Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 354 от 29.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 679/2024
Вид
Решение № 354
Подписан
29.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

  • чл.226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Стара Загора, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Б.“ ЕООД, гр.П.б. – длъжник по изп.дело № 2731/2024 г. по описа на ЧСИ Г.И., срещу постановление от 11.10.2024г., с което ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело по възражения на длъжника срещу конституирането на „И. и к.“ ЕООД като взискател въз основа на издаден в полза на „П.Ч.“ С.Р.О. изпълнителен лист.

Жалбоподателят твърди, че не бил надлежно уведомен от цедента „П.Ч.“ С.Р.О. за прехвърляне на вземането му. Изпратеното от ЧСИ уведомление изх.

№ 84113 от 20.09.2024 г. не можело да отрази волята на цедента и да бъде прието за валидно издадено, тъй като било подписано единствено от И.И., която не била законен представител на дружеството, нито била надлежно упълномощена за такова изявление. Връченото им уведомление не изразявало валидно волята на цедента и съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД не пораждало спрямо тях правото на „И. и к.“ ЕООД да бъде взискател по изпълнителното дело. До дружеството - длъжник не била достигала волята на първоначалния взискател.

Счита, че не дължи суми на „И. и к.“ ЕООД, а постановлението на ЧСИ, с което отказал да прекрати производството по делото намира за незаконосъобразно. Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ.

Взискателят „И. и к.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Р. Р., оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна и моли същата да бъде 1 оставена без разглеждане, евентуално - отхвърлена. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Неоснователно е оплакването на взискателя за недопустимост на жалбата поради липса на изрично упълномощаване на процесуалния представител на длъжника и представеното универсално пълномощно.

Изпълнително дело № 2731/2024 г. на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 е образувано по молба от „П.Ч.“ С.Р.О. със седалище и адрес на управление в Р Чехия по изпълнителен лист № 206/19.08.2024г., издаден по т.д. № 78/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С искане от 20.09.2024 г. „И. и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Б. е поискало да бъде конституирано като взискател на мястото на „П.Ч.“ С.Р.О. на основание сключен договор за цесия, по силата на който „П.Ч.“ С.Р.О. прехвърля вземането си от „Б.“ ЕООД на „И. и к.“ ЕООД.

Към искането липсва приложен договор за цесия. Приложено е уведомление за прехвърляне на вземане до длъжника, връчено на 20.09.2024г. Служебно известно на съда е, че процесният договор за цесия от 09.09.2024 г. е приложен към искането от 20.09.2024 г. на „И. и к.“ ЕООД , подадено по изп. дело № 2709/2024г. по описа на ЧСИ Г. И., заедно с пълномощно, по силата на което управителят на първоначалния длъжник е упълномощил „И. и к.“ ЕООД да връчи уведомлението за прехвърляне на вземане на длъжника от негово име.

Представените по изп. д. № 2709/ 2024г. по описа на ЧСИ Г. И. договор за цесия и пълномощното касаят прехвърляне на вземането и по изп. лист № 206 от 19.08.2024г., издаден по т.д. № 78/2020г. по описа на ПАС, по който е образувано настоящото изпълнително производство.

С искане от 03.10.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело е оспорил правото на „И. и к.“ ЕООД да бъде конституиран като взискател. Позовал се е на чл.99, ал.4 ЗЗД, с твърдения, че изпратеното уведомление не може да бъде прието за валидно издадено, тъй като е подписано само от И.И., която не е законен представител на дружеството - взискател, нито е надлежно упълномощена за такова изявление. Твърдял е също, че не дължи на „И. и к.“ ЕООД сумите по изпълнителния лист, издаден в полза на „П.Ч.“ С.Р.О. и иска изпълнителното дело да бъде прекратено.

С постановление от 11.10.2024 г. ЧСИ Г.И. е отказала прекратяването на производството по изпълнително дело.

2

В разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК са посочени конкретните хипотези, които могат да бъдат основание за прекратяване на изпълнителното производство. В случая не е налице нито една от тях с оглед данните по делото за развитието на изпълнителното производство.

Възражението на жалбоподателя относно прехвърлянето на вземането в хода на изпълнителното производство се явява неоснователно. Цесионерът е частен правоприемник на правоимащия кредитор по изпълнителния лист. С прехвърлянето на изпълняемото право правото на принудително изпълнение преминава върху цесионера и го овластява като частен правоприемник съгласно чл.429, ал.1 ГПК въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист да встъпи в образуван изпълнителен процес. В изпълнителния процес, при частно правоприемство, каквото се поражда в резултат на сключен договор за цесия, в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото производство (Р-50207-2022, ІІІ г.о.). Актуалната съдебна практика приема за запазило значението си тълкуването на предпоставките за образуване на изпълнителното производство или за встъпване в него на цесионера, изяснени в ТР № 142-7/1954 г., ОСГК, според които, за да докаже легитимацията си, той трябва да представи писмени доказателства, от които тя произтича, а именно договора за цесия (Р-60273-2021, ІV г.о.), както и надлежно връчено писмо на първоначалния кредитор до длъжника, с което той е уведомен за прехвърляне на вземането. Уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането от лице, различно от цедента или упълномощено от него лице, сред които е цесионерът, не е в състояние да предизвика действието, предвидено в чл.99, ал.4 ЗЗД. Законът не посочва изрично начинът, по който може да бъде извършено връчването на уведомлението до длъжника за извършеното прехвърляне. В случая уведомлението е връчено чрез частния съдебен изпълнител по предвидения в ГПК ред. Неоснователно е твърдението, че това уведомление не отразява волята на първоначалния кредитор „П.Ч.“ С.Р.О. Видно от представеното по изпълнителното дело № 2709 пълномощно, П.Ч.“ С.Р.О. е упълномощило цесионера „И. и к.“ ЕООД, представлявано от лицето И.И., да уведоми съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „П.Ч.“ С.Р.О. длъжника „Б.“ ЕООД за извършената цесия. По този начин уведомяването е достигнало до длъжника и няма основание да се твърди, че цесията няма действие по отношение на длъжника. Съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания и затова извършеното от представителя уведомяване на длъжника ползва представлявания цедент, респ. цесията има действия по отношение на длъжника.

Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че за да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл.433, ал.1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено 3 изпълнителното производство. Тъй като по делото не се установи да е налице някое от предвидените основания за прекратяване на изпълнителното производство, жалбата на „Б.“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П.б., ***, представлявано от управителя Н.Х.Х.,– длъжник по изп.дело № 2731/2024 г. по описа на ЧСИ Г.И. срещу постановление от 11.10.2024 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4