянето на възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо лице, различно от дружеството - заемател прикрива действителния размер на ГПР на Договора за потребителски кредит с Кредисимо и следва да бъде включено в ГПР са неоснователни. Договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорва се твърдението, че кредитополучателя е въведен в заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с „Кредисимо“ ЕАД. На същия е била предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от ищеца на „Кредисимо“ ЕАД суми - заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а именно 15 равни месечни вноски и общ размер на всички плащания.

Оспорват се наведените доводи за липса на насрещна престация по сключения договор между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД, предвид наличието на задължаване от страна на „Ай тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител спрямо „Кредисимо“ ЕАД като кредитор на ищеца за изпълнение на нейното задължение по процесния договор за кредит. С това, „Ай тръст“ ЕООД е изпълнило своето договорно задължение.Нещо повече, съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК, ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже от него без да дължи 4 обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа. При отказ от Договора за потребителски кредит, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с Кредисимо, ищецът не дължи възнаграждение на Ай Тръст за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Ищецът не се е възползвал от това право, а напротивусвоил е заемната сума от Кредисимо.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо”ЕАД депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия.

При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят СТ. АЛ. Н. е имал възможностите а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора „Кредисимо" ЕАД, като осигури поръчителство оттрето одобрено юридическо лице. Изборът на физическото лице/кредитоискателя се отразява в заявлението за кредит - в т.ч. желан размер на кредит, вид кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е обезпечен или необезпечен), начин на усвояване и т.н.

Общите условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо" ЕАД (раздел III, т. 12) изрично отразяват, че клиентът може (т.е. има избор дали да предостави или да не предостави обезпечение). Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит и за Кредитополучателя няма санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускат по различен начин, не са два отделни кредитни продукта, а представляват индивидуално договорени клаузи, които не са пряко свързани с размера на отпускания кредити условията муза погасяване. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.

Ищецът не е въведена в заблуждение относно параметрите на сключения от нея договор с „Кредисимо" ЕАД. На ищцата е била предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от ищцата на „Кредисимо" ЕАД суми - заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а именно 16 равни месечни вноски и общ размер на всички плащания.