Решение № 693 от 09.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. *** , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430101301 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от *** срещу ***, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 З*** и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на *** представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода ***, ведно със законната лихва върху цялата сума, както и сумата от ***, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода *** Ищецът сочи, че в процесния период е работил на длъжност ***. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа, и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от З***. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от З*** нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от *** до настоящия момент са издавани протоколи от *** и графици от *** за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 1

2.08.2016 г.), и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., на Министъра на вътрешните работи. Твърди, че в тези две наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато регламентация е имало в предходна наредба, при която положения нощен труд се преизчислявал с коефициент 0.143. Излага, че за процесния период – от ***, е положил *** часа нощен труд, който преобразуван към дневен е *** часа. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент

1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в З***, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период при положен общо *** часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на *** часа, което от своя страна води до извънреден труд от 114.40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на *** следователно за посочения труд му се дължи сумата от *** В съдебно заседание на 09.06.2021г., е допуснато изменение на размерите на исковите претенции, като искът за главницата се счита за предявен за сумата от ***, а за лихва – за сумата от ***

Ответникът счита, че с оглед изменението в чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от З***, в сила от 11.07.2020г., претенцията за периода *** е изцяло неоснователна.

Същевременно твърди, че за периода *** ищецът е ползвал платен годишен отпуски последно е полагал нощен труд през *** Оспорва полагането на нощен труд, но твърди, че такъв е заплатен. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на *** по чл.142, ал. 1, т.1 от З*** и твърди, че отношенията между страните са се уреждали само от З***, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време.

Заявява, че ноторно е известно, че извънреден труд е налице, само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време и че това не е налице в конкретния случай. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали посочените от ищеца наредби: Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г, и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в които липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от предхода Наредба №81213407/11.08.2014г. Твърди, че за всеки отработен час през нощта на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0.25 лв. и 1.00лв. на час, и не трябва да се 2 прави преизчисление нощен – дневен труд, защото ще се получи дублиране на заплащането. Оспорва и двата иска, оспорва искането за допускане изготвянето на ССчЕ, като предлага вариант на изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и спестява разходи.

Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност на направените от ищеца такива.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието е за безспорно по делото обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от З***. Въз основа на приложените от ответника доказателства – платежни бележки и графици за процесния период, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство по същество се оспорва, че следва да бъде извършвано от него.

Независимо от това, ответникът е дал вариант на такова изчисление, при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от З***, в сила от 11.07.2020г., в който е посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода от *** се изчисляват на ***. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получава общо *** часа. Разликата от *** часа не е платена, като възнаграждението за същите възлиза на *** Размерът на мораторната лихва за забавено плащане на това възнаграждение, се изчислява на *** Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** и при преценка основателността й, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З***, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от З***. Според нормата на чл. 187, ал.9 от З***, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.

(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и 3

Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.

4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в ***. Текстовете на чл. 3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочената от ответника Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, е издадена след исковия период, в нея има изрично посочване, че дневните часове се превръщат в дневни при коефициент 1, което сочи, че до издаването на тази наредба въпросът не е бил уреден нормативно и едва към 21.10.2020г. се внася ясна регламентация, която обаче действа само за в бъдеще. В предходна Наредба № 8121з407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното 4 време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание за периода до *** Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо че е била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в ***, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на *** от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.

Разпечатката съдържа 19 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/630bc709-7c00-4fba-b2b2-771e8421f272