Решение № 3346 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3346 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. НеД. като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330101019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д. Д. К. е предявила срещу П. А. К. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. **, и лек автомобил марка и модел **, с рег. № **

В исковата молба се излагат съображения, че страните са сключили граждански брак на ** г. в гр. **, **, който на ** г. е бил регистриран на територията на Република **, за което бил съставен акт за брак № **/** г. на Община **. Навеждат се съображения, че бракът между страните бил прекратен с развод с Решение № ** г., постановено по гр. д. № 3220/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. По време на действието на брака, страните придобили процесните вещи, както следва: с договор за покупко – продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **, двамата придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. **, и по време на брака възмездно придобили посоченото МПС. След прекратяване на брака семейното жилище останало за ползване на ответника, който се задължил да заплаща на ищцата месечен наем. В негово владение останал и автомобилът.

1

Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесните движими вещи да бъдат допуснати до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника П. А. К. – адв. Т., с който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че процесните вещи са лична собственост на ответника. Навеждат се доводи, че сключеният граждански брак между страните е регистриран на ** г. на територията на Република **, а недвижимият имот и лекият автомобил са закупени преди тази дата. Освен това се навеждат доводи и че между страните е сключен брачен договор. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

С молба вх. № 132697/29.12.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищцата посочва, че при сключване на гражданския брак между страните съпругата е живяла в Република **, а съпругът – в **, като всеки един от двамата е пътувал при другия, но след това се е връщал в своята държава, защото се е грижил за непълнолетно дете. За периода ** г. ищцата имала сключен трудов договор в Република **, през ** г. ответникът се преместил в Република **, след което било закупено процесното жилище. След този период семейството е живяло две години в **. На ** г. двамата се преместили в Република **.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По международната компетентност и приложимото право:

Както бе посочено в Определение № 761/19.01.2026 г., постановено по делото, доколкото страните в производството са ** и ** гражданин, международната компетентност на спора и приложимото право следва да бъда определени по Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

Съобразно чл. 6, б. „а“ и б. „б“ от Регламента, компетентността да се произнася по въпроси относно имуществения режим между съпрузи принадлежи на съдилищата на държавата членка, на чиято територия 2 съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако това не е изпълнено, на чиято територия съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда.

По делото липсва спор, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че към момента на сезиране на съда ищцата има обичайно местопребиваване на територията на Република **, като такова са имали и двамата съпрузи към момента на прекратяване на брака между тях.

Поради изложеното и съдът приема, че се явява международно компетентен да разгледа правния спор.

По отношение на приложното право, от нормата на чл. 26 от Регламента, се изяснява, че при липса на споразумение относно избор на право, приложимо към режима на имуществени отношения между съпрузите, е правото на държавата: а) на първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, или ако това не е изпълнено: б) на общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака, или ако това не е изпълнено: в) с която съпрузите заедно имат най – техни връзки към момента на сключване на брака, като се отчитат всички обстоятелства.

От приобщеното по делото гр. д. № 3220/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив се изяснява, че първото обичайно местопребиваване на страните е било на територията на Република **. Това се изяснява на първо място от твърденията на ищцата в исковата молба по посоченото дело, която заявява, че след сключване на брака съпрузите са живели преимуществено в Република **, което се потвърждава и от изложеното в отговора на исковата молба по посоченото дело. Респ. налице е извънсъдебно (за настоящото производство) признание на факта, че първото обичайно местопребиваване на съпрузите е било на територията на Република **.

Въпреки изложеното, съобразно нормата на чл. 26, т. 3 от Регламента, по изключение и по молба на някой от съпрузите съдебният орган, който е компетентен да се произнася по въпроси, засягащи имуществения режим между съпрузи, може да реши, че правото на държава, различна от държавата, чието право е приложимо съгласно чл. 26, т. 1, б. „а“ от Регламента, урежда имуществения режим между съпрузите, ако ищецът удостовери, че: а) последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите е било в тази друга 3 държава за значително по-дълъг период от време от пребиваването им в държавата, посочена съгласно чл. 26, т. 1, б. „а“ от Регламента, и б) и двамата съпрузи са разчитали на правото на тази друга държава при организацията и планирането на имуществените си отношения.

