Решение № 749 от 03.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. П., 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215220201609 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. П. КР. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.С.“ № *****, против Наказателно постановление № 21-1818000205/25.06.2021 г. на Началника на РУ-П. при ОДМВР – П., с което на жалбоподателя СТ. П. КР. са наложени следните административни наказания:

1) административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено по съображения, изложени в нея. Не претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С.К. се явява лично, п оддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Не претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – РУ - П. при ОДМВР – П., редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Със 1 съпроводително писмо, с което изпраща жалбата и административнонаказателната преписка, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2021 г., около 17:20 часа, в с. Д. на ул. „П.“, до бензиностанция „Дикома“, жалбоподатеят СТ. П. КР. управлявал лек автомобил „Хонда Кончерто 1.4“, с рег. № *****, негова лична собственост. Автомобилът бил спрян за проверка от свид. ЕМ. В. Г., при която било установено, че жалбоподателят управлява МПС с изтекъл срок на АУАН, както и че автомобилът не бил преминал годишен технически преглед в срок.

За констатираните обстоятелства свид. Е.Г., в присъствието на Х.В.Ш. – свидетел-очевидец при установяване на нарушението и на нарушителя СТ. П.

КР., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-1818-000205, бл. № 224603/20.06.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. На същата дата – 20.06.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя СТ. П. КР. са наложени административни наказания, както следва: за извършено нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за извършено нарушение чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 09.10.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.

Разпитан като свидетел актосъставителят Е.Г. потвърждава авторството 2 на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свид. Е.Г., както и приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за достоверни, логични и непротиворечиви помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган – А.С.Т. – Началник на РУ-П. към ОДМВР-П., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. ЕМ. В. Г. , заемащ длъжността „младши полицейски инспектор“ при РУ - П.. Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление, следва от представената по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

По отношение на нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП:

Административнонаказващият орган е приел от обективна страна, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с изтекъл срок на АУАН, с което е нарушил нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба „при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния 3 талон за срок до един месец от издаването му“. Съотнасянето на разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8 от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение при отнет талон към СУМПС водачите да носят издадения им АУАН, респ. НП в регламентираните в правната норма срокове.

Последното следва не директно от разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8 от ЗДвП, а от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите при управление на МПС да носят контролния талон към СУМПС.

Следователно, когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролният му талон, без същият да носи съставения му АУАН, същият ще извърши административно нарушение по чл. 157, ал. 6 вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказуемо по чл.

185 от ЗДвП. В този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на нарушението, тъй като същата е бланкетна и не съдържа конкретно правило за поведение. Погрешната правна квалификация е съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

Отделно от това, съдът намира, че НП в частта му по т. 1 не отговаря на императивните изисквания и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност. Твърди се, че жалбоподателят е управлявал МПС с „изтекъл срок“ на АУАН, а съгласно чл. 157, ал. 6, изр. 2-ро от ЗДвП актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително да бъде посочен номера и датата на акта, който заменя контролния талон. В случая не е посочен нито номера на АУАН, нито кога е издаден, нито кога е връчен на нарушителя, при което не може да бъде проверено и следва само да се гадае дали законовия едномесечен срок е изтекъл. Налице е изначална липса на надлежно повдигнато и предявено административно обвинение, поради което порокът при описанието на нарушението не би могъл да се санира от събраните доказателства. Неясният предмет на доказване препятства извършването на съдебен контрол, а липсата на надлежно описание на нарушението ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да 4 научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението, за което е ангажирана отговорноста му и правилно да организира защитата си. В случая жалбоподателят е поставен в положение да се защитава срещу конкретен правен извод на наказващия орган. Посочването, че АУАН е с „изтекъл срок“ не представлява твърдение за факт, доколкото не са посочени началната дата, крайната дата и продължителността на този срок, а директен правен извод. По изложените съображения съдът намира, че НП е незаконосъобразно в частта си по т. 1, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и следва да бъде отменено в тази част.

По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението.

От фактическа страна нарушението е описано като „управлява МПС непредставено на ГТП в срок“. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В НП обаче не е посочено кога е бил извършен предишният годишен технически преглед (ГТП) на автомобила, респективно кога е следвало отново да бъде представен същия на технически преглед.

Поради това не може да се проследи дали срокът за това е изтекъл към датата на проверката. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на санкционираното лице да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването единствено, че МПС не е представено на ГТП в срок без да е посочена конкретна дата, на която е трябвало да бъде представено на ГТП, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време. Абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи. Липсата на надлежно описание на нарушението води до 5 невъзможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава, което несъмнено нарушава правото му на защита. Същото препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП. Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано в частта си по т. 2, с която на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и следва да бъде отменено в тази част.

По разноските:

При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият не е поискал своевременно присъждане на разноски в настоящото съдебно производство и не е ангажирал доказателства за реалното извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани в негова полза.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1818-000205/25.06.2021 г. на Началника на РУ-П. при ОДМВР – П., с което на жалбоподателя СТ. П.

КР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.С.“ № *****, са наложени следните административни наказания: 1) административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 44 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/630d98ed-c3b7-44fd-9a7b-73c2853e936a