Решение № 176 от 15.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Сливен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20262230200352 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на „... ГТ“ ЕООД, с ЕИК:

..., чрез адв. М.П. от АК-Сливен, против НП № 876844-F871876/09.03.2026 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България и на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. П., който поддържа жалбата.

Възз.страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което не възразява да се даде ход на делото и моли НПда бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, на 30.01.2026 г. била извършена проверка на търговски обект – заведение за хранене “д.“, находящ се в гр. Сливен, ул. „Г..., стопанисван от „... ГТ“ ЕООД.

Проверката е приключила с протокол от 30.01.2026 г., с който дружеството било задължено да представи информация за ценови равнища на хартиен носител към дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 30.01.2026 г.

1

Изисканите от лицето данни са получени в изискуемият срок.

При анализа на данните е установено повишение на цените към 30.01.2025 г., спрямо 11.10.2025 г. на „Дюнер малък“ от 5,00 лева на 11.10.2025 г. на 3,00 евро към 30.01.2026 г., като повишението било 17,4 %, на „Дюнер среден“ от 6,00 лева на 11.10.2025 г. на 3,50 евро към 30.01.2026 г., като повишението било 14,17% и на „Дюнер голям“ от 7,00 лева на 11.10.2025 г. на 4,00 евро към 30.01.2026 г., като повишението било 11,71 %, .

На 04.02.2026 г. от задълженото лице са изпратени на електронен адрес писмени обяснения, два договора за наем и седем броя фактури във връзка с повишението на цените.

Проверяващите въвели наличните данни в таблица в Excel, която била предоставена от Комисия за защита на потребителите. При въвеждането на данните в таблицата същата показала резултат „необосновано“.

Въз основа на резултата от таблицата, актосъставителят и свидетелят присъствал по време на проверката приели, че увеличението на продажната цена на „Дюнер малък“ не е обосновано от обективни икономически фактори, с което на дата 30.01.2026 г. задълженото лице е нарушило чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, за което бил съставен АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

В нормата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

В чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

2

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1/ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и 2/ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на посочените в АУАН стоки – „Дюнер малък“, “Дюнер среден“ и “Дюнер голям“, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ.

В съдебно заседание актосътавителят поясни, че преценката от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на резултат от таблица в Ехсеl формат. Изложеното означава, че преценката, която органите правят не е субективна след запознаване с всички налични данни, в смисъл, че изводът не се прави от самия проверяващ, респ. от АНО. Напротив, след като се касае за резултат от таблица, то в същата има въведен определен алгоритъм на изчисление, като при определени показатели се дава краен резултат - обосновано или необосновано. Иначе казано, налице е някаква обективна граница, преминаването на която води до извод за нарушение.

На първо място, тази граница не е посочена в НП, което представлява непълно описание на всички относими факти, което е основание за отмяна на постановлението на формално основание. Не става ясно цената на продукта с колко преминава тази граница, което би имало значение за преценка на обществената опасност на деянието. Отделно в НП /за разлика от АУАН/ е посочено повишение само за „Дюнер малък“, а не и за другите два вида дюнери, като по този начин за задълженото лице не става ясно АНО дали приема, че за „Дюнер среден“ и “Дюнер голям“ не е налице необосновано повишение на цената /доколкото при тях процентът е по-малък/ и евентуално за този по-малък процент завишение на цената не се касае за необоснованост, съобразно цитираното по-горе таблица.

Следва да се има предвид, че ако администрацията е въвела алгоритъм за изчисление, то той може да се ползва за обективен ориентир и от съда. Тук може да се отбележи, че при работа с подобен вид таблици надвишаването на заложената граница минимално (с пункт, процент или какъвто и да е друг показател) води до отчитане на съответния резултат. Така в конкретния случай, ако надвишаването е с 0,01 % това би дало (най-вероятно, тъй като не е ясно как точно работи тази таблица) като краен резултат необосновано повишение на цената. За съда обаче такова повишение означава липса на 3 каквато и да е обществена опасност.

На следващо място, така посочената „таблица“ не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, като за съда не става ясно дали трябва да се съобразява с нея или да извършва своя субективна преценка.

В случай, че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.

АНО не е отчел при определяне процента на завишение нито увеличената доставна цена на месото, нито увеличената цена на ел.енергия, горива /което е ноторно известно, нито увеличената цена на наема на помещението, за да определи реално какво е завишението, за да се счете, че е недобросъвестно. Не е отчел и обстоятелството, че ако действително търговецът е бил недобросъвестен, то не би намалил цените на други продукти в обекта си. Т.е. ако това увеличение не е било наложено от обективни критерии, то не би било въведено, както е при продажната цена на друг артикул – печено пиле.

Нещо повече, поначало в Република България липсва регулация на цените на стоките, като търговците са свободни да ги определят. Ноторно известно е, че един продукт има различна цена в различните търговски обекти.

При това положение е напълно възможно в конкретния случай, въпреки че продуктът- дюнер да е с увеличена цена към 30.01.2026 г., то тази цена все още да е по-ниска от цената му в други търговски обекти, които не са увеличили цените си, но изначално са били по-високи.

Санкционирането на търговците по ЗВЕРБ следва да се съобразява с принципа на свободната стопанска инициатива, като за нарушения следва да се считат действително очевидно необосновани завишения на цените на стоките. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено както поради допуснати процесуални нарушения, така и поради материална незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и разписка, в които е отразено, че е заплатено адвокатско 4 възнаграждение в размер на 400 евро. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

С оглед гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 876844-F871876/09.03.2026 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „... ГТ“ ЕООД, с ЕИК: ... за нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България и на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на

2600 евро, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „... ГТ“ ЕООД, с ЕИК: ... разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5