Акт от 09.05.2022, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 110/2022
- Подписан
- 09.05.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 7, ал. 1, т. 1 · Закон за Националната агенция за приходите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 гр. Русе, 09 май 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 26 април 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора ……… като разгледа докладваното от … съдията …… административно дело № 110…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от ЕТ „П. - 99 - Д.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, с управител Д.Б. П., действащ чрез адв. О. Б.,***. С жалбата се оспорва Заповед № 45-ФК/02.0З.2022 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт, на дружеството е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин – „запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.
В жалбата и в съдебно заседание се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146 от АПК. Твърди се, че административния орган не е съобразил, че с Д.в. бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г., разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, послужила като правно основание за налагане на ПАМ е била отменена. Съответно при липса на основание, разписано в закона за налагане на принудителна административна мярка, заповедта се явява издадена в нарушение на закона и конкретно на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На следващо място, според адвоката на оспорващата страна, доказателствата, събрани в административното производство и тези в съдебното такова, не сочат и доказват поведение на ЕТ, което да нарушава реда и правилата за извършване на продажби, разписани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Не било доказано, че ЕТ е извършил процесната продажба, давал повод на данъчната администрация да извърши проверка и наложи ПАМ по ЗДДС.
Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски по делото, за които се представя и списък.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 21.02.2022 г. в 14:30 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС — автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. 99 — Д.П.” с ЕИК *********.
Причина за проверката била свързана с посещение от орган по приходите Г.
Райнов на интернет сайт https://avtokashta.olx.bg/#itelns, профил „П.99". При това посещение в сайта, бил извършен оглед на предлаганите в профила стоки за продажба и направена заявка за покупка на 2 бр. мигачи за автомобил марка „HONDA”CRV на обща стойност 100 лева. Постигната била договорка стоката да бъде изпратена до офис на куриерска фирма „СПИДИ” находящ се в гр. Русе, бул. „България” 310 с наложен платеж. На 21.02.2022 г. органи по приходите посетили офис на куриерска фирма „СПИДИ”, находящ се в гр. Русе, бул. „България” 310, откъдето била получена стоката. Установили, че 2-та бр. мигачи за автомобил марка „HONDA”CRV не са придружени от касов бон или друг придружаващ стоката документ, отговарящ на изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба №H-18/13.12.2006 г. на МФ. За подател на пратката било посочено лицето Т.Я.И., разпитан и като свидетел в настоящото производство.
В хода на проверката било констатирано още, че като лице по чл. 3 от Наредба №H-18/13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски обект, ЕТ извършва търговска дейност, без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой, с което данъчната администрация приела, че е осъществен състав на нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ.
Изложеното дало основание за издаване на заповед № 45-ФК/02.03.2022 год., с която на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ била наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (Четиринадесет) дни“.
Със заповедта за налагане на ПАМ № 45-ФК/02.03.2022 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е разпоредено и предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка по реда на чл.60, ал.1 от АПК, като е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок до 3 дни от датата на връчване на заповедта, т.е. на 17.03.2022г. Заповедта била връчена на управителя/представляващия ЕТ на 14.03.2022г., видно от разписката на л.4 от преписката.
На 01.03.2022г. бил издаден и АУАН под №F644379, с който било поставено началото и на административно-наказателно производство срещу приетия за нарушител ЕТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ- 1148/25.08.2020г.(л.20 от ад. преписка) на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите, да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Изложеното в горния абзац сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
По отношение на спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3(отм.) от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване на обект“ е налице, когато задължено в такива хипотези лице /лицето по чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г./ не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка.
Към реда за използване на фискално устройство са относими задълженията по чл. 7, ал. 1-3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.).
Според чл.7, ал.1 от тази Наредба „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта“. Съответно, следващата алинея въвежда забрана за „извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.“
Анализът на цитираните по-горе правни норми води съда на следните изводи:
На първо място, пред АО не е било налице правно основание за налагане на принудителната административна мярка по причина, че с Д.в. бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г., разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е отменена. След като законодателят е извършил тази отмяна, на практика в хипотези като настоящата, за данъчната администрация липсва законна причина да налага принудителна административна мярка по вече несъществуващ текст от закона. Защото самата ал.1 на чл.186 от ЗДДС казва, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:“ и следва изброяване на случаите-в т.1 до т.5, при които поведението на задълженото по чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. води до налагане на ПАМ. Дори и да е налице нарушението, за което е съставен и АУАН, който касае друго производство-административно-наказателно, протичащо по друг начин и ред, при липса на законно основание, не може да бъде налагана принудителна административна мярка самоволно. Самият АО се е позовал на отменената норма на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, при положение, че отмяната е от 2020г., а Заповед № 45-ФК е издадена на 02.0З.2022 год., повече от година след отмяна на този текст от ЗДДС, което е недопустимо.
Затова и се явява основателно възражението на адвоката на ЕТ, че административният орган се е позовал на една несъществуваща разпоредба, което действително е самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на оспорения административен акт.
Съдебната практика е категорична в такива хипотези, че липсата на правно основание за издаване на административен акт е порок - нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, водещ до неговата незаконосъобразност, а атакуването му пред съда и до неговата отмяна.
Налице са и други причини за незаконосъобразност на Заповед № 45-ФК/02.0З.2022 год.
Както посочихме по-горе, според чл.7, ал.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г.
„Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта“. А алинея 2 на чл.7 въвежда забрана за
„извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.“ Именно това изключение не е съобразил АО и не е изследвал задълбочено, дали за ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ не е налице изключението, разписано в чл.7, ал.2, пр 2-ро от Наредбата. Защото защитната теза, поддържана от адвоката на търговеца, ведно с представените с оглед доказването й писмени доказателства сочат именно на изключението, при което в обекта не е необходимо да има функциониращи ФУ/ИАСУТД. В жалбата и в съдебна зала се твърди, че ЕТ досежно извършените сделки приема плащания само по банков път, за което издава и съответните счетоводни документи - фактури и договори. Самият чл.3, ал.1 от Наредбата дава такава възможност : „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“.