Така отново от материалите по гр. д. № 3220/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив се изяснява, че от ** г. до ** г. страните са имали обичайно местопребиваване на територията на Република **, като от ** г. до датата на прекратяване на гражданския брак между тях през 2022 г. те са имали обичайно местопребиваване на територията на Република **. Или обичайното местопребиваване на двамата съпрузи е било значително по – дълъг период на територията на Република **. Доколкото след ** г. двамата са решили трайно да се установят на територията на Република ** и именно в същия период са закупили жилище на територията на страната, то съдът приема и че двамата са разчитали на правото на Република ** при организацията и планирането на имуществените си отношение. Именно поради изложеното и доколкото е подадена искова молба от единия съпруг до съда с молба да се приложи българското законодателство, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 3 от Регламента и именно също се явява приложимо.

Съдът, след като установи, че приложимото право се явява българското, намира от фактическа и правна страна следното:

От материалите по приобщеното гр. д. № 3220/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив се установи, че страните са сключили граждански брак на ** г. в с. **, Република **, който е прекратен с развод с Решение № ** г., постановено по гр. д. № 3220/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, считано от ** г.

По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **, от който се установява, че ответникът П. К. е придобил собствеността върху апартамент № **, находящ се на втори етаж на сграда, разположена в ** ** – ** от кв. ** по плана на кв. „**“ в гр. **, находящ се на ул. „** **. Посоченият апартамент съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, видно от Схема от ** г., издадена от СГКК **.

Доколкото към посочената дата страните са имали сключен граждански брак, 4 то собствеността е придобита на основание чл. 21, ал.1 СК в режим на съпружеска имуществена общност.

С прекратяване на брака с развод, на основание чл. 27, ал.1 СК съпружеската имуществена общност е прекратена, като всеки един от съпрузите е получил по ½ ид. част от процесния недвижим имот.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: процесният недвижим имот при равни права между страните.

Не така стои въпросът, обаче, със заявеното за делба МПС – лек автомобил марка и модел **, с рег. № ** Във връзка със собствеността на посоченото МПС по делото е приобщена единствено разпечатка от системата на ОД на МВР **, сектор „Пътна полиция“, че в регистрите посоченото МПС е записано на името на ответника. Липсват, обаче, доказателства за датата на придобиване на собствеността върху посоченото МПС и начинът за неговото придобиване, като съдът е в невъзможност да извърши преценка дали същото е било придобито по време на брака възмездно, за да придобие и съпругата право на собственост върху автомобила.

На следващо място по делото не се събраха и доказателства за местонахождението на заявеното за делба МПС. В тази връзка константната и многобройна, последователно развивана от ВКС, съдебна практика утвърждава разбирането, че движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само ако по делото е установено, че съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено, в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно (така Решение № 297/22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г.

ВКС , Решение № 69 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 6690/2013 г. на ВКС и мн. други).

Поради изложеното, доколкото в настоящото производство не се установи по несъмнен начин въз основа на какъв правопораждащ юридически факт ответникът е придобил собствеността върху МПС – лек автомобил марка и модел **, с рег. № ** както и къде се намира също, искът следва бъде 5 отхвърлен. Посоченото, според настоящия съдебен състав, не изключва възможността на ищцата при последващо установяване на посочените факти да предяви нов иск за делба на лекия автомобил.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д. Д. К., ЕГН:

**********, и П. А. К., ЛНЧ: **, на следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **, находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от ** г., адрес на имота: гр. **, район **, ул.

**, самостоятелният обект се намира на етаж ** в сграда с идентификатор **, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, площ: 57,28 кв.м., прилежащи части: избено помещение № ** с площ 10,51 кв.м. и 7,886 % ид. части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - **, **, под обекта - **, над обекта - ** и **.

ПРИ КВОТИ:

За Д. Д. К., ЕГН: ********** – ½ ид. част, и

За П. А. К., ЛНЧ: ** – ½ ид. част.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. К., ЕГН: **********, против П. А. К., ЛНЧ:

**, за делба на МПС – лек автомобил марка и модел **, с рег. № ** РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.