Решение № 3698 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330102991 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу С. И. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 133,02 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.10.2021 г. до 25.01.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ж.р. "Т." бл. ..., вх. ..., ап. ..., и сумата в размер на 28,92 лева – обезщетение за забава за периода 31.12.2021 г. до 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9212/31.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18369/2024 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № ***** в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че ВиК услугите в имота на ответника са се отчитали при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това се начислявали количества вода по тарифа съгласно Общите условия на ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 куб.м. за двама обитатели. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода за периода от 27.10.2021 г. до 25.01.2022 г., от ищеца било депозирано заяявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 18369/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9212/31.10.2024 г., която било връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника С. И. В..

В съдебно заседание ответникът С. И. В., се представлява от назначения му особен представител – адв. Л. Р., която излага становище за неоснователност на предявените искове, доколкото ответникът нямал качеството на потребител на ВиК услуги.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 18369/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 9212/31.10.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ж.к. "Т." бл. ..., вх. ..., ап. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е представена справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че е наложена възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. "Т." бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., като длъжник за 1/8 ид.

2 ч. е ответникът С. И. В.. Тази справка сама по себе си не е достатъчна да удостовери притежавано от ответника право на собственост върху имота. По делото не са ангажирани други доказателства в тази насока. При това положение от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответникът е собственик на процесния имот. В контекста на изложеното съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответницата е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу С. И. В., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 68,01 евро/133,02 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.10.2021 г. до 25.01.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ж.р. "Т." бл. ..., вх.

..., ап. ..., и сумата в размер на 14,79 евро/28,92 лева – обезщетение за забава за периода 31.12.2021 г. до 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9212/31.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18369/2024 г. на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3